БАНКОК (АП) - Китай пусна в експлоатация най-новия си самолетоносач след обширни морски изпитания, съобщиха държавните медии в петък, който според експерти ще помогне на вече най-големия военноморски флот в света да разшири мощта си по-далеч отвъд собствените си води.

Официалната информационна агенция Синхуа съобщи, че „Фудзиен“ е бил въведен в експлоатация в сряда във военноморска база на остров Хайнан в южен Китай на церемония, на която е присъствал висшият лидер Си Дзинпин.

„Фудзиен“ е третият самолетоносач на Китай и първият, който Китай е проектирал и построил сам. Това е може би най-видимият пример досега за мащабната военна реформа и разширяване на Си Дзинпин, чиято цел е да има модернизирани сили до 2035 г. и такива от „световна класа“ до средата на века – което повечето приемат като способни да се конкурират със Съединените щати.

С него Пекин прави още една стъпка към преодоляване на разликата с ВМС на САЩ и техния флот от самолетоносачи и мрежа от бази, които му позволяват да поддържа присъствие по целия свят.

„Коридоносните самолетоносачи са ключови за визията на китайското ръководство за Китай като велика сила с военноморски флот, способен да проектира мощ далеч от крайбрежните си води“, каза Грег Полинг, директор на Азиатската инициатива за прозрачност в морското дело в Центъра за стратегически и международни изследвания.

Китай иска да оспори водите чак до Гуам

За китайския флот една от целите е да доминира в близките води на Южнокитайско море, Източнокитайско море и Жълто море около така наречената Първа островна верига, която се простира на юг през Япония, Тайван и Филипините. Но по-дълбоко в Тихия океан, Китай иска да може да оспори контрола и над Втората островна верига, където САЩ имат важни военни съоръжения на Гуам и другаде, каза Полинг.

„Един самолетоносач не е от голяма полза в Първата островна верига, но е ключов за съревнованието, ако искате такова, с американците в по-широкия Индо-Тихоокеански регион“, каза Полинг.

„Все по-способната армия“ на Китай и способността му да „проектира сила в световен мащаб“ е една от причините, поради които Пентагонът в последния си доклад до Конгреса продължава да го нарича „единственият конкурент на Съединените щати с намерението и все по-често с капацитета да промени международния ред“.

В същото време, право на Пекин е да „трансформира военноморските си сили в стратегически флот за плаване в ясни води, съизмерим с националната сила на Китай“, каза Сонг Джунпинг, експерт по военни въпроси, базиран в Хонконг.

„Китайските самолетоносачи не могат да действат само близо до дома, те трябва да действат в далечни океани и морета, за да изпълняват различни тренировъчни и спомагателни мисии“, каза Сонг. „Китай е велика сила и нашите задгранични интереси обхващат целия свят; ние трябва да присъстваме в световен мащаб.“

Новината, че Фудзиен е бил пуснат в експлоатация, беше посрещната с предпазливост в съседна Япония. Минору Кихара, бивш министър на отбраната и настоящ главен секретар на кабинета в новото правителство на премиера Санае Такаичи, заяви, че това подчертава, че Китай „екстензивно и бързо укрепва военната си мощ без прозрачност“.

„Вярваме, че китайската армия възнамерява да подобри оперативните си способности в далечни морски и въздушни зони чрез укрепване на морската мощ“, каза той пред репортери, подчертавайки, че Япония наблюдава военната активност на Китай и ще „отговори спокойно, но решително“, ако е необходимо.

Една от възможностите, която поражда безпокойство в чуждестранните столици, е евентуална китайска блокада или нахлуване на демократично самоуправляващия се остров Тайван, който Китай твърди за своя територия и чието завладяване със сила лидерът Си Дзинпин не е изключил.

Въпреки че островът се намира точно до брега на Китай, ако Китай имаше възможността да разположи група или групи самолетоносачи около Втората островна верига - между Тайван и щаба на Тихоокеанския флот на САЩ в Хавай - това би могло да забави евентуална американска военна помощ в случай на китайско нападение.

„Те искат тези самолетоносачи да играят роля в разширяването на стратегическия периметър по-далеч от Китай и едно от важните неща, които един самолетоносач може да направи, е да разшири обхвата на осведоменост на Китай, за да следи дейностите във въздуха, в морето и под водата“, каза Брайън Харт, заместник-директор на проекта "Китайска енергия" на CSIS.

С Фудзиен, китайските военни самолети могат да се разполагат далеч от бреговете му

Първият китайски самолетоносач, „Ляонинг“, е произведен в Съветския съюз, а вторият, „Шандонг“, е построен в Китай, но по съветски модел. И двата използват по-стари системи за ски скокове, за да помогнат на самолетите да излетят.

„Фудзиен“ прескача технологията с парни катапулти използвана на повечето американски самолетоносачи, и използва електромагнитна система за изстрелване, която се среща само на най-новите самолетоносачи клас „Форд“ на ВМС на САЩ.

Системата причинява по-малко натоварване на самолета и кораба, позволява по-прецизен контрол на скоростта и може да изстрелва по-широк спектър от самолети от парната система. В сравнение със системата за ски скокове, тя дава възможност на Китай да изстрелва по-тежки самолети с пълен товар гориво, като например самолета за ранно предупреждение и управление KJ-600, който успешно тества по време на своите морски изпитания.

Най-новият му стелт изтребител J-35 и тежкият изтребител J-15T също бяха изстреляни от Фудзиен, което дава на новия самолетоносач „пълноценна палубна оперативна способност“ според китайския флот.

Способността да носи собствени разузнавателни самолети означава, че за разлика от първите си два самолетоносача, той няма да действа на сляпо, когато е извън обсега на наземна поддръжка, което му дава възможност да управлява най-модерните си самолети на далечни разстояния, включително Втората островна верига.

„Самолетоносачът „Фуджиан“ е голям скок напред за Китай по отношение на възможностите на самолетоносачите му в сравнение с първите два“, каза Харт .

Китайските самолетоносачи не са с ядрено оръжие, което ограничава обхвата им

Въпреки това, отбеляза Харт, китайският военноморски флот изостава от американския по няколко съществени начина.

Числено тя има само три самолетоносача в сравнение с 11-те на ВМС на САЩ, и докато китайските самолетоносачи са с конвенционално задвижване, американските са с ядрено задвижване, което означава, че могат да работят почти неограничено време без презареждане с гориво - драстично увеличавайки обхвата им. Носачът клас Форд, от който в момента е в експлоатация само един, но се строят още, е и по-голям, може да превозва повече самолети на пилотската си палуба и има трети асансьор, което означава, че може да премества повече самолети от хангарите на долната палуба за по-кратко време.

Китай също изостава от САЩ по отношение на крайцерите и разрушителите с управляеми ракети, които са от решаващо значение за осигуряване на въздушна и подводна отбрана и подкрепа за по-големи военноморски групи, както и по отношение на ядрените подводници.

САЩ са напред и в клетките за вертикално изстрелване – основно системите за задържане и изстрелване на ракети от кораби – което е мярка за това колко огнева мощ могат да носят корабите, въпреки че Китай увеличава този капацитет, каза Харт.

Освен оборудването, Китай не разполага с мрежа от задгранични бази, каквато имат САЩ, които са от решаващо значение за снабдяването на самолетоносачите, както и за осигуряването на алтернативни писти, в случай че самолетите не могат да се върнат безопасно на самолетоносача.

Китай обаче работи по разширяването на чуждестранните си бази и разработва ядрена задвижваща система за самолетоносач. 

Има и доказателства, че Китай вече строи друг самолетоносач. Китайските корабостроителници имат капацитета да строят повече от един едновременно и също така бълват други нови кораби с темпо, което САЩ в момента не могат да постигнат.

„Наистина във всички области Китай намалява разликата“, каза Харт.

„Те разполагат и строят повече самолетоносачи, разполагат повече ядрени подводници, разполагат повече по-големи разрушители и други кораби, които носят по-голям брой ракети. Така че те наистина наваксват.“

Фудзиен е само едно от най-новите военни активи на Китай.

Китай с радост показва новите си военни активи, публикувайки видео от тестовите полети на KJ-600, J-35 и J-15T от летище Фудзиен.

На парада по случай Деня на победата във Втората световна война в началото на септември бяха представени и трите самолета, заедно с хиперзвукови планирущи машини – чиято висока скорост, маневреност и други качества ги правят по-трудни за прихващане от традиционните балистични ракети – въздушни и подводни дронове и системи за електронна война.

Усъвършенстваното ново оборудване не означава непременно военна готовност, каза базираният в Сингапур анализатор Тан Менг Кит, който отбеляза, че Китай не е водил война от 1979 г. насам и че внимателно организираният парад е бил добър в „засилването на възприятието за сила“.

„Възможно е възможностите на Китай да са надценени, тъй като реалната оперативна готовност изостава от демонстрирания арсенал“, каза той пред Асошиейтед прес.

В скорошен анализ за Училището за международни изследвания „С. Раджаратнам“ в Сингапур, той също предупреди, че би било грешка да се разглежда военната модернизация на Китай като насочена единствено към евентуална инвазия в Тайван, което според него е само една част от „по-голяма мозайка“.

Парадът „сигнализира по-широкото стратегическо намерение на Китай, което е да възпира големите сили, да оказва натиск върху регионалните играчи, да разширява глобалното си влияние и да укрепва вътрешната си легитимност“, каза той.

Оригиналната публикация може да намерите на този линк.