Вероятно сте забравили, но през юли месец тази година Здравната каса направи гръмкия анонс, че започва извънредни проверки в болниците, в които освен здравният фонд беше впрегната цялата държавна мощ, та дори ДАНС и Държавната финансова инспекция. Както често се случва у нас, накрая ситуацията се оказа: „Напънала се планината и родила мишка“. В четвъртък управителят на НЗОК Петко Стефановски обяви пред депутатите от парламентарната здравна комисия, че грандиозните проверки са приключили със санкции за скромните 1.5 млн. лева – нищожна сума на фона на разпределяните от здравния фонд близо 9.5 млрд. лева. Резултатът е крайно незадоволителен на фона на постоянните разкрития за източване на НЗОК и високите обществени очаквания за подобряване на контрола над сектора.
Стефановски съобщи, че са извършени общо 75 проверки в 42 болници, като при тях са били засечени 691 нарушения. Основните нарушения са свързани с неспазени задължителни изисквания по клиничните пътеки, неправомерно поискани и заплатени суми от пациентите и документални нарушения. Стефановски обясни, че в нищожен дял от случаите отчетените от болниците пациенти не са си били по леглата. „При проверките на място пациентите си бяха по леглата. Това нарушение не е нито масово, нито някаква трайна тенденция“, коментира той.
Вероятно само Стефановски е изненадан, че по време на проверките пациентите са си били по леглата предвид широкото разтръбяване преди това, че НЗОК и ДАНС влизат в болниците.
Като успех беше отчетено, че след началото на проверките надлимитната дейност е драстично намаляла, което оказва много благоприятен ефект върху бюджета на НЗОК.
Не е напълно ясно обаче доколко това се дължи на дисциплиниращ ефект от проверките и доколко на факта, че точно преди да излязат в лятна ваканция депутатите върнаха т.нар. финансови лимити на болниците. Преди проверките и връщането на лимитите обаче някои болници са отчели по над 1 млн. лева надлимитна дейност и над 1000% надвишение на месечните лимити, което отново повдига въпроса за свръххоспитализациите и невъзможността на НЗОК да се справи с контрола. Лимитите вече веднъж бяха отменени от Конституционния съд и според експерти е въпрос на време НЗОК отново да се озове в ситуацията болниците да отчитат свръхдейност, а тя да е принудена да им плаща и то с лихвите.
Все пак управителят на НЗОК призна, че проблем с контрола има, включително и с това, че контрольорите на касата са малко, недостатъчно подготвени и не особено атрактивно платени. По тази причина Стефановски настоява контрольорите на НЗОК да преминават през задължителни обучения в медицинските университети.
Той предложи пакет от мерки, които да подобрят контролната дейност на НЗОК. Някои от тях са извадени от нафталина и в продължение на десетилетия не бяха реализирани, особено при дългогодишното управление на ГЕРБ, която излъчи Стефановски за управител.
На първо място се предлага да има електронна здравноосигурителна карта – идея по-стара и от тази за „пръстовия отпечатък“, която преди години здравният министър Петър Москов прокара, но в последствие падна в съда.
Стефановски също така иска да се обвърже размерът на санкциите с полученото финансиране от НЗОК, тъй като сега глобите са ниски и не респектират изпълнителите на болнична медицинска помощ.
Със сигурност някои от предложенията биха били полезни и биха дали добър резултат, отделен въпрос е колко време ще отнеме за да се реализират, как ще бъдат изпълнени и най-вече как ще се прилагат. Защото и при настоящия контрол успяват да лъснат доста нелицеприятни случаи на източване на НЗОК, но за толкова много години няма нито една болница с изцяло прекратен договор със Здравната каса поради системни нарушения. Практиката сега е да се прекратява само договорът по клиничната пътека, по която е хванато нарушението и то за определен период от време, което не е достатъчно респектиращо. А и санкциите се налагат по такъв начин, че често падат в съда.
Трудно е да повярваме, че немощта на Здравната каса през всичките тези години е плод на случайността и липсата на достатъчно капацитет. Да, проблеми има. Но по-вероятната причина като че ли е липсата на желание да се справи. Защото болниците са за политическа употреба, а партийните интереси в тях - огромни. Виждаме го и по партийните протекции над шефове на болници, и по скандалните обществени поръчки и по беззъбите проверки.
Мартина Бозукова
