Сръбският парламент започна дебат, който може да доведе до приемането на т.нар. lex specialis – специален закон за възстановяването на сградата на бившето Генерално командване на Югославската армия в Белград, разрушено при бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 година.
Целта на закона е да обяви проекта, който вече е свързан с инвестиционната компания на Джаред Къшнър, зет на американския президент Доналд Тръмп, за „проект от значение за Република Сърбия“, предаде Balkan insight.
Сградата беше сериозно повредена при две въздушни атаки на НАТО между 29 и 30 април 1999 г. и отново между 7 и 8 май същата година. Части от комплекса бяха съборени между 2014 и 2017 г. поради съображения за безопасност.
„Компетентните органи са длъжни в процедурите, провеждани с цел реализиране на Проекта, да действат приоритетно и по спешна процедура“, се казва в проектозакона.
Опозиционни депутати поставиха под въпрос необходимостта от приемане на специален закон. „Изведнъж хотел и жилищна сграда вече са от национален интерес“, каза депутатът Радомир Лазович. „Толкова много, че се приема специален закон... не е достатъчно, че имаме собствени закони, а сега ще приемем специален закон за две сгради – за да можете да ги дадете на чужденци и да ги купите, за да си мълчат за престъпленията, които извършвате тук."
Новият закон не упоменава, че проектът е договорен с инвестиционната компания на Джаред Къшнър – Affinity Partners. Според информация в „Ню Йорк таймс“ проектът на Къшнър в Белград ще включва луксозен хотел, 1500 жилищни единици и музей.
Проектът е бил в ход от известно време, но беше спрян през май заради криминално разследване, водено от Специалната прокуратура за борба с организираната престъпност, по подозрения, че документацията – с която комплексът на Генералното командване на Югославската армия е лишен от статута си на културно наследство – е била фалшифицирана.
Специалните закони позволяват на правителството да заобикаля обичайните процедури, включително тези за обществени поръчки или строителна безопасност.
Антикорупционната организация „Прозрачност Сърбия“ заяви, че предложеният закон „представлява комбинация от двете най-опасни форми на корупция – легализирането на нарушенията на закона и адаптирането на общите правила към скрити интереси в един конкретен случай“.
„При липса на конкуренция правителството би ограничило значително пространството за договаряне, което заплашва да има неблагоприятни последици за публичната собственост“, се казва в прессъобщението на „Прозрачност Сърбия“.
Подобни специални закони за първи път привлякоха общественото внимание в Сърбия през 2015 г., когато управляващата Прогресивна партия използва такъв, за да придвижи многомилиарден проект за развитие на речния бряг в Белград съвместно с имотен инвеститор от Обединените арабски емирства.
През 2020 г. сръбският парламент прие всеобхватен lex specialis за всички бъдещи големи инфраструктурни проекти, с което на практика премахна правилата за обществени поръчки за тях завинаги.
Парламентарният дебат във вторник се проведе в напрегната атмосфера. Пред сградата, където привърженици на управляващата партия са издигнали палатков лагер, Дияна Хрка, чийто син загина при железопътната катастрофа в Нови Сад, започна гладна стачка.
Студенти, ученици и граждани се събраха във вторник, за да я подкрепят, но и за да протестират срещу lex specialis.
Напрежението ескалира в неделя, когато полицията се опита да попречи на Хрка да стигне до сградата на парламента, за да започне гладната си стачка. Когато вечерта се събраха повече хора в нейна подкрепа, привърженици на управляващата партия започнаха да хвърлят камъни, фойерверки и бутилки по тях и да пускат силна музика. Полицията не предприе никакви действия.
