България се движи по път, по който други държави вече са се подхлъзвали - между „социалната щедрост“ и реалността на фискалния срив. Надуването на разходите за администрация създава сериозни рискове, пише Емилия Милчева.
Когато разумът във фискалната политика е приспан, се раждат кризите. България е на прага на такава. И то в момент, в който би трябвало на всяка цена да я избягва - в навечерието на историческата смяна на лева с еврото от 1 януари 2026 г.Освен ако управляващите не целят да компрометират процеса, докато лъскат фанфарите, с които възвестяват „успехи“ и „стабилност“. По-вероятно е обаче просто да се привеждат в предизборна готовност - догодина са президентските, а няма да са изненада и предсрочни парламентарни избори.
Проектобюджетът за 2026 г. - първият в евро - е далеч от всякаква стратегия и предизвика единодушна критика от икономисти и финансисти с различни политически възгледи. Към тях се прибавя биенето на камбаната от Международния валутен фонд (МВФ), Фискалния съвет, БНБ и различни организации - от Институт за пазарна икономика (ИПИ) до работодателски общности. Критиките са в няколко направления - липсата на реформи и на дългосрочни приоритети, твърде високите разходи за персонал, повишението на осигурителните вноски с 2 процентни пункта и с още един през 2028 г., увеличение на дефицита. Към всичко това се добавя и намерението да се увеличи данък дивидент от 5 на 10%.
Вакханалия на популизма
ИПИ изчисли, че за 10 години бюджетните разходи за възнаграждения са нараснали с над 15.6 млрд. лева, като повече от половината от тях са натрупани само за последните 3 години. Значителна част се дължи на автоматични механизми за формиране на заплатите в редица сфери, начело със силовите институции, където увеличенията достигат 30-40%. Те бяха заложени с решения на парламента от 2024 г. и са „двигател“ за взрив в разходната част на бюджета, предупреждават от ИПИ.
Наред с това в МВР например продължават да работят голям дял пенсионери - 13%, които получават и пенсия, и заплата, а броят им расте, сигнализира депутатът Божидар Божанов (ПП-ДБ). Съпредседателят на „Да, България“ обяви, че отново ще предложат поетапно да бъдат освободени пенсионерите от МВР.
Въпреки това политическите сили не се осмеляват да предложат отпадане на автоматичното увеличение на възнагражденията на „силоваците“ и другите сектори - дори временно. Πo paзxoди зa „Bътpeшeн peд и cигypнocт“ Бългapия e нa чeлнo мяcтo в EC - 2.7% oт БBΠ, дoĸaтo cpeдно за EC този дял е 1.7% oт БBΠ. Констатациите са на Фискалния съвет - създаден със специален закон независим консултативен орган, който следи дали властта спазва правилата за финансова устойчивост.
Оттам обръщат внимание и на големия брой работещи в oбщecтвeния ceĸтop пo тpyдoви и cлyжeбни пpaвooтнoшeния - пpeз 2024 г. те ca 558 399 дyши. Това е приблизително една пета от всички заети в България. Догодина властта отново им гарантира увеличение на заплатите. А как те ще се отплатят, ще покажат изборните резултати.
Не приемането на еврото, а начинът, по който държавата планира своите разходи, създава големи рискове за икономиката, смятат повечето експерти.Снимка: BGNES
Най-много са заетите в образованието
Според анализа на Фискалния съвет нaй-гoлям дял - oĸoлo 28%, ca зaeти в oбpaзoвaнието. Просветният министър Красимир Вълчев вече увери, че и през 2026 г. ще има увеличение на учителските заплати - за „да не изостават спрямо средната за страната и да се следва политиката да бъдат 125% от нея“. А това означава да достигнат 3300 лева.
Втори по численост са заетите в здравеопазването, които са около 24%, и според Фискалния съвет този сектор отчита почти удвояване на заплатите за петилетка - oт 1.7 млpд. лева пpeз 2020 г. дo 3.4 млpд. лева пpeз 2024 г. Догодина властта обещава младите лекари да получават минимум 1860 евро месечно, а медицинските сестри и друг среден персонал - 1550 евро чрез предвидени над половин милиард лева за заплати чрез бюджета на НЗОК. Но тепърва предстоят още преговори за методиката и условията за изплащането им. Третите по численост са чиновниците в дъpжaвнaтa aдминиcтpaция c близо 20% дял. Фискалният съвет отбелязва, че на тези три сектора се падат около 72% от всички разходи за заплати.
А заплатите растат, макар качеството на публичните услуги да остава в застой - фискалната щедрост не се отплаща с по-добро образование, здравеопазване или администрация. Демографската криза продължава да служи само като политическа дъвка. За 2024 г. всички области в България имат отрицателен естествен прираст.
Естония е добрият пример, България - антипримерът
Властта игнорира не само институции и експерти, но и полезните уроци на други европейски държави като например Естония. Освен във високото ниво на дигитализация и качествено образование, България не може да стигне малката прибалтийска държава и в политиките, които тя приложи преди влизането си в еврозоната през 2011 г. Световната финансова криза удари Естония, чиято икономика, силно зависима от износа и строителството, се сви с над 14% през 2009 г. Но управляващите не обезцениха естонската крона, а решиха да запазят фиксирания курс към еврото и да извършат т.нар. вътрешна девалвация.
Заплатите и разходите в публичния сектор бяха орязани с 10 до 20%, като за висши длъжности - министри, председатели на агенции - намаленията стигнаха 25%. За година в държавната администрация бяха съкратени от 8 до 12% в различни сектори. Временно бяха замразени социални плащания като детските и майчинството и също временно намалени пенсионните вноски за втория стълб. Политиката на остеритет беше приложена, за да се възстанови конкурентоспособността, без да се пипа валутният курс. Резултатът е, че Естония стана първата държава от бившия източен блок, приета в еврозоната, при това с балансирани финанси и нисък дълг - под 10% от БВП.
България прави точно обратното - разходите за персонал нарастват неимоверно, растат и задълженията. В края на август т.г. брутният външен дълг (публичен и частен) се е увеличил с 20.2% на годишна база до 53.605 млрд. евро по предварителни данни на БНБ. Брутният външен дълг на правителството за година се е раздул с над 73% до 17.686 млрд. евро.
Инфлацията и поскъпването на основните стоки също утежняват ситуацията.Снимка: BGNES
Още по-сива икономика
Предложеното увеличение на осигурителните вноски с 2 процентни пункта предизвика негативна реакция сред работодателите. И те, и анализатори предупреждават, че мярката ще доведе до намаляване на нетните заплати и увеличаване на разходите за труд. Предложението държавните служители и полицаите да плащат личните си осигурителни вноски, което периодично се повдига в последните двайсетина години, пак увисна във въздуха.
Наскоро по bTV Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България посочи, че 2 процентни пункта не са 2% - увеличението на пенсионната вноска всъщност ще бъде с 10.1%. Ефектът от подобна мярка е твърде съмнителен - хиляди ще минат отново в сивия сектор, който е над 1/3 в България и почти не изсветлява.
А противно на здравата икономическа логика, Съветът за съвместно управление смята да увеличи данък „дивидент“ от 5% на 10%, за „да изсветли икономиката“. Поне такова е обяснението, дадено по БНР от Драгомир Стойнев, председател на ПГ на БСП-Обединена левица: „Когато единият данък е 10%, а данък дивидент остава 5%, всички приходи минават през данък дивидент."
От това изказване личи непознаване на данъчната система. Една фирма плаща най-напред 10% корпоративен данък върху печалбата си. Ако след това реши да разпредели дивидент, върху тази вече обложена печалба се дължат още 5% данък дивидент. Така че няма как печалбата да „минава през данък дивидент“, защото налогът се плаща върху остатъка след данък печалба - а не вместо него.
Пропагандата ще се развихри
Към популистката вакханалия в бюджет 2026 се прибавят още утежняващи фактори - пълзяща инфлация и пълна безпомощност на правителството да задейства контролни механизми за цените, както и несигурност в снабдяването с горива заради предстояща смяна на собствеността на Лукойл в чужбина, в т.ч. България. Единственият положителен ефект от поскъпването на бензините би бил повишени приходи от ДДС.
България се движи по пътя, по който други държави вече са се подхлъзвали - между „социалната щедрост“ и реалността на фискалния срив. Без реформи и при постоянно надуване на разходите за администрация и силови ведомства, както и изливане на милиарди на тъмно в държавни дружества като ББР и БЕХ, бюджетът се превръща не в инструмент за растеж, а в машина за отлагане на кризата.
А когато обществото проумее, че „стабилността“ е купена с дълг, който плаща, докато МВР, служби и прокуратура пазят гърба на властта, пропагандата срещу еврото вече ще е взела достатъчно жертви.
Историята неведнъж е показвала как завършва този сценарий - не с фанфари, а с фискален шок, болезнени съкращения и политическа разруха. Когато разумът в икономическата политика спи, събуждането винаги е болезнено.
