Медитацията вече е широко популяризирана като инструмент за всичко - от намаляване на стреса до подобряване на производителността. Тя се е превърнала в предпочитан подход за подкрепа на психичното благополучие в много ситуации.

Когато обаче практика като медитацията се използва в медицински или терапевтичен контекст, възникват важни научни въпроси. Колко практика е необходима, за да се постигнат ползи? И също толкова важно е дали има някакви рискове или нежелани странични ефекти, свързани с нея?

„Това е видът изследвания, които се правят в самото начало на разработването на всяка нова програма за лечение“, обясни Никълъс Ван Дам, психолог в Университета в Мелбърн. „И поради различни сложни причини, по-специално с програмите, базирани на осъзнатост, това просто не се случи.“

Проучване на възможните недостатъци на медитацията

Въпреки че много хора съобщават за положителни резултати, изследвания през годините също така показват, че медитацията може да доведе до неблагоприятни преживявания за някои хора. Тези странични ефекти могат да включват панически атаки, натрапчиви или тревожни спомени, свързани с минали травми (както се наблюдава при посттравматично стресово разстройство), а в по-екстремни случаи - усещания за деперсонализация или дисоциация.

Ван Дам отбеляза, че оценките за това колко често срещани са тези преживявания варират значително в научната литература. Някои проучвания показват, че само около 1% от медитиращите изпитват странични ефекти (Wong et al., 2018), докато други съобщават за цифри до две трети (Britton et al., 2021).

За да изяснят тези несъответствия, Ван Дам и колегите му проведоха проучване, публикувано в Clinical Psychological Science, за да изследват колко често медитиращите срещат странични ефекти и какви фактори могат да увеличат вероятността от тяхното възникване.

Национално проучване на преживяванията от медитация

Изследователският екип е набрал близо 900 възрастни от всички части на Съединените щати. За да се гарантира, че групата отразява по-широката популация от медитиращи в САЩ, те са използвали данни от Центровете за контрол и превенция на заболяванията, за да насочат подбора на участниците. Изследователите са набрали и медитиращи от широк диапазон от нива на умения, от начинаещи до напреднали, „така че да можем да добием представа за пълната извадка от хора, които се занимават с медитация в САЩ“, каза Ван Дам.

Ван Дам подчерта, че начинът, по който изследователите питат за страничните ефекти, може драстично да повлияе на резултатите. „Дяволът се крие в детайлите“, каза той, обяснявайки, че много предишни проучвания разчитат на отворени въпроси, метод, известен като спонтанно докладване. В такива случаи участниците може да не разпознаят преживяванията си като странични ефекти или да се поколебаят да ги споменат.

За да намали тази несигурност, екипът на Ван Дам разработи контролен списък от 30 елемента, обхващащ възможните ефекти от медитацията. Участниците оцениха интензивността на всеки ефект, дали е положителен или отрицателен и дали пречи на ежедневното им функциониране.

Какво разкриха данните

Резултатите показват, че близо 60% от медитиращите в САЩ съобщават за поне един страничен ефект, посочен в контролния списък (например, чувство на тревожност или загуба на телесност). Около 30% казват, че са изпитали ефекти, които са били предизвикателни или стресиращи, а 9% съобщават, че тези ефекти са причинили функционално увреждане.

Проучването идентифицира и няколко потенциални рискови фактора. Лицата, които са изпитвали симптоми на психично здраве или психологически дистрес в рамките на 30 дни преди медитация, са по-склонни да съобщават за нежелани реакции. Тези, които са посещавали интензивни жилищни ретрийти, които често включват дълги периоди на тиха медитация, също са по-склонни да изпитват функционални нарушения.

Ван Дам отбеляза, че са необходими повече изследвания, за да се определи причинно-следствената връзка. Проспективно лонгитудинално проучване, каза той, би помогнало да се изясни как психичното здраве и медитацията взаимодействат с течение на времето.

Насърчаване на осъзнаването, а не на страха

Въпреки тези открития, Ван Дам предупреди да не се гледа на медитацията като на нещо опасно. „Нашите заключения не са, че хората трябва да се ужасяват или че не трябва да опитват медитация. Всъщност смятаме, че трябва да се справяме по-добре с предоставянето на информирано съгласие“, каза той.

Той сравни ситуацията с други терапевтични лечения, като хирургия или експозиционна терапия, при които на пациентите се казва предварително какво може да изпитат. Тази подготовка позволява на хората да преценят рисковете и да вземат информирани решения относно участието си.

Навигиране на дискомфорта в практиката на осъзнатост

В медитацията този вид предварителна дискусия често не се случва. „Трябва да намерим начин да проведем този разговор и да се ориентираме в това пространство“, каза Ван Дам. Той предложи практикуващите и клиницистите да обяснят, че дискомфортът понякога може да бъде част от процеса. Чувството на безпокойство или поставянето под въпрос на собственото „аз“ не са непременно признаци на вреда, а по-скоро потенциални аспекти на дълбоко психологическо изследване. Въпреки това, дистресът, който значително пречи на ежедневното функциониране, трябва да се приема сериозно.

„Тези практики не са за всеки“, заключи Ван Дам. „Ако не работят, това не е непременно защото човекът прави нещо нередно. Може би просто не е подходящо.“

Оригиналната публикация може да намерите на този линк.