Що е то сексуално образование? Вирее ли в България? В учебниците го има, в класните стаи – рядко. Българското училище говори за пубертет, репродуктивно здраве и превенция, дори се прокрадват разговори за сексуални отношения, но все още има въпроси, чиито отговори то не е готово да даде. Сексуалната грамотност на учениците не е оставена на собственото им милостиво откритие, но личи нуждата от навременно и по-обхватно сексуално образование. Засега то е по-скоро призрак, който скита из уроците по биология и гражданско образование, без да се въплъщава в реален предмет. В същото време потребността от него – расте с всяко следващо поколение.
Сексуалното образование не съществува като самостоятелен предмет или факултативна дисциплина в България. Темите, които засягат сексуалното образование, са поместени в предмети, в които се изучава биология. За най-малките това е „Околен свят“, малко по-късно в началния етап на образование - „Човекът и природата“, а в гимназията предметът се казва „Биология и здравно образование“.
Най-много от материята, която засяга сексуалното образование, е поместена в дисциплината, която обединява биологията и здравното образование в периода между 8. и 12. клас. Тя е част от задължителните предмети в редовната учебна програма. Иначе казано, темите, които следва да осигурят сексуалната грамотност на младите хора, в училище са частично интегрирани в учебната програма. Там се разглеждат половата система от анатомична гледна точка, сексуалното и репродуктивното здраве, превенцията, както и генетиката на пола – детерминиране и диференциране на пола.
В допълнение, в часовете по „Гражданско образование“ се засягат теми с психологическа и социална насоченост, свързани със сексуалността и интимните взаимоотношения. Според училищния психолог Криста Димовска, която понякога замества колеги и преподава по предмета, в тези часове учениците имат възможност да дискутират и да мислят критично.
„Става дума най-вече за личностно осъзнаване и изграждане на ценности, свързани със сексуалното поведение и отношения“, обясни тя пред Mediapool.
Според психолога пубертетът и ранната юношеска възраст – между 12 и 15-годишна възраст - е най-правилният момент да започне сексуалното образование:
„В този етап те развиват сексуални желания, фантазии и често първи интимни преживявания. В този момент е изключително важна високата информираност сред тях, за да се формира по-ясна представа за сексуалното здраве“.
Според Димовска информацията, която се поднася, е балансирана и съобразена с възрастта на учениците, но „нуждата от по-ранно и целенасочено сексуално образование понякога се усеща“.
Какво и кога се учи?
„Сексуалното и здравното образование присъстват в значителна степен в нормативните документи на МОН. Учениците придобиват знания и умения, които ги подготвят да разбират същността и значението на сексуалното и репродуктивното здраве, да изграждат нерисково и отговорно поведение, както и да водят здравословен начин на живот“, заявиха от Министерството на образованието и науката (МОН) пред Mediapool.
От просветното ведомство разясниха какви са темите в учебното съдържание, които трябва да формират сексуалната грамотност на младите българи, и в кои класове се преподават.
По „Човекът и природата“ четвъртокласниците се запознават с развитието на човека и промените, които настъпват в тялото със съзряването. Това е първият момент, в който в училище се въвежда понятието „пубертет“.
Що е то пубертет продължава да се разисква в класните стаи и в 6. клас, когато учениците учат за особеностите на съзряването при двата пола. Тогава се изучават полови клетки и органи на мъжката и женската полова система, както и рисковете от ранни сексуални контакти.
Според информацията на МОН, в 8. клас вече по предмета „Биология и здравно образование“ учениците започват да усвояват знания за структурата и функциите на човешкия организъм с акцент върху здравето.
„От общо 54 учебни часа, 12 часа (22%) са посветени на теми, свързани с здравословния начин на живот и превенцията“, обясняват от образователното министерство.
Тогава се преподава и устройството и функциите на половата система, етапите на развитие, като се говори и за заболявания, предавани по полов път.
„Дискутират се теми, свързани с риска от ранни сексуални контакти и отговорност при създаване на потомство“, казват от МОН.
В 10. клас знанията се надграждат с изучаване на гаметогенезата (образуване на полови клетки – б. ред.), етапите на зародишното развитие. Тогава се прави и сравнение на различните видове размножаване при човека и животните.
В последните две години на гимназиалното образование при профилираното обучение по биология (за учениците, които са избрали този профил) учебното съдържание включва теми, свързани с превенция на заболявания, в това число и предавани по полов път.
Какво се случва в час?
Евгения Пайташка преподава „Биология и здравно образование“ в гимназиален етап в град Пловдив. Тя има дългогодишен педагогически опит и следдипломна квалификация в областта на половото възпитание.
Пайташка обяснява какво точно преподава. В осми клас – в началото на гимназиалния етап на образование - по „Биология и здравно образование“ тя говори на учениците си за превенция и сексуално здраве. Това, по думите ѝ е моментът, в който учителите обясняват за предпазните средства.
„По-късно има елементи в отделни теми, които също предполагат да се поговори за сексуалното образование – например при изучаването на генетика в десети клас“, обясни преподавателката в разговор с Mediapool.
По „Биология и здравно образование“ се обяснява и какво включва понятието сексуалност и какви типове сексуални взаимоотношения има.
„Понякога коментираме и различните сексуални отклонения. Също имаме термини от типа на сексуално и репродуктивно здраве. В тази посока се говори. Останалите неща са тема и обект на психологията“, смята биоложката.
От биологична гледна точка, що се отнася до физиология и анатомия учителката смята, че всичко, което се отнася до сексуалното образование е обяснено в клас и заложено в учебния план. По думите ѝ, темите се възприемат положително от учениците и те не се свенят да говорят открито както за превенция, така и за сексуални злоупотреби.
„Ако по-рано, когато се говореше за сексуалната тематика, имаше едно усмихване, шушукане, дюдюкане и свенливост в клас, сега се говори много по-открито. Те дори споделят, когато са ставали обект на сексуален тормоз – вербален с подмятания, в онлайн среда и злоупотреби с личното им пространство в автобуси“, разказва Пайташка.
В тези случаи учителите сигнализират педагогически съветници и психолози, за да работят с учениците, станали жертви на тормоз.
Някои казуси от всекидневието на учениците обаче остават твърде лични. В разговор с учителката насаме понякога ученици споделят свои притеснения и търсят съвет – например при закъснение на менструалния цикъл.
„Насочвала съм ги да се обърнат към лекари специалисти и да споделят с близките си вкъщи“, споделя Пайташка.
Малко учители обаче успяват да изградят такава доверителна връзка с учениците си, че те да се чувстват комфортно да адресират към тях въпросите си, свързани със секса и сексуалното здраве.
„Обикновено това е притеснителна тема за по-голямата част от юношите, защото изпитват срам и страх от отхвърляне“, смята училищната психоложка Димовска.
По думите ѝ, учениците рядко задават директни въпроси за сексуалността. По-често споделят лични преживявания или казват как се възприемат – например „Аз съм такъв“ или „Чувствам се по този начин“. В нейния кабинет по-голям интерес се заявява към теми, свързани с връзките.
„Питат как да ги създават, какво е нормално в една връзка, как да се справят с трудности или емоции, свързани с партньор. Като училищен психолог, моята роля е да изслушам учениците, да им предоставя емоционална подкрепа и да помогна за намаляване на тревожността им“, обяснява тя.
Границите
Темата за сексуалното образование попадна в публичния и политически дискурс преди известно време. Ъгълът обаче беше друг: българският парламент гласува с почти пълно мнозинство за приемането на закон против ЛГБТИ „пропагандата“ в училище.
Това се случи през 2024 г. Тогава бе забранено „провеждането на пропаганда, насърчаване и подбуждане по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна хомосексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната“.
През закона за образованието беше въведена и дефиниция на това какво е „нетрадиционна сексуална ориентация“ - „различни от общоприетите и заложените в българската правна традиция схващания за емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане между лица от противоположни полове“.
Така на практика беше забранено в училище да се обсъждат теми, свързани с ЛГБТИ общността, към която принадлежат част от учениците. Това означава, че училището не може да бъде място, на което въпросите на сексуалната грамотност в контекста на еднополовите сексуални взаимоотношения да бъдат дискутирани.
„Според мен информацията, която учениците получават в училище, е в рамките на допустимото според етичните норми и границите на поведение между учители и ученици“, смята Димовска и допълва, че в средата, в която работи, всички педагогически специалисти са добре информирани, подхождат с уважение към темата за сексуалността и проявяват разбиране към различията.
„Те не осъждат, изслушват, но същевременно спазват границите, които училищната среда изисква“, подчертава тя.
Пол Найденов е едновременно родител и член от ЛГБТИ общността. Пред Mediapool той обяснява, че младите ЛГБТИ хора обикновено осъзнават каква е сексуалността им, докато са в училище - с началото на пубертета, а понякога и по-рано. В същото време Найденов смята, че „нашето образование е абдикирало от грижата за сексуалната просвета на младежите“.
Според него българските училища след анти-ЛГБТИ поправката са „не просто небезопасни, а токсични“ за тези деца.
„Това, което се случва, е легитимиране на насилие, което е интерпретирано като анти-ЛГБТИ говорене. Млади ЛГБТИ хора се нуждаят от безпристрастен и научен начин, по който в училище да се поднася информация за хората от общността. От моя гледна точка трябва това да престане да бъде „мръсна тема“. Говоренето е най-важно“, смята той и допълва, че разговорите по темата е хубаво да бъдат два – един от гледна точка на биологията и друг – в социален аспект, който да се застъпва в предмети като „Гражданско образование“.
Пайташка отбелязва, че в училище има коментари относно сексуална ориентация, относно толерантност и отношение към хората с различна сексуалност. По думите ѝ, по въпросите на сексуалното общуване учениците имат различия, които демонстрират в училище. Учителката твърди, че училищната среда ги толерира и не ги осъжда, но не ги и коментира.
„Не е фокусът върху тях. Държим се толерантно и се опитваме да покажем на другите, че когато различието не е натрапчиво и не пречи, то не бива и да бъде отричано“, каза тя.
Що се отнася до пола, учителката подчертава, че от биологична гледна точка има два пола - мъжки и женски.
„Ние обясняваме всичко в биологията - оплождане и развитие при двата пола. Това, че има сексуални други предпочитания, не отрича двата пола“, казва тя и обяснява, че взаимоотношенията са предмет на други дисциплини.
Румъния: Между образованието и родителския подпис
В Румъния темата за сексуалното образование все още е табу. След ожесточени дебати през 2022 г., заради израза „сексуално образование“ се приема закон, според който решението, дали учениците да имат достъп до факултативната дисциплина „Здравно образование“, ще се взима от родителите им.
Училищата сами могат да включат, или изключат дисциплината от образователната рамка по свое усмотрение. Според проучвания, направени в няколко окръга на Румъния, малък брой ученици изучават „Здравно образование“. Причините са необходимото родителско съгласие и отказът на много от училищата да включат предмета в учебните си планове.
Хърватия: Първи стъпки към сексуалната грамотност в учебната програма
Над 80% от децата в Хърватия получават информация за секса и сексуалността от интернет. Това показват редица проучвания, включително на Хърватския институт за обществено здраве. Да се информират онлайн се налага, защото в страната, подобно на България, в училище няма предмет „Сексуално образование“. Страната обаче готви въвеждането на нов предмет догодина - „Здравно образование“. В него ще се интегрират и темите от сексуалното образование.
„Здравното образование ще включва четири теми, а именно психично здраве, здравословен начин на живот, превенция на зависимостите и сексуално и репродуктивно здраве, заедно с други теми, които комисията признава за важни“, казва Лука Юрош, ръководител на Общинската служба за образование, спорт и младеж на град Загреб.
Литва: Между амбициозния план и мълчанието на учителите
В Литва сексуалното образование вече е включено в отделен разширен предмет – „Житейски умения“. Планът е знанията да се надграждат постепенно, за да се изгради устойчива система.
Така в 7. клас трябва да се преподава какво представляват контрацептивите. В 8. клас тази тема следва да се обсъжда от гледна точка на бременността, физическите, социалните и емоционалните аспекти на бременността и последствията от прекъсването на бременността. В 9. клас учениците по план се запознават с темата за важността на грижата за личното здраве. Тогава трябва да се обсъждат полово предаваните болести, превенцията и здравната помощ. В 10. клас е заложено учениците да се запознаят с планирането на дългосрочни връзки, ефектите върху здравето от ранния сексуален контакт и с кого да се свържат, ако имат въпроси относно сексуалното и репродуктивното здраве. Тогава младежите трябва да учат и как да избегнат непланирана бременност. По този начин образователното ведомство опитва материалът, който изучават учениците, да расте заедно с тях и да изгражда стабилна основа от знания по важните теми, касаещи сексуалното здраве. Училищата са свободни да канят лекари и други лектори да представят темите.
На практика обаче почти липсва приложението на този план, заложен в образователната програма, и по думите на ученици темите масово се избягват от преподаватели и родители. Самите ученици обаче подчертават, че избягването само засилва табутата и не помага за развиването на разбиране.
„Учителите избягват да преподават по темите, защото смятат, че не сме достатъчно зрели. Но ако говорехме нормално, всичко щеше да бъде по-ефективно и смислено“, смятат ученици.
Те виждат, че такава съпротива по-скоро пречи, отколкото предпазва – информацията все пак достига до младите хора, но не винаги е надеждна. Те вярват, че една отворена и последователна система за сексуално образование би била много по-полезна, отколкото скриването на теми.
Гърция: Между учебната програма и обществените предразсъдъци
По подобен начин сексуалното образование съществува в гръцките училища. От учебната 2021–2022 година то е интегрирано в „Лаборатории за умения“ - национална образователна рамка, въведена от Министерството на образованието и Института за образователна политика.
Сексуалността и репродуктивното здраве са част от тематичната област, наречена „Благополучие“, заедно с други теми като „Околна среда“, „Социална осведоменост и отговорност“ и „Креативност и иновации“.
При най-малките ученици в начален етап сексуалното образование се преподава във всички класове, съобразено с възрастта. В 1. и 2. клас фокусът е върху самосъзнание, тяло и емоции. В 3. и 4. клас темите са приятелство, уважение и граници.
В прогимназията - 5. и 6. клас, се засягат пубертета, промените в тялото и репродуктивното здраве. В гимназията същата тематика продължава, като обхваща взаимоотношенията, отговорното поведение, половата идентичност и рисковете в интернет.
Учебната програма е съобразена с европейските насоки за всеобхватно сексуално образование, но е интегрирана в по-широки проекти за здраве или благополучие, а не като самостоятелен предмет.
На практика сексуалното образование не е задължително. Въпреки че „Лабораториите за умения“ са официално част от националната учебна програма, училищата и учителите избират кои теми да включат. Тази гъвкавост често води до пропускане на сексуалното образование или замяната му с по-малко „чувствителни“ теми.
Причините са свързани с това, че повечето учители не са получили специализирана подготовка по въпросите на сексуалността, а и някои родители и местни общности се противопоставят на сексуалното образование от морални съображения или опасения за „преждевременно излагане“.
„Твърдим, че имаме сексуално образование от 25 години, но на практика то никога не е било прилагано последователно. Няма подходящи учебници, няма учебна програма, няма истинско обучение на учители и има противоречиви послания от Министерството на образованието“, обяснява д-р Маргарита Героуки, педагог и член на Научния комитет за сексуално образование (Световна асоциация за сексуално здраве).
Тя също така подчертава влиянието на Църквата и политическото колебание: „Има силна реакция от религиозните среди и никое правителство досега не е посмяло да започне научен и образователен диалог за това защо сексуалното образование е важно за здравето и благосъстоянието на учениците“.
Франция: Добри намерения, но частичен успех в класната стая
Френската традиция в сексуалното образование е датира от 2001 г., като сексуалната грамотност на подрастващите се осигурява през тематични сесии в клас - по три на година в началните и средните училища. Доклад от 2021 г. на френското образователно министерство обаче сочи, че само 15% от учениците получават и трите годишни сесии, заложени в закона. Причината е липсата на ресурси за учителите.
От тази учебна година за учениците във Франция „Емоционалното и междуличностно образование“ (EVAR) в детските градини и началните училища, както и „Емоционалното и междуличностно образование и сексуалното образование“ (EVARS) в средните училища и гимназиите стават самостоятелни предмети. Новата програма си поставя за цел да научи децата да „уважават телесната неприкосновеност“ и да „възприемат жените и мъжете като равни“. Двата предмета се „борят с дискриминацията“, основана на пола и сексуалната ориентация, насърчават идеята за „принципа на съгласието“ и помагат за „разпознаването на кръвосмешението“.
Австрия: Сексуалността като част от училищното образование
В Австрия обаче положението е различно - темата за сексуалното образование е включена в учебния план още от началното училище и се разглежда през погледа на различните учебни дисциплини, и то наистина. Проучване показва, че в страната осем от десет учители говорят по теми, свързани със сексуалното здраве. Въпреки това 72% от австрийските тийнейджъри искат да учат дори повече за сексуалното и репродуктивно здраве.
В политиката на Министерството на образованието на Австрия от 2015 г. насам е заложено: „Съвременното сексуално образование да се разбира като форма на училищно образование, която започва в ранна детска възраст, съобразена с възрастта на детето, и продължава до зряла възраст“. Сексуалността се разбира като „положителна способност, присъща на човешките същества“.
Училищата сами могат да избират как да преподават темите. В процеса могат да участват както учителите в конкретното училище, така и експерти в конкретната сфера, които се осигуряват на училищата при запитване. Ключова роля имат и родителите, които трябва да изградят правилното разбиране за важността на темата у децата си.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Десислава Колева (Mediapool.bg, България); Ștefania Gheorghe (HotNews, Румъния); Marina Kelava (H-Alter, Хърватия); Ieva Kniukštienė (Delfi, Литва); Giota Tessi (Efsyn, Гърция); Voxeurop, Франция; Lisa Nimmervoll (Der Standard, Австрия).