Д-р Веселина Узунова от РИМ Хасково ни разкрива любопитни факти и разказва историята на една от ембелематичните пътни артерии в Хасково. Текстът е разделен на две части и всяка една от тях проследява развитието на днешния булевард „Раковски“. Първата част е как се оформя тази улица в Хасково. Втората част, когато улицата става булевард – очаквайте в края на следващата седмица.

Част Първа

В днешните задръствания, които вече са част от градския ритъм, едва ли има гражданин, който да не е благодарен за двойното платно на булевард „Раковски“. Разширяването на тази основна пътна артерия е заслуга на един от кметовете на Хасково, но идеята за първото впечатление, което градът оставя у всеки пристигащ, е вдъхновявала не един или двама от местните управници при определянето на благоустройствените политики.

Без съмнение, улица „Раковски“ е най-важната градска ос в Хасково. През годините в нейното 
преустройство са вложени най-много усилия, средства и визия, за да се превърне в това, което е днес – булевардът, който посреща, свързва и разказва историята на града. 

Пътят на хасковци към света

Малцина знаят, че още през XIX век днешният булевард „Раковски“ е бил пътят, по който Хасково се е свързвал с Европа. В селището Каяджик (днес част от Димитровград) се е намирала станция на прочутата Баронхиршова железница – първата железопътна линия, преминала през българските земи. Каяджик се превръща в отправна точка за пътешественици, търговци и мечтатели, които предпочитали удобството и сигурността на влаковете. Оттук тръгвали композиции към Цариград и Близкия изток, към Виена и Париж.

Преди това пътуванията по Цариградския път с брички били дълги, изтощителни и опасни. Малцина се осмелявали да поемат по него, било то за поклонничество, търговия или образование. С появата на железницата се откриват нови възможности за местното население. Увеличава се и броят на желаещите да станат хаджии.

Всяка година, няколко седмици преди Великден, групи от вярващи се събирали в покрайнините на града, на „Хаджийската поляна“ край Каяджишкото шосе, и преспивали до чешмата. На сутринта ги изпращали местни свещеници, роднини и съседи, и всички заедно поемали към ж.п. станцията. Именно на това място, където някога започвало поклонническото пътуване, днес се строи новият православен храм в квартал „Орфей“.

Още преди Освобождението Каяджишкото шосе е било определено като главна пътна артерия на Хасково. Началото му е в самия градски център, където около внушителната 30-метрова часовникова кула, се оформя градският площад, който се спуска към дерето, събиращо водите при всеки пороен дъжд. Именно това дере дава повод на местните да нарекат площада „Гьола“, а живущите около него – „гьол-махленци“. (става дума за днешния пл. „Свобода“).

В продължение на повече от век този площад е бил сърцето на седмичния пазар. Търговци от околността пристигали с коли и животни, които „паркирали“ около кулата, превръщайки пространството в оживен търговски възел. От дясната страна на площада се издигал известният за времето си хотел „Марица“ – двуетажно каменно здание, дълго точно 36 метра, с кръчма и дюкяни на партера. Там, на хотелския балкон, харманлийският зъбовадач бай Иван Бюлбюля демонстрирал своите умения, вадейки зъби „без болка“ пред смаяната публика.

С времето около оживения площад се съсредоточила голяма част от търговците в града, които строели все по-големи и хубави кантори, дюкяни и фабрични здания. Там започвала ул. „Каяджишко шосе“. 

Как улица „Раковски“ се превърна във визитка на Хасково

В края на XIX век Хасково расте не само по население, но и по самочувствие. Градът се разширява, а с това идват и нови предизвикателства. Едно от тях е постоянният поток от дъждовни води, които се стичат към централния площад и превръщат района в кално езеро при всеки порой. Тогава градският инженер предлага да изгради водосточно съоръжение, прокарано под пътя. За да убеди скептиците, той прави нещо необичайно – предложил да легне под съоръжението, докато над него преминава волска каруца. Дали наистина го е направил, никой не знае със сигурност. Но съоръжението устоява на натоварването, а местната управа получава нужната увереност да продължи с благоустройството на важната градска артерия, която по-късно ще се превърне в булевард „Раковски“.

Общинските парцели покрай Каяджишкото шосе се разпределят с особено внимание. Местната власт е бдителна и всяко решение за строителство в престижната част на града се взема с мисъл за бъдещето и за това как ще изглежда Хасково в очите на посетителите и жителите му.

Любопитна е съдбата на един голям парцел от 22 декара – днес познат като мястото, където се намира Ритейл паркът с магазини. До 1894 г. тази площ е използвана единствено за харман, но тогава Постоянната окръжна комисия я поисква за строеж на Окръжна болница. Кметството първоначално се съгласява, а общинските съветници гласуват „за“. И точно когато всичко изглежда решено, без мотиви и обяснение, парцелът е заменен с друг – по Харманлийското шосе. Именно там, през 1899 г., отваря врати новата болница. Години по-късно, когато военното министерство започва строеж на казарма в покрайнините на града, се натъква на старо гробище. Това променя плановете и кметството няма друг избор, освен да предостави ценния парцел за нуждите на армията – същият, който някога е бил предвиден за болница.

В последните години на XIX век започва и първият опит за изправяне на улицата и по-добро  планиране на строителството покрай нея. Целта е ясна – Хасково да впечатлява с архитектура и визионерство. Скоро след като братята Пулеви, известни тютюневи фабриканти, изграждат своята фабрика „Петел“ в началото на улицата, районът започва да се преобразява. От началото на XX век покрай нея никнат внушителни индустриални сгради: тютюневите складове на „Херцог“, на Михал Хараланов, на „Женерал дьо таба“, на „Съединени тютюневи фабрики“ и на „Ориентабако“. Малките кокетни къщички на тогавашния квартал „Змийни“ скоро се оказват в сянката на масивни, красиви постройки, които придават на града нов индустриален облик. Така Хасково си спечелва прозвището „тютюневият град“.

Интересът към парцелите по улицата расте, тъй като местните търговци и предприемачи вярвали, че именно тази част на града ще се превърне в най-престижната. И не сгрешили: улица „Раковски“ започва да диктува новите стандарти за градска елегантност и икономически подем.

Име, което устоява на капризите на времето

През 1906 г. станция Каяджик е преименувана на Каменец. А от 1925 г. започва да носи името Георги Сава Раковски, в чест на големия български възрожденец. С тази промяна се преименува и Каяджишкото шосе, което води от Хасково до станцията. Така улицата, по която някога се поемало към Европа, започва да се нарича „Раковски“. Името ѝ остава непроменено вече точно 100 години – рядко изключение в град, където преименуването на улици е било честа практика. През годините Общинският съвет приема редица такива решения. Но докато в края на XIX и първата половина на XX век стремежът е бил да се заменят турските имена с български – на личности, географски местности и исторически събития, то след 9 септември 1944 г. започва нова вълна от преименувания, този път в чест на съветски „герои“ и български комунисти. Така, след смъртта на Георги Димитров (днешният бул. „България“), булевардите „Централен“ и „Васил Левски“ са обединени под неговото име. Дългата улица от градския площад до ж.п. гарата, известна като Харманлийското шосе, е преименувана на „Сталин“. С промяната на градския план тя е затворена, а на нейно място се оформя нов булевард (днешен „Съединение“), който тогава е носил името „Ленин“.

Малцина си спомнят, че Кърджалийското шосе някога се е наричало „Толбухин“. Така пантеонът от съветски имена заживява в най-важните пътни артерии на града. Но улица „Раковски“ остава непокътната, дори и след като селището Раковски вече се нарича град Димитровград.

Кога и как улица „Раковски“ става булевард  – очаквайте втората част!

Д-р Веселина Узунова, РИМ Хасково