Днешната дата, 10 ноември, е натоварена с историческа тежест. Това не е просто страница в календара, а символ на политическо пробуждане. На този ден преди 36 години България поема по нов, несигурен, но необратим път – краят на едноличната власт на Тодор Живков и началото на Прехода.
Началото на края
На 10 ноември 1989 г., по време на пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП), след 35 години начело на държавата, Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар.
Решението идва след нарастващ вътрешнопартиен натиск и вълната на промени, която вече залива Източна Европа – само ден по-рано падна и Берлинската стена.
Вместо него е избран Петър Младенов, тогавашен външен министър, който обявява нуждата от „демократизация на обществото“. Макар събитието да изглежда като вътрешнопартийна рокада, то поставя началото на разпадането на режима, управлявал страната от 1944 г. насам.
Денят, който промени всичко
След 10 ноември започват първите граждански прояви, митинги и създаването на опозиционни организации като Съюза на демократичните сили (СДС). Българите за пръв път излизат на улицата, за да поискат свобода, справедливост и ново начало.
Промяната не идва лесно – следва тежък и противоречив период, белязан от икономически сътресения, приватизация, социални разделения и разочарования. Но и от възраждане на гражданското общество, свободни медии и първите свободни избори.