„Към момента основните активни сеизмични зони са около градове, при които в исторически план са се реализирали силни земетресения и не са изключени от подобни бъдещи прояви. Това са Благоевград със сеизмологичен център Кресна, Велико Търново със сеизмологичен център Горна Оряховица и Пловдив“, каза пред радио Фокус доц. Пламена Райкова, ръководител на Департамента по сеизмология в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.

Тя включи в списъка и Варна, където през 1901 г. е било регистрирано първото сериозно земетресение в България. Не бива да се пренебрегва и районът на Русе, добави доц. Райкова.

София е град, при който в исторически план е имало реализация на силно земетресение, не е изключено да има и към наши дни. Градът е с много население и рискът е доста висок, каза още тя. София е град, при който в исторически план е имало реализация на силно земетресение, не е изключено да има и към наши дни. Градът е с много население и рискът е доста висок.

Сеизмологът коментира, че регистрираното вчера земетресение край Варна е слабо.

„То е било усетено в близките населени места, но не може да се определи като притеснително. След него не е наблюдавана друга сеизмична активност, няма последвали микросътресения“, обясни тя.

„Дълбочината му е до 18 км – това е дълбоко земетресение, характерно за сеизмогенната зона Шабла. В самата зона съществуват различни разломни структури. За този район е типично да няма интензивна афтершокова серия“, допълни доц. Райкова.

„България като цяло се намира в сеизмична зона, макар че в момента обстановката е спокойна. В района на Пловдив е напълно нормално всяка година да се регистрира поне едно земетресение с магнитуд над 4. Подобна активност е характерна и за Благоевград“, добави тя.