Единият от двамата, срещу когото скачаха площадите, си живее занимателно, задушавайки в прегръдка другия
Кой би предположил?! Едни нищо и никакви междинни избори в Пазарджик предизвикаха не само трусове във властта, ами и преобърнаха изходните постановки на шаха в българската политика, пренарисуват десетилетни нейни образи. В центъра на сюжета, разбира се, е Бойко Борисов. Той вече е публично ситуирана втора цигулка, сам посочил първата - Делян Пеевски.
Начинът, по който се случи, е първият знаменателен факт в пазарджишката постизборна драма. Макар все още да не знаем изхода от преговорите за преформатирането на правителството, и дали няма втори или трети план на случващото се, Борисов се самоунижи с театрото, в което говореше прав пред партийния актив. Толкова много негови чупки и стойки, толкова много унили физиономии наоколо... И защо? За да потвърди, че без Пеевски не може, той му диктува какво да прави - признавайки отричани досега връзки. Щял да уволнява вътрешния министър Даниел Митов, ама шефът на полицията в Пазарджик си тръгнал първи....
Леле, това същият властелин Борисов ли е?!
Който два пъти предсрочно отиде на избори като премиер, без да му мигне окото?! И децата знаят, че Борисов нито може да махне Митов, нито сам да тръгне на избори - просто Пеевски не разрешава. Сближаването между ГЕРБ и ДПС - Новото начало, разбира се, е стар процес. И досега се знаеше, че Пеевски „държи капиите“ в настоящата власт. Борисов може и сам да иска да го вкара официално в нея. Но щом стигна до самоунижение в изсветляването на всичко това, и вместо да се измъкване от ситуацията в публичен план,
се донабута,
значи нещата са драматично зле и в личен аспект - психологически не са наред в главата Борисова. Лидерът на ГЕРБ, генералът чародей за лели и баби, чудотворецът, пред когото магистралите сами се строят като го видят - всичко това е история! Огромна част от действащия актив на ГЕРБ, при това важният (реализиращ обществени поръчки, назначаващ кадри и т.н.), вече е наясно кой му е новият началник. Той същият, за който по едно време и активът на ДПС се усети, че се е качил на престола.
„На улицата има нов шеф. И той се казва Иво Андонов“,
крещеше Куката в сериала „Под прикритие“. Днес, без да се крещи, вече е ясно, че държавата си има нов шеф - Делян Пеевски.
Политическите коментатори следва да признаем една наша грешка. Твърдяхме, че праволинейността на Пеевски (да иска всичко, стремглаво, агресивно, да дели на едно...) ще му счупи главата. Не е късно да познаем, но засега той успява в целите си. Ахмед Доган е история. Борисов е на терен, но силно притеснен. Пеевски печели. Разширява позиции, няма причина тактиката да бъде сменена. Любопитно е, че той продължава да бъде най-нехаресваният български политик, емблема на всичко най-лошо - просперирайки чрез (все още) задкулисните лостове на властта и
със зависим или клиентелистки електорат
Интересно е да се проследи какъв точно е таванът на това поведение, точно така подплатено. Ако е по-висок и от най-смелите представи, може да се окаже, че визираният електорат, концентриран, е по-голям от разпръснатия друг.
На чисто междупартийната дъска вече е ясно, че от едната страна са наредени фигурите на ГЕРБ и ДПС-Ново начало. Обаче сами си се местят помежду, отсреща няма други фигури. Липсва двубой. Кой ще застане отсреща е новата голяма питанка в българската политика. Партията на Румен Радев е само хипотеза. ПП-ДБ няма капацитет за тази битка. Тоест питането ще стои отворено дълго време.
Колкото до самия Пеевски, той днес измисли три неща. Заяви „пълна подкрепа за пълен мандат на правителството на Росен Желяков, докато работи за хората“; чрез близки сайтове пусна мухата, че не ще постове за Новото начало, не иска и премиера да се сменя; пожела да се осигурят служебни коли на президентството, след като врагът Радев взе да се вози на лична шкода. С първите две действия Пеевски
леко се подигра на Борисов,
най-вече - да не си въобразява, че може да е министър-председател. С трето просто се забавлява.
Единият от двамата, срещу когото скачаха площадите навремето, си прекарва времето пълноценно и разнообразно. Убива в прегръдка другия, който пък бе удушил в обятията си олицетворяващите площада политически сили. Ей такива времена настанаха, най-официално.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
