Планетата GJ 251c е четири пъти по-масивна от Земята и се намира в „обитаемата зона“ на своята звезда, на разстояние под 20 светлинни години от нас
Астрономи откриха екзопланета от тип „супер-Земя“, разположена в обитаемата зона на своята звезда и на по-малко от 20 светлинни години от Слънчевата система. Това я превръща в един от най-добрите кандидати за търсене на извънземен живот.
Планетата, известна като GJ 251c, обикаля около червено джудже на 18,2 светлинни години в съзвездието Близнаци. Нейната маса е четири пъти по-голяма от тази на Земята, което я класифицира като „супер-Земя“ - скалист свят, по-голям и по-масивен от нашия.
„Въпреки че все още не можем да потвърдим наличието на атмосфера или живот на GJ 251c, планетата представлява обещаваща цел за бъдещи изследвания“, заяви в изявление Суврат Махадеван, професор по астрономия в Пенсилванския държавен университет.
Обитаемата зона, наричана още „зоната на Златокоска“, предлага подходящи условия за съществуването на течна вода на повърхността на планета с подходяща атмосфера.
Откритието на GJ 251c е резултат от наблюдения, продължили повече от 20 години. Учените са търсили лекото „клатушкане“ на звездата, причинено от гравитационното привличане на планетата. Докато звездата се люлее леко към нас и в обратна посока, се наблюдава Доплерово отместване в нейната радиална скорост, което може да бъде измерено със спектрограф.
В същата система е известна още една планета, GJ 251b, открита през 2020 г. Екипът от астрономи, включително Махадеван, е използвал архивни данни от телескопи по целия свят, за да прецизира измерванията на радиалната скорост за GJ 251b. След това тези данни са комбинирани с нови, високоточни наблюдения от спектрографа Habitable-Zone Planet Finder (HPF) към обсерваторията „Макдоналд“ в Тексас. Именно това е разкрило втори планетарен сигнал, принадлежащ на свят с четири земни маси, който обикаля звездата си за 54 дни. Откритието е потвърдено и от измервания със спектрографа NEID към Националната обсерватория „Кит Пийк“ в Аризона.
Предизвикателството пред учените е било огромно. Звездите постоянно кипят, което създава шумов фон, известен като астеросеизмична активност. Отделянето на слабия планетарен сигнал от този шум изисква изключително прецизно моделиране.
„Това е трудна игра, в която се опитваме да надвием звездната активност и същевременно да измерим нейните фини сигнали, извличайки ги от този кипящ, магнитосферен котел, какъвто е звездната повърхност“, коментира Махадеван.
Макар и обещаваща, GJ 251c е твърде далеч от своята звезда, за да може космическият телескоп „Джеймс Уеб“ да търси следи от атмосфера. Надеждите са свързани със следващото поколение 30-метрови телескопи, както и с планирания гигантски космически телескоп Habitable Worlds Observatory, който се очаква да бъде изстрелян през 40-те години на века.
Остава обаче един съществен проблем: нейната звезда. GJ 251 е червено джудже - тип звезди, известни със своите мощни изригвания, които могат да „отвеят“ атмосферата на близките планети.
Наблюдения на „Джеймс Уеб“ на планети в друга подобна система, TRAPPIST-1, не откриха доказателства за атмосфера. Предимството на GJ 251c е, че се намира малко по-далеч от своята звезда в сравнение с други планети в обитаеми зони около червени джуджета. Това може да ѝ е позволило да избегне най-силните звездни бури и да запази атмосферата си, ако има такава.
„Направихме вълнуващо откритие, но тепърва има много да учим за тази планета“, заключи Махадеван. Резултатите от изследването са публикувани в The Astronomical Journal.
