ЕС планира да внася около половината от потребностите си от водород до 2030 г.
Настоящите разходи за производство на водород в Германия са около 240 EUR/MWh и могат да паднат до около 200 EUR/MWh до 2030 г. В същото време вносът на зелен водород по тръбопровод от Европа или Северна Африка може да бъде по-евтин от вътрешното производство в средносрочен план (около 150-170 EUR/MWh). А и вносът по море може да бъде значително по-скъп (около 250-300 EUR/MWh) поради загубите при преобразуването и транспортирането. Метанолът и другите производни могат да се транспортират по-евтино поради високата им енергийна плътност, което прави производството в други региони на света икономически привлекателно.
Това показва краткият анализ „Глобални разходи за производство и доставка на зелен водород“ на Института по енергийна икономика към Университета в Кьолн (EWI). Анализът се основава на актуализираната версия на EWI Global PtX Cost Tool, публикувана през юни. Тя позволява анализ на разходите за производство и транспорт на зелен водород и различни производни като амоняк и метанол в световен мащаб. Изследването беше подкрепено от „Förderinitiative Wasserstoff“ на Gesellschaft zur Förderung des Energiewirtschaftlichen Instituts an der Universität zu Köln e.V. и изследователския проект „sMArt Green Ports as Integrated Efficient multimodal hubs“ финансиран от европейската програма „Хоризонт 2020“.
Водородът от Германия е по-скъп в краткосрочен план, отколкото се предполагаше
Производствените разходи за зелен водород в момента са значително по-високи, отколкото се предполагаше. Това се дължи главно на високите инвестиционни разходи за електролизери. Това се вижда и от актуализираната версия на EWI Global PtX Cost Tool: при разходи за електролиза от около 2400 евро/kW, производствените разходи в Германия понастоящем възлизат на 244 евро/MWh (около 7,3 евро/kg). До 2050 г. разходите могат да паднат до между 136 и 96 евро/MWh. „Въпреки това, ние виждаме такова намаление на разходите само ако има значителни ефекти от наученото и икономии от мащаба в инвестиционните разходи за електролизери“, казва д-р инж. Ан-Катрин Клаас, която извърши актуализацията на инструмента заедно с Давид Воллебен, Тобиас Лайбфриц и Михаел Мориц.
ЕС планира да внася около половината от потребностите си от водород до 2030 г. В националната си стратегия за водорода Германия предвижда дял на вноса от 50-70 % през 2030 г. Според изчисления производствените разходи в Германия през 2030 г. биха могли да бъдат около 200 EUR/MWh. Страните в Европа и Северна Африка, които разполагат с тръбопроводни връзки, постигат по-ниски разходи за внос от около 150 EUR/MWh благодарение на добрия потенциал за възобновяеми енергийни източници. В случая на морския транспорт загубите на ефективност по време на процеса на преобразуване и транспортиране водят до значително по-високи разходи от над 200 EUR/MWh, което прави морския внос значително по-скъп от производството в Европа в този сценарий.
Вносът на метанол с кораб може да бъде по-евтин от производството в ЕС
Вносът на водород с кораб е свързан с високи загуби при преобразуването и транспортирането. Ситуацията е различна за водородните деривати като метанол, които се използват директно в Германия. Разходите за внос на зелен метанол в Германия с кораб могат да бъдат по-малко от 400 EUR/MWh през 2030 г., в сравнение с 480 EUR/MWh за вътрешното производство. Благоприятни страни за внос са Китай, Кения, Мароко, Мексико и Саудитска Арабия. „Високата енергийна плътност на производните е особено предимство за транспортирането с кораб“, казва Клаас.
Инструментът EWI Global PtX Cost Tool анализира производството на водород и водородни деривати в заводи с интегрирано производство на електроенергия от възобновяеми източници. Инструментът позволява анализ на производствените и транспортните разходи за водород и неговите деривати амоняк, метан, метанол и горива по метода Фишер-Тропш. Транспортът се осъществява чрез тръбопровод (нов или преустроен) или кораб (в течно състояние, с LOHC или като дериват). Инструментът разграничава два сценария (базов, оптимистичен) и два профила на доставка (нестабилен, базов). За актуализацията бяха актуализирани важни входни параметри, като инвестиционните разходи за инсталации за възобновяема енергия и електролизери, както и среднопретеглената стойност на капитала (WACC). Освен това, при използването на фотоволтаична енергия за производство на водород беше интегрирано съхранението в батерии, обясняват анализаторите.
