Частните пенсионни фондове искат да инвестират в инфраструктура с цел по-добра доходност на пенсионните спестявания на българите. Това предложиха експерти от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) на форум в София, организиран Българското актюерско дружество.
По последни данни частните пенсионни фондове управляват близо 29 млрд. лв., сочат данните на Комисията за финансов надзор към юни 2025 г. Към момента обаче фондовете имат сериозни ограничения по отношение на инвестициите, което влияе и върху доходността. Неслучайно браншът отдавна настоява за въвеждане и на т. нар. мултифондове с цел парите на хората да се управляват с различен риск в зависимост от жизнения им хоризонт.
Пенсионните фондове трябва да могат да инвестират в различни видове инфраструктура - цифрова, ВиК, свързваща (пътна и жп), каквато е добрата световна практика, предлагат от пенсионната асоциация.
Дългосрочният хоризонт в такива инвестиции съвпада с дългия хоризонт на пенсионните спестявания, а активите в инфраструктура са допълнителна защита срещу инфлацията, обясни Мирослав Маринов от БАДДПО. По думите му инвестициите в инфраструктура водят до повишено икономическо благосъстояние на обществото и оттам се „връщат“ в пенсионните фондове през генериране на предвидима доходност и увеличени активи. В дългосрочен план доходността е структурирано прогнозируема и стабилна.
В актуализирания план за концесии на правителството са включени изграждането на магистралите „Рила“ (София - Гюешево) и „Черно море“ (Варна - Бургас), три жп връзки през Стара планина (Столник - Мездра, Троян - Христо Даново и Дъбово - Горна Оряховица), три помпени електроцентрали (ПАВЕЦ „Доспат“, „Равногор“ и „Батак“) и летище „Доброславци“. Към тях неотдавна вицепремиерът Гроздан Караджов обяви, че ще бъде добавено и пристанището във Варна.
Сравнителният анализ на световната практика 10 години назад сочи, че институционалните инвеститори трайно увеличават изложението си към инфраструктура и към 2024 г. инвестициите им са достигнали близо 7%, като най-висок остава делът в акции (около 30%) на регулираните пазари, облигации (37%), както и дялови книжа в Private equity (около 11%), твърдят от БДДПО.
Оттам добавиха още, че данните за тримесечните средни доходности през 10-те най-лоши тримесечия за акциите сочат положителна доходност при инфраструктурата в опозиция на отрицателната доходност в тези периоди при инвестициите в акции и облигации. Това се обяснява с надеждността на инвестициите в инфраструктура, която се „отплаща“, защото се използва непрестанно.
„Стандартно, пенсионните фондове инвестират в национална инфраструктура и икономика. Големите чуждестранни пенсионни фондове го правят и в чужбина - например канадските, инвестират в инфраструктура дори в Австралия“, отбеляза Маринов. В България тези инвестиции могат да стават чрез публично-частни партньорства, в които да се включват и пенсионните фондове. Портфейлите на фондовете ще са защитени, защото ще са още по-добре диверсифицирани - няма целите да са фокусирани в инфраструктура, а частично, докато основните инвестиции са в акции,
облигации и др.
Пенсионните фондове коментираха и други проблеми пред сектора като сивата икономика - осигуряването на непълни доходи. Поставена бе и темата с коефициента за редукция на пенсията от НОИ за хората, които вече получават втора пенсия.
Актюерите препоръчаха и засилена работа по разширяване на обхвата на доброволното осигуряване - т.нар. трети стълб, с цел той да обхване поне 50% от работещите.
От БАДДПО настояват да се увеличи тройно сумата, върху която има данъчно облекчение за работодателите, които заделят средства в трети стълб на служителите си. В момента тя е едва 60 лева и не е вдигана от създаването на пенсионния модел преди повече от 20 г. Предложението на пенсионната асоциация е тя да стане поне 200 лева - по аналогия с ваучерите за храна, с което работодателите заедно и работещите ще имат по-висок принос за изграждане на пенсионните спестявания през годините. За това обаче е необходима законова промяна.
Цветелина Соколова
