Русия обяви, че е провела успешен тест на своята ядрено-задвижвана крилата ракета 9M730 „Буревестник“ (по обозначението на НАТО — SSC-X-9 Skyfall). Според доклада на руския началник на генералния щаб ген. Валерий Герасимов, при теста от 21 октомври ракетата е прелетяла около 14 000 км и е била във въздуха близо 15 часа; президентът Владимир Путин го описа като „уникално“ оръжие и нареди подготовка на инфраструктура за въвеждането му в бойна служба.
Отговорът на Доналд Тръмп
Американският президент Доналд Тръмп реагира скептично и по-прагматично — той заяви, че Русия би трябвало да се съсредоточи върху прекратяване на войната в Украйна, вместо да тества оръжия, и напомни, че САЩ разполагат с „ядрена подводница“ близо до руските брегове, която не е нужно да измине хиляди мили, за да бъде ефективна. „Ние тестваме ракети през цялото време… имаме подводница, ядрена подводница — не е нужно да изминава 8 000 мили“, каза Тръмп пред репортери по време на пътуване.
Какво твърдят руските източници и какво означава „ядрено задвижване“
Русия описва „Буревестник“ като нисколетяща крилата ракета с практически неограничен обсег, задвижвана от миниатюрен ядрен реактор: такъв тип задвижване би позволил продължителен полет (теоретично — дни), далеч по-голям пробег от ракетите с конвенционални двигатели и възможност за „въртене/лоитъринг“ (loitering) на ниска височина преди удар. NTI и други анализатори предупреждават за сериозни технически и екологични рискове, включително потенциално радиоактивно замърсяване по трасето.
Скептицизъм сред западните експерти и технически въпроси
Мнозина западни експерти поставят под въпрос оперативната стойност на системата: подзвукова скорост и продължителен полет повишават шансовете за откриване и уязвимост, навигационните и управленски системи за „безкраен“ полет остават неясни, а проектът има лоша история на изпитанията (много провали през годините). Някои анализатори също обръщат внимание на странността в индексното означение 9M730 — индекс, който традиционно се асоциира с балистични семейства, а не с крилати ракети, което поражда допълнителни въпроси за естеството и предназначението на системата.
Рискът от радиация и инциденти при тестове
Проектът има и трагични страни: при експеримент през 2019 г. (свързван с разработката на системата) избухване и изтичане на радиация доведоха до смъртта на няколко специалисти и до временни повишения на радиационни нива в северните части на Европа. След последното руско съобщение Норвежките власти не регистрираха измерима радиация в западна Норвегия, но опасенията за потенциални непредвидими замърсявания при бъдещи тестове остават.
Стратегическо значение и геополитическа динамика
Ако системата някога бъде въведена в реална служба, тя би представлявала нетипичен инструмент за маневрено ядрено въоръжение: теоретичният обсег до 20 000 км (оценка, цитирана от IISS, базирана на руски оценки) означава възможност за междупланетен/междуконтинентален обхват от позиции в самата Русия, а низко-височинният профил би затруднил ранното откриване — това са причините за тревога сред анализаторите, въпреки техническите неясноти.
Украинските анализатори — специфични критики
Украински военни анализатори посочват немалко странности: индексът 9M730, навигационните решения за дълготраен „кругов полет“ и рискът държави, които предоставят навигационна помощ или данни, да бъдат въвлечени пряко в бойни действия. Те също така подчертават, че има малко потвърдени публични данни за способностите и системната архитектура, което затруднява независимо потвърждение на руските твърдения.
„Буревестник“ остава едновременно техническо предизвикателство и влияние върху геополитическата риторика: Кремъл го представя като стратегическо постижение и средство за възпиране, докато западните и украински експерти подчертават техническите ограничения, опасностите и историята на неуспешни тестове. Реалният ефект върху международната сигурност ще зависи от това дали системата бъe доказано работоспособна, колко широко ще бъде разположена и какви мерки за контрол и отговор ще предприемат другите ядрени държави.
