След 20-годишно чакане се роди една книга с кодовата парола „тръпен копнеж”. И с една умело, и индиректно скрита навсякъде между страниците й тръпна дума - Любов.Това е книгата на кърджалийската поетеса Вилдан Сефер - „Петият сезон”.

Родена е от едно сърце, мистично слято с вечния любовен блян и необят. От нейната душа - едновременно като снежинка и като лумнал пламък. И тази светла, цветна душа - лъч от духовния изгрев, надарена с истинската жажда за кристално чист живот, за слънчева красота и благодат, щедро се раздава, прелива като пълноводна река, зноси надежда за свят, който цъфти от обич, тръпне, звънти от любов дори звездният покров.

В който се носи аромат на нежност, на чиста съвест и на невинен свян. В който чистите, като нея души, създават условия за разгарянето на Огъня на Любовта, който пречиства света и го прави по-добър. В този нов свят и най-великият и вечен любовен блян дочаква своя звезден час на утолената любовна жажда.Така, както и цялата природа дочаква задъхано своя апогей, своето възвишаване в небесната синева при лятното слънцестоене,  въвличащо със себе си тръпнещата от наслада земя.

Най-подходящото време за това е и Петият сезон на Любовта, в който трепетно са се слели останалите четири. И за който няма нищо невъзможно, защото той е извън времето и пространството. Защото всички го носим в безбрежното си сърдечно пространство като хоризонт, сливащ края с началото и началото с края. И прави всичко и всеки част от Цялото, което е сбор от всички, съставящи го малки частици.

А винаги живеещата в „Петият сезон” - Вилдан Сефер, ни припомня, че тъкмо подобно поетично разбиране на живота и любовта, носи истинското просветление в Духа, носещ ни всичко друго, от което се нуждаем.

Лияна Фероли