Н а 8 ноември православната църква отбелязва Събора на свети Архангел Михаил – един от най-светлите християнски празници в края на годината, познат у нас като Архангеловден. Това е денят, в който вярващите почитат не само Архангел Михаил, но и всички небесни сили – ангели и архангели, смятани за пазители на човешките души и защитници на доброто. Празникът е сред най-значимите в есенния календар и се свързва както с християнската традиция, така и с богатия български фолклор.
В християнската вяра Архангел Михаил е най-великият сред архангелите – вождът на небесното войнство, символ на справедливостта, светлината и победата над злото. Името му на еврейски означава „Кой е като Бога“ – израз на неговата вярност и преданост към Твореца.
Според Свещеното писание именно Михаил застава начело на ангелските сили в битката срещу сатаната и неговите паднали ангели. Той е представян като небесен войн с меч в ръка, който защитава душите на праведните и ги отвежда в Божието царство. Затова често се нарича и пазител на душите и везнар – този, който претегля добрите и лошите дела на човека в часа на смъртта му.
В народните вярвания свети Михаил е един от най-почитаните небесни покровители. Хората го наричат Св. Рангел, Рангеловден или Свети Михайл и го възприемат като душеводец – ангелът, който посреща душата, когато напуска земния свят, и я отвежда пред Бога. Той е строг, но справедлив, и се смята, че в мига на смъртта на човека идва не да накаже, а да освободи душата от страданието.
Фолклорът описва свети Михаил като красив и силен мъж в бели дрехи, с огнен меч в ръка. Народът вярва, че когато върши Божията воля, дори самата смърт го слуша. Затова Архангеловден често се свързва и с помен за покойните, като в много райони на България на този ден се правят общи задушници.
Архангеловден се смята за последния голям есенен празник, след който започва подготовката за зимата. Народът вярва, че Архангел Михаил е душата на есента – той прибира плодовете на земята и душите на хората, чието време е дошло. На този ден не се работи тежка физическа работа – смята се, че това носи нещастие или болест.
В някои краища на страната стопаните устройват Архангелов курбан – общоселско угощение за здраве и плодородие, на което се коли мъжко животно, обикновено овен или шиле, наречено „Рангелово шиле“. Курбанът се освещава в църква и се раздава на близки, съседи и нуждаещи се.
На трапезата задължително присъстват варено жито и червено вино – символи на безсмъртието и кръвта на Христос. Сервира се и курбан от овче месо, както и питка, украсена с кръст или с изображение на ангел.
В някои региони се приготвят постни ястия – боб, тиквеник, зелеви сарми или ошав, ако празникът се пада в постен ден. Хората се събират около масата, благодарят за изминалата година и си пожелават здраве, мир и благоденствие.
На Архангеловден имен ден празнуват всички, които носят името Михаил, Михаела, Ангел, Ангелина, Рангел, Райчо, Райна, Галя, Гавраил и производните им. Това е един от най-масовите именни дни в България, тъй като архангелът се смята за покровител на много български родове.
Освен като религиозен и народен празник, 8 ноември е и професионален празник на служителите в Министерството на вътрешните работи. Изборът не е случаен – Архангел Михаил е възприеман като защитник на справедливостта и борец срещу злото, а полицаите имат именно тази мисия в съвременното общество. От 1993 г. денят се отбелязва официално с церемонии, награждавания и благодарности към всички, които служат за сигурността и реда в държавата.