Висшите училища у нас са натрупали сериозни преходни остатъци. Общият им размер към края на 2024 г. е 723 млн. лв., става ясно от отговор на просветното министерство на въпроси на "Сега", зададени по закона за достъп до обществена информация. На фона на ниските заплати в някои университети и исканията на други за увеличаване на капиталовите разходи, данните поставят доста въпросителни.

Преходни остатъци са неизразходваните средства от бюджета на висшето училище за дадена календарна година. Те могат да се натрупат както от държавната субсидия, така и от собствени приходи (такси, проекти, стопанска дейност и др.). Неусвоените средства от държавната субсидия остават на разположение на училището и се прехвърлят за следващата година като преходен остатък. Те могат да се използват през следващата година, като Академичният решава за разпределението им - за ремонти, капиталови разходи, научна дейност, стимули за преподаватели и т.н.

От справката става ясно, че общият размер на преходните остатъци в българските висши училища расте с всяка година, като само в броени университети сумите намалява с малко. Към декември 2022 г. общо за всички университети резервите са били 623 млн. лв., през 2023 г. те стават 639 млн. лв., а през 2024 г. вече набъбват до внушителните 723 млн. лв.

Рекордьор и през трите последни години е Медицинският университет-София, който има преходни остатъци - съответно 202 млн. лв., 208 млн. лв. и 197 млн. лв. (за 2024 г.). На следващо място през 2024 г., с 80 млн. лв. остатък, е Техническият университет-София, който отбелязва и най-висок скок (от 45 млн. лв. през 2023 г.). Медицинските университети в Пловдив и Плевен също могат да се похвалят със солидни преходни остатъци - съответно 51 млн. лв. и 39 млн. лв. А МУ-Варна "изостава само" с 21,9 млн. резерв.

Софийският университет се нарежда на четвърто място по размер на преходния остатък - 42.9 млн. лв. Следват Русенският университет (29,8 млн. лв.), Бургаският държавен университет (22 млн. лв.), Пловдивският университет (21 млн. лв.), Югозападният и Шуменският университети (по 19 млн. лв.), УАСГ (18 млн. лв.), УНСС (17 млн. лв.), Националната художествена академия (15 млн. лв.), Националната спортна академия (14 млн. лв.), ТУ-Варна (13,8 млн. лв.), Националната музикална академия (12,7 млн. лв.), ХТМУ (10 млн. лв.).

Останалите университети имат остатъци под 10 млн. лв. Стопанската академия, която имаше сериозни финансови проблеми преди 4-5 г. и за целта получи помощ от държавата, е със 7 млн. лв. преходен остатък през 2024 г., а предните две години той е бил по 4.9 млн. лв. Минно-геоложкият университет получи 650 000 лв. от държавата по оздравителна програма, и сега има 4.8 млн. лв. остатък. НХА също бе на дефицит през 2019 г., но вече е с 15 млн. лв. резерв. Най-ниски са преходните остатъци във Висшето транспортно училище "Т. Каблешков" - 673 000 лв., Висшето строително училище "Л. Каравелов" - 892 000 лв. и Великотърновския университет - 1.6 млн. лв. 

На фона на ниските заплати в някои университети и исканията на други за увеличаване на капиталовите разходи данните пораждат въпроси защо средствата се трупат, а не се харчат по предназначение. Сред обяснението на ректорите е, че част от парите са по планирани проекти и ще се харчат в бъдеще.