Нов анализ на исторически снимки показва наличието на неизвестни обекти в близост до ядрените тестове.
Група изследователи проучи историческите фотографии от обсерваторията Паломар в Калифорния и откри на тях загадъчни ярки точки на нощното небе. Тези аномални „бликове” са заснети на снимките, направени през периода 1949–1957 г. – доста преди изстрелването на първите изкуствени спътници в околоземна орбита (всъщност Спутник-1 е изведен в орбита през 1957 г.).
За отбелязване е, че новите данни потвърждават отдавнашните хипотези за връзката между наблюденията на НЛО и изпитанията на ядрени оръжия. От средата на XX век съобщенията за неидентифицирани обекти често съвпадаха по време с тестовете на ядрени оръжия, а популярните теории предполагаха, че високо развити извънземни цивилизации вероятно наблюдават развитието на човешките технологии.
Сега тези предположения получиха научно потвърждение. В рецензираното списание Scientific Reports е публикувано проучване в рамките на проекта VASCO (Vanishing and Appearing Sources during a Century of Observations), който анализира старите астрономически снимки в търсене на обекти, изчезнали от небето или появили се за кратко време. Всички анализи са проведени с помощта на статистическия пакет SPSS за Windows версия 29 (IBM Corp., Armonk, NY).
Учените събраха данни за 2718 дни наблюдения и сравниха датите на снимките с докладите за краткотрайни светещи обекти, ядрени опити и съобщения за НЛО.
Оказа се, че „светкавиците” на снимките се регистрират с 45% по-често в рамките на 24 часа след ядрени опити. Освен това, броят им се увеличава значително в дните, когато се наблюдават ядрени опити.
По-конкретно, че „светлинните изблици“ на снимките са регистрирани с 45% по-често в рамките на 24 часа след проведените ядрени опити. Освен това, броят им значително се е увеличил в дните, когато са постъпвали съобщения за НЛО – приблизително с 8,5% за всеки регистриран случай.
Авторите на научната работа подчертават, че резултатите им дават емпирични доказателства за съществуването на аномални въздушни явления и възможната връзка на тези събития с ядрената активност на човечеството. При това версията за технически дефекти на фотографските плаки е малко вероятна – съвпадението с конкретните дати на ядрените опити я прави практически невъзможна.
Изследователите също така изключват хипотезата за радиоактивни отломки: светещите обекти не са се появявали веднага след експлозиите, а обикновено след едно денонощие.
Така това е първото научно изследване, което демонстрира статистически достоверната връзка между наблюденията на неидентифицирани обекти и изпитанията на ядрено оръжие. Какво точно са заснели камерите – частици от астероиди, атмосферни аномалии или нещо друго – остава загадка, но резултатите дават повод за размисъл: наистина ли човечеството наблюдава Вселената в самота?
