Съществуването ѝ предполага сложна и рядко срещана комбинация от фактори
Ново изследване предполага, че технологично развитите цивилизации в Млечния път са изключително редки — а най-близката от тях може да се намира на около 33 хиляди светлинни години от Земята, пише SciTechDaily.
Според данни, представени на конференцията EPSC-DPS 2025 в Хелзинки, най-близката технологична цивилизация в нашата галактика може да е толкова далеч, че дори да съществува в същата епоха като човечеството, нейната култура трябва да е оцеляла поне 280 000 години, а вероятно и милиони.
Тези резултати подчертават колко малко вероятно е да бъдат открити планети, подобни на Земята — с активна тектоника на плочите и атмосфера, богата на азот и кислород, поддържана от правилния баланс между кислород и въглероден диоксид.
Вземайки предвид тези условия, перспективите за SETI (Search for Extraterrestrial Intelligence — търсене на извънземен интелект) изглеждат обезкуражаващи, казват д-р Мануел Шерф и проф. Хелмут Ламер от Института за космически изследвания към Австрийската академия на науките в Грац.
„Извънземните интелигентни цивилизации вероятно са изключително редки в нашата галактика," коментира Шерф.
Балансът на въглеродния диоксид
Колкото повече въглероден диоксид има в атмосферата на една планета, толкова по-дълго тя може да поддържа биосфера и фотосинтеза, като същевременно предотвратява изтичането на атмосферата в космоса. Но балансът е деликатен — твърде много CO₂ може да предизвика ефект на парникови газове или да направи въздуха токсичен за живот.
Тектониката на плочите регулира количеството CO₂ чрез въглеродно-силикатния цикъл, което е от решаващо значение за поддържане на обитаема среда. С времето обаче въглеродът, извлечен от атмосферата, се заключва в скалите и престава да се рециклира.
„В един момент от атмосферата ще се извлече толкова много въглероден диоксид, че фотосинтезата ще спре," обяснява Шерф. „За Земята това се очаква да се случи след около 200 милиона до един милиард години."
Атмосферата на Земята се състои основно от азот (78%) и кислород (21%), с минимални количества въглероден диоксид (0,042%). Според Шерф и Ламер, ако планета има 10% CO₂, но е по-далеч от своята звезда (или ако звездата ѝ е по-млада и по-слаба), нейната биосфера може да се запази до 4,2 милиарда години.
При 1% CO₂ биосферата би просъществувала до 3,1 милиарда години.
Тези светове биха се нуждаели и от поне 18% кислород. По-големите и по-сложни организми изискват повече кислород, а ако нивата му паднат под тази граница, няма достатъчно свободен кислород за отворено горене. Без огън топенето на метали би било невъзможно — и с това и развитието на технологична цивилизация.
От биосфери към цивилизации
Шерф и Ламер сравняват продължителността на живота на една биосфера с времето, необходимо за появата на технологичен живот. На Земята това отнема около 4,5 милиарда години. Колкото по-дълго оцелява една цивилизация, толкова по-голям е шансът тя да съществува едновременно с нас.
Комбинирайки всички фактори, учените заключават, че цивилизация, живееща на планета с 10% CO₂, трябва да съществува поне 280 000 години, за да има поне още една технологична цивилизация в Млечния път едновременно с нашата.
„За да съществуват десет цивилизации едновременно с нас, средната продължителност на живота им трябва да е над 10 милиона години," казва Шерф.
„Броят на интелигентните извънземни цивилизации е много малък и зависи изцяло от това колко дълго могат да оцелеят."
Това означава, че ако някога открием извънземна цивилизация, тя почти сигурно ще е много по-стара от човечеството.
Колко далеч са те?
На базата на тези изчисления се предполага, че най-близката технологична цивилизация е на около 33 000 светлинни години от нас.
Нашето Слънце се намира на приблизително 27 000 светлинни години от центъра на галактиката, което означава, че потенциалната съседна цивилизация може да се намира от другата страна на Млечния път.
Тези числа не са абсолютни — Шерф отбелязва, че трябва да се вземат предвид и други фактори, като възникването на живота, появата на фотосинтеза, на многоклетъчни организми и вероятността интелигентният живот да развие технологии. Засега обаче тези фактори не могат да бъдат количествено измерени.
„Ако всеки от тези фактори имат висока вероятност, тогава извънземните цивилизации може и да не са толкова редки. Ако обаче вероятността е ниска, тогава перспективите са доста песимистични," допълва Шерф.
Въпреки това той е категоричен, че търсенето трябва да продължи:
„Дори и извънземните интелигентни цивилизации да са редки, има само един начин да разберем — като ги търсим. Ако не открием нищо, това ще потвърди нашата теория. Но ако SETI успее — това ще бъде едно от най-големите научни открития в историята, защото ще знаем, че не сме сами във Вселената."
