С тегленето на огромен дълг догодина правителството пак иска да заобиколи лимита за бюджетен дефицит
И догодина правителството, подкрепяно от ГЕРБ, ДПС-Ново начало, БСП и ИТН, се кани да взима огромни заеми, които значително надхвърлят необходимите средства за покриване на дупката в хазната и за рефинансиране на стари задължения.
Почти по същата схема като тази година, кабинетът смята да налее част от новия дълг в капитала на държавни дружества, представяйки тази операция като инвестиция, а не като бюджетни разходи. Така властта хем заобикаля проблема с раздуването на дефицита, хем си осигурява сериозни суми за съмнителни харчове.
Въпреки, че заложеният в проектобюджета за 2026 г. дефицит е 3.649 млрд. евро (3% от БВП), правителството предлага Народното събрание да одобри 10.440 млрд. евро таван на новия дълг. Това е с почти два милиарда лева повече от тазгодишния лимит от 18.9 млрд. лв., който вече почти е достигнат.
От доклада към проектобюджета става ясно, че догодина дефицитът и падежите по стари задължения (1,4 млрд. евро) изискват финансиране от общо 5.03 млрд. евро. Кабинетът обаче иска да изтегли двойно по-голям дълг, като остатъкът от 5.4 млрд. евро ще бъде осчетоводен под черта.
МФ посочва, че от въпросните 10.440 млрд. евро нови заеми, 3.261 млрд. ще отидат като инвестиции в отбраната, като България вече е заявила намерение да се възползва от механизма SAFE на ЕС за укрепване на европейската отбранителна промишленост
ФИНАНСОВИ ИНЖЕКЦИИ
Така от новия дълг остават 2.2 млрд. евро, част от които ще бъдат използвани за вдигане на капитала на осем държавни фирми, става ясно от приложен списък към проектобюджета. По същия начин тази година бяха наляти 5 мрлд. лв. в Българската банка за развитие и БЕХ, осигурени от заеми, без това да се отрази в разходната част, а оттам и на дефицита в бюджета.
Най-голямият разход от 407 млн. евро е планиран за създаване на смесеното предприятие между ВМЗ Сопот и „Райнметал“. Инвестицията в отбранителната индустрия е в оборудване, планове, пакет „ноу-хау“, обучение на персонал и др. , се посочва в доклада.
Други 260 млн. евро са предназначени за учредяване и капитализиране на ново търговско дружество със 100% държавно участие към Министерството на икономиката и индустрията. Не се посочва точно за какво дружество става въпрос и къде, споменава се единствено, че ще бъде „производствено предприятие от сектора на военната промишленост, което ще оперира изключително в рамките на националните и международни регламенти и само след получаване на всички необходими разрешения и лицензи“.
Правителството планира да увеличи капитала на ВиК холдинга с 200 млн. евро, с които холдингът да може да съфинансиране водни проекти по програма „Околна среда“ в следващите две години ( до 2027 г.), както и аварийни мерки срещу безводието.
Нови 127.8 млн. евро ще бъдат наляти в БЕХ, след като тази година капиталът на държавния енергиен холдинг вече бе увеличен с 1.5 млрд. лева. Новата финансова инжекция ще се инвестира в „дейности по техническа рекултивация на нарушените терени на находище „Източномаришки въглищен басейн“, т.е. за запазване на работните места на миньорите от Мини Марица изток.
С 25 млн. евро ще бъде увеличен капиталът на „София тех парк“ за изграждане на „Фабрика за изкуствен интелект“ (AI Factory – BRAIN++) и развитие на суперкомпютъра Discoverer++.
Други 25 млн. евро ще отидат за изграждане и оборудване на Националната детска болница.
Повишение на капитала с 1.237 млн. евро е планирано и за МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в Ямбол за нов болничен блок.
Предвиждат се и 25 млн. евро за повишаване на капацитета на фонда ФЛАГ, чрез който се финансират общински инвестиции в сфери като ВиК, енергийна ефективност и градско развитие.
БУФЕР ИЛИ КОРУПЦИЯ
Дори и след всички тези увеличения на капитала остават близо 1.2 млрд. евро от планираните нови заеми на държавата за догодина, за които не е ясно за какво ще бъдат използвани, ако бъдат изтеглени.
„Дългът, който правителството смята да поеме догодина, е своеобразен буфер за бюджета“, коментира по бТВ Любомир Дацов, член на Фискалния съвет. Според него огромният му размер е индикатор, че нещо не е както трябва с финансите на държавата. Тази година също е показателна как с тегленето на големи заеми правителството покрива реалния дефицит в бюджета.
От „Демократична България“ също алармираха, че догодина поне 5 милиарда лева, т.е. около 2.5 млрд. евро, ще бъдат изписани в бюджета под черта. „Тези пари ще се разпределят по усмотрение на правителството по същия начин, както и тазгодишните 5.5 млрд. лева за ББР и БЕХ“, отбеляза Ивайло Мирчев.
От ДБ са убедени, че става дума за корупционни проекти. „В момента тези пари се раздават на послушните кметове, които са отишли да се снимат под герба. На кмета на Крумовград например му бяха спрели парите по единия проект, отиде, снима се под герба и му дадоха парите. Същото стана и с кмета на Горна Оряховица“, разказа Мирчев.
МИЛА КИСЬОВА
