Застрашената от изчезване порода късорого родопско говедо вече наброява близо 10 хиляди животни. През последните 25 броят пък на  българското родопско говедо, е нараснал четирикратно. В края на 90-те години на миналия век държавата се оттегля от развъдната дейност на старите местни породи говеда, което довежда до почти пълното им изчезване. Група ентусиасти тогава поемат инициативата за тяхното спасяване и създават Асоциацията за българско родопско говедо и Джарсея.Тя заедно с КОС-Смолян и животновъди успяват да спасят породите. Това съобщи председателят на асоциацията проф. Васил Николов.Той припомня, че родопското късорого говедо е автохтонна и най-древната порода не само в България, но и в Европа. По думите му, когато през 2001 година започват работата си, в страната са останали едва 68 крави от тази порода – всички в района на село Кушла, Златоградско. „В момента тази порода наброява повече от хиляда животни. Това е нещото, което правим. Втората порода е българското родопско говедо – единствената, която се запази във вида, в който е създадена. Ние започнахме с около хиляда животни и в момента под селекционен контрол са около пет хиляди животни“, обяснява проф. Николов.

 

Днес двете породи се отглеждат единствено в Родопите, основно в Смолянска област. Благодарение на усилията на асоциацията фермерите вече получават субсидии за развъждането им. Според проф. Николов обаче политиката в сектора остава изкривена. „Субсидията на тези животни беше изравнена с тази на комерсиалните породи. Постоянно се правят промени, и то негативни промени“, коментира той.

 

Фермерът Билял Адем отглежда около 600 животни от защитените породи. Той посочва, че те са по-дребни, но по-издръжливи и най-подходящи за условията в Родопите. „Дават малко, но много качествено мляко – с по-голяма плътност и масленост. По-дълго живеят от другите породи, а раждането при тях е по-леко, което е важно за всяка ферма“, споделя Адем.

 

От асоциацията допълват, че свободното пашуване на животните върху родопските ливади, богати на билки, е основен фактор за по-здравословна продукция. Проф. Николов посочва, че всички изследвания доказват по-добрия биологичен състав на млякото и месото при този начин на отглеждане. „Подхранването на говедата и овцете със зърнен фураж води до изменение на качеството на продукцията в неблагоприятна за човека посока“, обяснява той.