Учителските атестации може да бъдат редактирани, се разбра при приемането им на първо четене
Със 169 гласа „за“, 3 „против“ и 28 „въздържал“ се депутатите дадоха зелена светлина мащабните промени в закона за предучилищното и училищното образование, предложени от МОН. Новите текстове, касаещи над 20 казуса - от мобилните телефони и религията в клас до езиковата подкрепа за деца, незнаещи добре български, бяха приети на първо четене в пленарна зала след над 4-часови дебати. Срокът за предложения до второ четене бе удължен на 28 дни, защото, както се видя, предложения за корекции ще има от всички партии. Другите два законопроекта - на ПП и ДБ - не бяха приети.
Подкрепа за законопроекта на МОН дадоха от ГЕРБ, БСП, ИТН, „Възраждане“, ДПС-Ново начало, АПС и МЕЧ. От ПП-ДБ и „Величие“ се въздържаха, като „против“ гласуваха трима депутати от ПП-ДБ.
От ИТН настояха да се запази сегашният ред за атестиране на педагогическите специалисти, защото новият, според който те ще бъдат оценявани всяка година, а не на 4 г., е много кратък и ще доведе до стрес сред учителите. „Против сме отрицателната атестация да води до незабавно прекратяване на трудовото правоотношение. Трябва да има гаранции, че атестацията няма да се ползва за саморазправа“, посочи Станислав Балабанов. Андрей Чорбанов от ИТН се обяви за мандатност на директорите, каквато има за директорите на научни институти и университетите.
„Проблем е не толкова, че някой може да злоупотреби, колкото дефицитът на отговорност в системата и това, че сме професионално толерантни и милозливи към учителите, които не си вършат добре работата“, отговори просветният министър Красимир Вълчев. Според него срокът от 1 г. за учителските атестации не е кратък, защото е нужен повече контрол. Според него част от гилдията може да е против текстовете, защото не иска да носи отговорност за колегите си, които са с ниски резултати. „И ние сме за коригиращи механизми и бихме подкрепили предложения в тази посока, като например съдебното обжалване. Но не трябва да се създава психоза, че ще има масови разправи с учители“, заяви той.
От „Възраждане“ настояха в комисиите по избор на училищните директори да се даде превес на учителската гилдия, а забраната на мобилните телефоните да се съсредоточи върху най-малките от 1-4. клас. ДПС-Ново начало заявиха, че до второто четене ще предложат редакции, регламентиращи изпитването и оценяването на база на дигитални инструменти. От партията са и против ограничаването на кметовете да обявяват самостоятелно до 3 учебни дни в годината за неучебни.
От ДБ се въздържаха, защото законопроектът на МОН според тях не отговаря на най-съществения проблем в образованието - неспособността на системата да предоставя качествено образование. „Измененията рискуват да задълбочат проблемите. В тях няма дефиниция за качествено образование, няма правила за управление на качеството. Няма нищо за дигитализация и изкуствен интелект, предлагат се нови санкции за учениците, без да се гарантира реална подкрепа, не се знае кой и какво точно ще се преподава по новия предмет „Добродетели и религии“", изброи Елисавета Белобрадова.
„Всички се съгласяваме, че образованието е надпартийна тема, но отхвърляте априори нашия проект. Ако искате да покажете, че това е така, подкрепете всички законопроекти, за да можем всички да влезем равноправно като експерти в тази дискусия“, призова акад. Николай Денков от ПП. Според него проблемни в проекта са ежегодната оценка на учителите и възможността за уволнение след отрицателна оценка, предложението началниците на РУО да бъдат избирани като политически представители на министъра, както и новият предмет „Добродетели и религии“.
За религията
Очаквано най-сериозни дебати предизвика темата за религията. „Многократно се използваха фалшиви аргументи. Няма научни доказателства, че този предмет подпомага възпитанието на децата. Тогава нека въведем „Добродетели и ценности“, както предложихме ние. Религията има място, но то е регламентирано в момента чрез доброволното й изучаване. Освен това обществото е разделено, показа го и Общественият съвет към комисията по демография, казва го и Омбудсманът“, заяви акад. Николай Денков. „Има опасност от дискриминация на определени вероизповеданията. У нас има и протестанти, и други, които са под 10% от населението. Как ще се гарантират техните права?", попита и Явор Божанков от ПП-ДБ.
„Дебат между крайности пречи да се намери доброто решение. В началото имаше остри становища на либерални организации - говореше се, че този предмет ще се учи задължително, че ще отмени светския характер на училището, че в училищата ще влизат свещенослужители. Опровергахме всичко това и обяснихме, че само разширяваме достъпа. Дори след като уточнихме неясните въпроси, продължи атаката срещу разширяването на достъпа до религия, което ме съмнява, че целта не е да се намери решение, а да не се разширява достъпът“, заяви министър Вълчев. По думите му според либералните организации може и да няма научни доказателства, че този предмет помага за възпитанието, но според БАН такива доказателства има.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА
