-Г-жо Маринова,откога датира любовта Ви Към театъра?

-Откакто се помня. Като дете обичах да наблюдавам хората. Как говорят, как се държат, как реагират… и после, разбира се, да ги имитирам. Майка ми ме водеше на театър, балет, оперети и опера. Нямаше месец в сезона, в който да не сме изгледали поне две представления. Често нямаше храна в хладилника, но имахме билети за постановка. Даже в училище си спомням, че ми се подиграваха, че крада от някъде програмите от спектаклите и лъжа, че съм ходила, защото много пъти нямах стотинки дори за сандвич. Но си заслужаваше, толкова съм щастлива, че майка ми намери начин да се погрижи за душата ми, фината материя, както казваше тя, нищо че нямаше възможност да ми осигури материалното.

Но никога не си бях представяла, че аз ще съм на сцена. Не ми е минавало през ума дори. Беше нещо, което обожавам, сякаш е за други хора, по-висши. И когато за първи попаднах в български сериал, бях отишла на кастинг за масовка и ме избраха за поддържаща на главната роля в "Хотел България" на Нова телевизия тогава, изведнъж се отвориха потенциални възможности пред мен. Започнах да се подготвям дълго, дисциплинирано и отговорно, за да превърна тези възможности в реалност. И когато за пръв път стъпих на театрална сцена като актриса, а не само като зрител, повторно се влюбих в театъра. Разбрах, че той не е просто място, където играеш някаква роля, а можеш да кажеш нещо важно, да провокираш мисъл, да дадеш надежда на себе си и на други като теб.

-Вие освен актриса сте  и продуцент на постановки.Какво представяте в Кърджали в рамките на европейски проект?

-В Деня на града, 21 октомври, Кърджали представяме спектакъла „Формата на нещата“ от Нийл Лабют. Рромантична комедия, която през привидно леки и забавни случки, неусетно те подтиква да се замислиш колко далеч си готов да стигнеш, за да бъдеш приет сред успешните на деня.

„Формата на нещата“ е моя сбъдната мечта. И лична кауза. Тя говори за фалша. В изкуството, във взаимоотношенията, в медиите и социалните мрежи… и за това как понякога губим себе си, само и само да сме „от готините“.

Благодаря от сърце на община Кърджали и зам. кмет г-жа Веселина Тихомирова, за помощта и топлото посрещане на спектакъла. А също така, сърдечно благодаря и на голямата помощ посредством организиране на учениците на г-жа Марина Димова от ЕГ "Христо Ботев" , г-жа Филиз Мустафа от ПГИ "Алеко Константинов" и г-жа Росица Средкова от сдружение "Кърджали решава".

Учениците и техните преподаватели в гр. Кърджали гледаха театър, направен с много любов за тях. С режисьор Кристиана Бояджиева. В ролите: Йордан Ръсин, Яна Маринова, Яна Кузова и Теодор Папазов. И вход свободен за ученици и техните преподаватели, за да може всеки млад човек да може да си позволи, да гледа спектакъла.

Постановката е част от културната програма в гр. Кърджали, посредством “Създаване и представяне на театрално представление "Формата на нещата" в платформи на изкуствата на ЕС” по НПВУ.

-Пиесата,която поставяте с Вашия екип в Кърджали е адресирана към младите хора. Вашето послание?

-Посланието ни към младите е простичко, но важно, а именно - бъдете смели да задавате правилните въпроси!

Не се страхувайте да питате „Защо?“, да търсите смисъла, да не приемате всичко наготово. Защото, честно казано, само когато започнем да се съмняваме и да питаме, можем да стигнем до истината. До нашата истина.

„Формата на нещата“ не е пиеса, която ти казва: „ето това е правилното“. Тя по-скоро ти показва различни гледни точки – кой как избира да живее, какво жертва, за да бъде приет в желаната общност, а после ти сам решаваш: като кого искаш да бъдеш?

И знаете ли, това е красотата на театъра. Че не назидава,  образно казано - не ти „начуква канчето“, а те кара сам да се замислиш. Забавна история от пикантни случки, нелепи ситуации, неочаквани обрати и няколко човека, които се озовават пред избори в живота си, които съвсем не са им по вкуса. Огледало на нашето време, на социалните мрежи, на фалша, който ни залива отвсякъде.

Така че бъдете готини по вашия си начин, не по нечий шаблон, защото само вие самите знаете за себе си кое ви носи удовлетворение и радост.

-Днес младите хора като ,че ли съзряват по-бавно за житейските предизвикателства.Намира ли това явление място в съвременното театрално изкуство?

-Театърът винаги е  преследвал това, което вълнува хората. Той се прави на живо. За няколко месеца и после излиза на сцена. И още при избора си на пиеса, екипът се пуска в тема, която му е интересна. Мен ме интересуват точно младите хора. Защото искам да кажа някакви неща на себе си, когато аз бях малка и ме беше страх, чувствах се отхвърлена, сама, изоставена и без приятели. А днес, благодарение на филмите и театъра съм точно обратното.

 Не мога да отговоря дали моите хора съзряват по-бавно, но със сигурност растат в различна реалност от познатата на хората в средна възраст и по-възрастните. Социалните мрежи ти дават огромен натиск да бъдеш харесван, да изглеждаш „перфектен“, да  имаш много последователи. Което винаги само по себе си е било така, ако искаш да си успешен. Но сега всичко се случва бързо, за 10 секунди, с един клик и това разрушава мозъците не само на младите, но за жалост и на много от възрастните. Мислят си, че като с магическа пръчка могат да се променим към по-добро. Без четене на класики, без труд, без това да отделиш години, за да развиеш определени качества, чрез които да станеш успешен. Само външен вид, външни белези, имитация, че притежаваш качествата. И точно затова театърът днес има още по-важна роля. Да показва нагледно, че е нормално да се луташ, да не си сигурен, да грешиш. Че личното израстването не е самото състезание, а процес, подготовка, за да можеш един ден да спечелиш състезанието.

В „Формата на нещата“ това се вижда много ясно. Героите ни са в постоянна борба между това какви искат да бъдат и какви обществото очаква от тях да бъдат. И това е толкова актуално за младите сега.

Театърът не може да ги „научи на живот“ и не трябва. Но може да ги докосне, да ги разтърси, да им покаже, че да чувстваш, да мислиш и да търсиш себе си е сила, а не слабост.

-Как оценявате младите хора на Кърджали?

-Открити, любопитни. Не се притесняват да питат, да споделят мнение, да спорят дори. Това показва, че им пука. Че не са апатични, а искат да разберат, да се ориентират, да търсят смисъл. Усещахме, че се разпознават в героите. Коментирахме го след това с актьорите и ни беше много хубаво при мисълта, че им е било интересно. Имаше и такива, които искаха да покажат, че не им пука. Шумяха, излизаха по време на представлението, искаха да привлекат вниманието. Чувстваха се изолирани, че другите гледат към сцената, а не към тях. Изключително интересно е да ги наблюдаваш отстрани. Как се справят, как оцеляват в тази среда, която ние възрастните сме им оставили.

Въпросите зададе :Георги Кулов