В първата част на статията разказахме за романтичното минало на известната в Хасково улица „Раковски“, как и защо тя се е превърнала в еталон за престиж и благодарение на тази висока оценка, улицата успява да запази името си вече точно 100 години.

След края на войната: улица „Раковски“ между миналото и неизвестното

През годините на тоталитарния режим в България ул. „Раковски“ остава значима пътна артерия, заедно с бързото разширение на града и строителството на новите квартали. Още през 30-те години на XX век улицата е павирана и частично канализирана, което я превръща в една от благоустроените части на Хасково. След Втората световна война, в годините на социалистическото управление, тя е занемарена и в продължение на повече от две десетилетия не е извършен нито един ремонт. Причината е в липсата на средства, работна ръка и строителни материали – хроничен недостиг, който съпътства амбициозното, централизирано социалистическо строителство в цялата страна.

Именно в този контекст, на 5 февруари 1958 г., Народното събрание приема Закона за самооблагането на населението като продължение на предишния закон от 1951 г., отменящ трудовата повинност. Новият нормативен акт задължава всеки гражданин над 18 години да участва в строителството на страната с лични средства, материали или безплатен труд. Мъжете и жените трябва да положат по 40 часа доброволен труд годишно, а 3% от годишния доход на всеки се удържа за нуждите на общественото строителство. В Хасково събраните средства се насочват към ключови обекти: новият стадион, сградата на читалище „Заря“, училища, улици и паркове. Обществото реагира поляризирано към новата форма на самооблагане и докато едни негодуват срещу новата форма на данъчно бреме, други я приветстват с ентусиазъм, виждайки в нея израз на мащабно строителство и преобразяване на страната. Според официалната риторика, България преживява „небивалото строителство“ и се превръща в „огромна строителна площадка“ – символ на социалистическия напредък.

През 50-те години Градският народен съвет приема нов градоустройствен план, изготвен от главния архитект Димитър Дяков. В него улица „Раковски“ е предвидена за разширение, за да поеме нарастващия автомобилен трафик. Но реалността на терен е далеч от чертожната прецизност. Строителството се извършва от доброволци и военни, често без проект, без надзор и без координация с тогавашното общинско предприятие Комунално стопанство и благоустройство. Поставят се некачествени бордюри, а липсата на канализация и стръмният наклон продължават да превръщат улицата в кална река при всеки дъжд. Водите от северните квартали се стичат по „Раковски“ и отнасят калта право към централния площад. На сесиите на градския съвет съветниците не крият възмущението си, констатирайки: „Когато вали, водата от три километра северно от града се стича по тази улица, която е част от международен път, и носи цялата кал и мръсотия пред паметника в центъра!“ Все по-често се чуват гласове за спиране на новото улично строителство, докато не бъде изградена цялостна канализационна система.

Към края на 50-те години пейзажът около някога престижната улица „Раковски“ в Хасково претърпява драматична промяна. В контраст с официалните лозунги за всеобщо благоденствие и трудова заетост, реалността на социалистическия преход се оказва далеч по-мрачна. Безработицата и просията се разрастват, а социално уязвимите групи стават все по-видима част от градския живот. В покрайнините на улица „Раковски“, извън регулационните граници на града, се оформя стихийно гето. Изникват цигански колиби, построени от пришълци, които унищожават лозовите масиви и зеленчуковите градини там, където днес се намира квартал „Орфей“. Военните, провеждащи учения в района, са принудени да се изтеглят. А съветниците с горчивина отбелязват: „Всеки, който влиза за пръв път в града откъм север, вижда тези колиби и остава с впечатлението, че влиза в цигански град.“ Но Партията е решена да бори циганията и зачестилите противообществени прояви с единственото налично оръжие – „ленинизмът“. В тази връзка, в началото на 60-те години позападналата улица „Раковски“ е украсена с транспарант с гръмкия лозунг: „Ленинизмът – изпитано оръжие в борбата против хулиганството“.

През втората половина на 60-те години ЦК на БКП предприема решителни мерки за ликвидирането на тежката жилищна криза в градовете. Все повече се говори за предимството на панелното жилищно строителство и оформянето на големи и изцяло „панелни квартали“ в градските покрайнини. В този дух са и указанията, дадени на Юлския пленум на ЦК – да се премине към ускорено строителство чрез сглобяемо едропанелно жилищно строителство. В Хасково е предвидено да бъдат изградени няколко такива панелни работнически квартали, един от които да се разположи над казармите покрай улица „Раковски“.

Въпреки тихото несъгласие на хасковските архитекти с панелното строителство, позоваващи се главно на особеностите на хълмистия релеф на града, неподходящ за едропанелните конструкции, в края на 60-те години започва оформянето на новите панелни жилищни комплекси в северните и югозападните покрайнини. На 12 юни 1971 г. в чест на решенията на Х конгрес на БКП, тържествено е направена първата копка на новия голям работнически жилищен комплекс „Орфей“. Предвидено е в първия етап от строителството да бъдат изградени 30 блока с общо 1700 апартамента. В словото си първият секретар на ОК на БКП Г. Корцанов отбелязва, че целта на новия комплекс е да реши съществуващата жилищна криза в града, а името на комплекса той коментира като подходящо и свързано с историята: „Хилядолетията са донесли до нас името на юначния син и певец на Тракия – Орфей“.

Когато улица „Раковски“ стана булевард

Към средата на 70-те години жилищната криза в Хасково привидно е ликвидирана, но градът видимо изостава с поддръжката и изграждането на инфраструктура в т.нар. сектор на „ниското строителство“. И така минава доста време – има-няма 40 години, откакто улица „Раковски“ е била павирана, до момента на цялостния ремонт. Това се случва с избирането на журналиста Димитър Добрев за председател на Градския народен съвет през 1978 г. –енергичен и пълен с хубави идеи за благоустрояването и разхубавяването на Хасково.

Краткото по време председателство на Димитър Добрев съвпада с най-големите преустройства в централната част на града. Улица „Раковски“, поставена като „Обект №1“, е разширена с второ платно и благоустроена с широки тротоари и зеленина. Голямата реконструкция започва през 1978-а и след няколко отлагания завършва през септември 1981 г. Планира се пускането на тролейбусна линия по оформения вече широк булевард с оглед на опазването на околната среда и изграждането на подлези за безопасно пресичане. По модерния вече булевард отварят врати нови магазини и заведения, като ресторант „Червено знаме“ и модна къща „Валентина“. През 1980 г. отваря врати комплекс „Веспрем“ в ж.к. „Орфей“. Общинският съвет взема решение за преустройството на тютюневия склад „Аврам Стоянов“ /бившата сграда на тютюневата фирма „Женерал дьо таба“/ в голям търговски център на съвременно технологично равнище. В стремежа си да придаде по-голяма представителност на новия булевард, кметът Д. Добрев предлага в началото му да бъде издигнат паметник на Георги Сава Раковски – революционерът, чието име улицата носи. Всички негови предложения са реализирани, с изключение на паметника. Уви, изглежда нуждите на тогавашните граждани са били по-прагматични, а паметникът остава само на хартия.

Като кмет и първи секретар на ГК на БКП в Хасково Димитър Добрев е и идейният двигател и на забележителното културно честване на 1000 години от основаването на Хасково и последвалото отбелязване на Ден на Хасково от 1985 г. през месец октомври (през 1992 г. за Ден на Хасково е определен 8 септември).

Булевардът на забравените имена

Днес името на Димитър Добрев е почти избледняло в колективната памет на Хасково. Неговата дейност, макар и за един недълъг период, е белязана от значими градоустройствени трансформации, но тъне в сянката на времето. Вместо него, в съзнанието на мнозина по-ярко се откроява фигурата на Румен Сербезов – издигнат през 1979 г. за Първи секретар на ОК на БКП, на когото по една или друга причина често се приписват чужди заслуги. В онези години беше обичайно всеки, който е живял или учил извън пределите на социалистическия блок, да бъде издиган и превъзнасян. Така и Сербезов се оказва в центъра на общественото внимание, въпреки че пристига в Хасково едва след като плановете за основните ремонти вече са изготвени и дори започнати. Като представител на т.нар. „японска група“, той представя два проекта – за нов драматичен театър на мястото на стария и за „японски“ хотел върху терена на Кенанските гробища. Слава Богу, нищо от това не се реализира. Защото освен абсурда на идеята за хотел върху костите на хасковци, погребани между 1878 и 1970 г., разрушаването на една от емблематичните сгради на града – театърът, построен през 1928 г. с пожертвуванията на гражданите – би било не просто архитектурна загуба, а израз на арогантно и богохулно непочитане към паметта, културата и духа на Хасково.

Да се върнем към онова, което се е реализирало, а именно ключовите инициативи на Димитър Добрев, които променят облика на града – разширението и благоустрояването на бул. „Раковски“, изграждането на търговския център „Марса“, както и превръщането на централната градска част в пешеходна зона. И въпреки че той все още живее в града, признанието за приноса му така и не идва. Това наблюдение не е упрек, а по-скоро приятелска критика към все по-зачестилите обществени дискусии от типа „кой е по-по-най заслужил“ почетните звания на Хасково. Защото, ако се вгледаме внимателно, ще видим, че голяма част от обявените за почетни граждани на града от 1969 г. насам реално нямат съществен принос към неговото развитие.

В началото на XXI век хасковският булевард „Раковски“ е просторен, приятно озеленен и оживен и вероятно прекалено шумен за живеещите в близост. Със сигурност на всички ни се иска много неща да бъдат променени: блоковете да се санират, на мястото на бившата „Аско Деница“ да изникне нещо ново и полезно за града, а Марса да бъде спасена… И така Хасково отново да посреща и изпраща гостите си с очарование и обещание за нови, още по-хубави преживявания.

Д-р Веселина Узунова, РИМ Хасково