Европа вече се изправяше пред токсичен коктейл – войната на Владимир Путин в Украйна, нападките на Доналд Тръмп срещу световната търговия и възхода на крайнодесния популизъм из целия континент. А после френското правителство отново се срина – този път след по-малко от ден на власт. Пазарите реагираха с тревога, защото нови избори могат да приближат крайната десница до властта повече от всякога.

В Брюксел и другите европейски столици служители и дипломати споделят страховете си, че лидерството на президента Еманюел Макрон по международни теми като Украйна и Газа може да бъде фатално отслабено. Някои се опасяват, че дори цялата икономика на еврозоната е изложена на риск, пише Politico.

„Франция е твърде голяма, за да си позволи провал. Тази безкрайна политическа нестабилност поставя под заплаха цялата еврозона“, казва дипломат от страна членка на ЕС. „Това е основната тема на всички разговори днес“.

И има защо. Франция е втората по големина икономика в Европейския съюз, водещ играч в Г-7, единствената ядрена сила в ЕС и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. При управлението на Макрон тя е и една от движещите сили в европейската политика, съперничеща единствено на Германия.

Същевременно Макрон се опитва да отблъсне натиска на крайнодясната „Национален сбор“, която стабилно води в социологическите проучвания, и да се справи с големия бюджетен дефицит на страната.

Правителствата му не успяват да прокарат през парламента мерки за ограничаване на публичните разходи. Продължителният политически застой увеличава вероятността от нови парламентарни избори преди края на годината, което би донесло още месеци несигурност.

Някои наблюдатели дори допускат възможност за предсрочна оставка на Макрон. Президентският му мандат изтича през 2027 г.

Всеки от тези сценарии може да отвори пътя на „Национален сбор“ на Марин льо Пен към сериозни изборни успехи, които биха променили европейската политика и предизвикали нова вълна от нестабилност. Основното безпокойство сред дипломатите и служителите в ЕС е свързано с риска за еврозоната.

Неспокойни пазари

В понеделник търговците на пазарите във Франция и извън нея реагираха с тревога на драматичното разпадане на правителството на Себастиен Лекорню, просъществувало само 14 часа. Френските акции и държавни облигации поевтиняха, а еврото отслабна спрямо долара. Основният индекс CAC 40 се понижи с 1,4 процента.

„И без това има много тревоги около икономиката на еврозоната. Не ни трябва и това“, казва представител на правителство от еврозоната.

Френски служители се опитват да омаловажат риска. Един от тях заявява, че въпреки „сложната ситуация“ „в пилотската кабина“ на икономическото министерство все още има кой да управлява и пазарите не трябва да реагират прекалено остро. Но не всички споделят този оптимизъм.

„През последните осем години усилията на президента Макрон бяха насочени към това Франция да се превърне в най-привлекателното място за инвестиции в Европа“, казва Грегуар Рус, директор на програмата за Европа и Русия в лондонския мозъчен тръст „Chatham House“.

„Не виждам как някой сериозен международен инвеститор би избрал Франция в момента при тази пълна липса на политическа и фискална яснота“.

Политическо прощаване с Макрон

В Брюксел някои дипломати от ЕС вече негласно пишат политическия некролог на Макрон. Те смятат, че след светкавичния му възход през 2017 г. и разчупването на стария партиен модел във Франция, сега той изглежда като лидер в оставка, чиято тежест в Европа намалява бързо.

Друг дипломат описва „наследството“ на Макрон като това на мислител, който е генерирал множество идеи за промяна в Европа и е убедил други лидери да ги приемат. Концепцията за „стратегическа автономия“ – стремежът ЕС да стане по-самостоятелен икономически и във военната си отбрана – се ражда именно в Париж.

Сега, когато Тръмп отново отдалечава САЩ от Европа, тази идея набира сила в Брюксел. „Малко лидери мислят две или пет години напред. Той умееше да го прави“, казва дипломатът.

Макрон няма намерение да подава оставка и не е дал никакъв знак за това. Но ако остане на поста, хаосът в Париж ще отслаби влиянието на Франция върху политиките и дебатите в ЕС.

Според дипломат от еврозоната обсъжданията на бюджета на ЕС биха били по-лесни за Франция, ако страната изпращаше стабилно един и същ министър на срещите с колегите му в Брюксел. Постоянните смени в Париж обаче затрудняват това.

Ако се стигне до предсрочни избори, това може да застраши следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Националните правителства си поставиха неофициален срок да постигнат споразумение преди изборите във Франция през 2027 г., защото се опасяват, че Льо Пен може да политизира и провали целия процес.

Изчезващото лидерство

Макрон играе ключова роля в европейските усилия за подкрепа на Украйна и за укрепване на сигурността на континента срещу Русия. Той настоява Европа да развие собствени военни способности и координира действията си със съюзниците.

Съвместната му инициатива с британския премиер Киър Стармър за създаване на „коалиция на желаещите“ остава единствената реална платформа за подкрепа на бъдещо мирно споразумение за Украйна. „Не е добре за ЕС, когато една от най-големите държави членки е в такава криза, особено при настоящата заплаха за сигурността“, коментира служител от еврозоната.

Традиционно се смята, че силният „френско-германски двигател“ е необходим за стабилността на ЕС. Проблемите на Макрон правят това далеч по-трудно, въпреки че в Германия вече има нов лидер – Фридрих Мерц, когото в Брюксел смятат за по-енергичен от предшественика му.

Френски служител от кабинета на напускащ министър признава:

„Франция отсъства в момент, когато Русия навлиза в европейски територии, когато Китай има огромен индустриален излишък, а Съединените щати под Тръмп продължават да вършат безумия. Франция няма как да даде това, което трябва, при тези условия“.

Несигурно бъдеще

Въпросът е какво следва и кой идва след Макрон. Ако президентът свика нови избори, крайната десница има шанс да спечели още повече влияние, въпреки че подкрепата за „Национален сбор“ остава стабилна – около 30–32 процента от 2024 г. насам.

Крайнодесните движения в Европа вече се чувстват окуражени от трудностите на Макрон, още преди последната политическа криза. Марин льо Пен, „кръстницата“ на Националния сбор, отпразнува победата на популиста Андрей Бабиш на изборите в Чехия миналия уикенд и използва кризата в понеделник, за да повтори искането си за нови избори.

Герт Вилдерс, ветераният на крайната десница в Нидерландия, който спечели най-много места на последните избори, отправи предупреждение към „всички стари лидери“, включително към Макрон:

„Вашето време свърши“.