Истината е чувствителна тема особено когато иде реч за писането на текстове.
От съществено значение е артистите да я изследват с внимание и усет към детайла. На първо място, за да успеят да предложат на слушателите си нефилтриран поглед към света, в който живеят. Но и не само.
В музиката всяка истина е внимателно изтъкана, за да разкрие пред публиката суровата реалност на света в перфектна хармония с тихото сияние на просветлението.
В творческия процес, обаче, неизменно настъпва моментът, в който болката и отговорността се преплитат, а ефектите от разказаната история започват да сизлизат наяве.
Сложността на този феномен се проявява чудесно чрез песента на Лана Дел Рей - Ultraviolence. Без никакво съмнение можем да заявим, че Лана е сред най-изявените съвременни текстописци. Песните ѝ са пленили сърцата на цяло поколение слушатели. Тя майсторски балансира интимните чувства с грандиозното, кинематографично звучене, което придава специфична трагично-меланхолична атмосфера на музиката ѝ.
Съществено е, че женската перспектива е водеща в нейното творчество, а ефектът върху публиката не може да бъде подценен. В „Ultraviolence“ тя поставя личния си опит в центъра, извеждайки на преден план въпроса за моралната отговорност.
От решаващо значение обаче е, че тя поставя женското преживяване на преден план в музиката си и въздействието, което това оказва върху нейната аудитория, не може да бъде подценено. Но в „Ultraviolence“ тя поставя самата истина за своя опит в центъра, за да повдигне именно този въпрос за моралната отговорност.
„Бях член на нелегална секта, управлявана от гуру“, разказва тя, обяснявайки произхода на песента. „Той се обграждаше с млади момичета и притежаваше тази безумна харизма, на която и аз не можах да устоя. Така че бях в тази, ще я нарека „секта“, защото копнеех за любов и сигурност“, обяснява Лана.
„После осъзнах, че гуруто не е такъв, какъвто изглежда“, казва тя. „Вярваше, че трябва да сломи хората, преди да ги изгради отново. Накрая се оттеглих от сектата“.
Песента се оформя като интимен разговор между болката и любовта, чиито граници се губят в хипнотична харизма. Стихът „Той ме удари, а се почувства като целувка“ подлага на изпитание моралната интерпретация, като критиците обръщат внимание на опасността от романтизация на насилието.
