Сивата коса не е нещо лошо или срамно, което да ни „загрозява“. Напротив – според ново изследване на учени от Япония, появата ѝ може да е знак, че тялото ни се защитава по естествен начин от рак. Изследването е публикувано в сп. Nature Cell Biology.
Проучвания с животински модели показват, че организмът може да „жертва“ цвета на косата, за да се освободи от клетки, които имат риск да се превърнат в ракови.
Всеки ден нашите клетки са изложени на различни фактори от околната среда, които могат да увредят ДНК – това се нарича „генотоксичен стрес“. Кожните клетки, които ни предпазват от външни влияния, поемат най-голяма част от този стрес. Увреждането на ДНК може да ускори стареенето и да доведе до развитие на рак, но все още не е напълно ясно как точно тези процеси са свързани.
Изследването се съсредоточава върху меланома – вид рак на кожата, който започва от клетки, наречени меланоцити. Те произвеждат меланин – пигмента, който дава цвят на кожата и косата. Тези клетки се образуват от стволови клетки в космените фоликули, които постоянно поддържат цвета чрез регенерация.
Когато изследователите изложили участниците на определен тип увреждане на ДНК, наречено „двуверижно прекъсване“, те забелязали нещо интересно. Стволовите клетки, отговорни за пигмента, се променяли необратимо и изчезвали. В резултат козината на животните посивявала.
Този процес, известен като „свързана със стареенето диференциация“, се активира чрез механизъм, наречен p53-p21 – естествена система, която контролира деленето и живота на клетките.
От друга страна, някои вещества, които причиняват рак, предизвикват съвсем различна реакция. В експеримент учените изложили кожата на животински модели на ултравиолетова B (UVB) светлина и на силен канцероген, наречен DMBA – вещество, което често се използва в лаборатории за предизвикване на тумори.
При тези условия стволовите клетки, от които се образуват меланоцитите (McSC), не последвали защитния процес на „самоунищожение“, както при другите видове увреждане на ДНК. Вместо това те запазили способността си да се делят и размножават, въпреки че вече били увредени.
Този ефект се дължи на веществото SCF – фактор на стволовите клетки, което помага на меланоцитите да се насочват към правилните места в кожата. SCF обаче също потиска защитния процес, който кара увредените клетки да спрат да се делят. В резултат, вместо да се елиминират, тези клетки продължават да се размножават, което увеличава риска от образуване на тумори.
Това означава, че побеляването на косата и ракът на кожата не са напълно отделни явления, а са различни резултати от това как клетките реагират на стрес и увреждане на ДНК.
Важно е да се уточни, че сивата коса сама по себе си не предпазва от рак. Тя е по-скоро знак, че тялото е активирало защитен механизъм, който премахва потенциално опасните клетки. Ако този процес не се случи, увредените стволови клетки може да оцелеят и да повишат риска от развитие на меланом.
Референции:
1. Mohri, Yasuaki, et al. „Antagonistic Stem Cell Fates under Stress Govern Decisions between Hair Greying and Melanoma.” Nature Cell Biology, vol. 27, no. 10, Oct. 2025, pp. 1647–1659, www.nature.com/articles/s41556-025-01769-9, https://doi.org/10.1038/s41556-025-01769-9.
2. Goyal, Ahsas, et al. „Targeting P53-P21 Signaling to Enhance Mesenchymal Stem Cell Regenerative Potential.” Regenerative Therapy, vol. 29, June 2025, pp. 352–363, https://doi.org/10.1016/j.reth.2025.03.007.
