След падането на режима на Асад Европа става все по-враждебна към сирийските бежанци. В България обаче тази тенденция започна дори по-рано, а закрила не получават дори и децата. Мария Черешева разказва:

На 25 август малка група сирийски бежанци, получили международна закрила в България, се събира на протест пред сградата на Външно министерство. Причината, по думите им, са масови откази на българските дипломатически служби в Близкия изток да предоставят хуманитарни визи на членове на техните семейства - един от малкото начини, по който бежанци от Близкия изток могат да влязат законно в Европа.

Да се върнеш в руините на някогашния си дом

Сред протестиращите е Ехсан Моаззен, учител по английски от сирийския град Алепо. Той получава хуманитарен статут от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) през 2024 г. и оттогава живее и работи законно у нас.

„Избрали сме да останем за постоянно в България. Поне до момента, в който ситуацията в Сирия се поуспокои. Затова искаме и нашите семейства да са тук“, споделя той пред Българското национално радио.

Едва месец по-късно намираме сириеца в град Алепо, където се е завърнал със съпругата и двете им деца, макар домът им да е разрушен. Моаззен споделя, че е направил този избор, защото няколко дни след протеста в София съпругата му получава отказ за издаване на виза от българското консулство в Истанбул.

„Има данни, че целта на влизането е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава“, пише консулската служба в основанието за отказ, с което ДВ разполага.

„Имам двама чичовци в България, работех в стъкларска компания на договор през последните десет месеца, имам банкова сметка. Планирах целия си живот в тази държава. Как може да твърдят такова нещо?", пита се мъжът.

Невръстните му деца - на 4 и 2 години - получават визи за пътуване до България. Семейството обаче решава, че след като две години е живяло разделено с надеждата да се събере у нас, отделянето на децата от майка им би им нанесло допълнителна травма. Затова и поема по несигурния път към Алепо - втория по големина град. Алепо беше доскорошен икономически център на Сирия, но тежко пострада след продължилата над 13 години гражданска война, отнела живота на над 650 000 души по данни на Сирийската обверватория за човешки права.

Отправихме въпроси към Министерството на външните работи във връзка с твърденията за промени във визовата му политика,  но не получихме отговор до редакционното приключване на материала.

България масово отказва закрила

След изненадващото падане на режима на Башар ал Асад на 8 декември 2024 г. и идването на власт на бившия лидер на свързваната с Ал Кайда радикална ислямистка групировка Хаят Тахрир Аш Хам - Ахмед аш Шараа -  стотици хиляди сирийци в Европа се оказват в ситуацията на семейство Моаззен. Няколко европейски страни, сред които Австрия, Германия, Великобритания, Швеция и Норвегия, спряха да обработват молби за закрила от сирийски граждани непосредствено след като бойците на Аш Шараа превзеха Дамаск.

Аш Шараа управлява Сирия от декември 2024 година.   Снимка: Bashir Daher/IMAGO

През юни 2025 г. новото германско правителство реши да прекрати процедурата по събиране на семейства на сирийци, получили временна закрила (такава България предоставя само на украинци и граждани на някои страни от бившия Съветски блок). Мярката, която бе сериозно критикувана от правозащитници, обаче не важи за семействата на притежаващите бежански и хуманитарни статути във Федералната република, които все още имат право да се съберат с роднините си.

На този фон, проучване на ДВ и италианското издание Altreconomia, подкрепено от Европейския журналистически фонд, сочи, че България също води негласна политика спрямо търсещите закрила от Сирия, която се оказва дори по-рестриктивна от тази на страните, обявили официални мерки за ограничаването на достъпа им. Тя се изразява в масови откази за предоставяне на какъвто и да е статут, които започват още преди падането на режима на Асад, и важат дори и за непридружени деца и непълнолетни.

„Политиките на различните държави се различават. В Гърция например не издават откази на сирийци, а просто им замразяват производствата. Но мисля, че България е уникална с политиката на толкова масови откази на закрила - много директна и много крайна“, коментира Диана Радославова, директор на неправителствената организация „Център за правна помощ Глас в България“, която предоставя правна помощ на бежанци и мигранти.

Надали има друга държава, която толкова масово да отказва закрила, казва Диана Радославова.  Снимка: Center for Legal Aid Voice Bulgaria

Закрила не получават дори и децата

Паралелно с блокирания достъп до статут, според правозащитни организации търсещите закрила у нас все по-често са притискани да напускат страната доброволно, включително чрез зачестяващи задържания в центрове от затворен тип и откази за издаване на визи на семействата им. Още по-сложна е ситуацията с нарастващия брой граждани на Сирия, върнати у нас от други европейски страни по силата на Дъблинското споразумение, които на практика се оказват без интеграционна подкрепа и с минимални шансове да получат закрила. За периода 2024-2025 г. те са близо 800 души според данни, предоставени на екипа ни от Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН).

Статистиките на ДАБ категорично доказват рязката промяна в държавната политика спрямо търсещите закрила от Сирия, която настъпва през лятото на 2024 г. Тогава ДАБ решава, че от 2023 г. в страната има райони, на чиято територия насилието „не достига степен на безогледност“, която иначе автоматично обуславя предоставяне на международна закрила.

От юли 2024 г. до края на септември подали молби за закрила са 5254 души, като отхвърлените молби са повече от половината - 2493, сочи статистиката на ДАБ. През периода октомври-декември 2024-та делът на отказите се увеличава до 80 процента.

Тази тенденция не подминава и децата. Данните на ДАБ сочат, че от юли м.г. над 1000 непридружени деца и младежи са кандидатствали за закрила. Такава получават едва 54 от тях. „Вече няма и едно положително решение, много рядко на някое непридружено непълнолетно дете при тежка хуманитарна криза“, посочва адвокат Радославова.

Заплахи и принуда?

„От средата на тази година започна истинската криза, когато хората остават без документи и започват да ги вкарват в (центъра от затворен тип в) Бусманци. И въпреки че в България ние им отказваме статут, не можем да ги върнем принудително. Това е парадоксът“, допълва тя.

Действително, докато България отчита значителен спад на миграционния натиск от над 83% на годишна база, през юли и август 2025 г. сирийците се оказват на челна позиция сред настанените в затворените центрове за чужденци на МВР, като през август заемат близо 30 процента от общия им брой.

В тази ситуация според адвокат Радославова търсещите закрила имат два варианта - да останат у нас, живеейки „извън системата“, или да се завърнат доброволно в Сирия.

Много сирийци вече нямат домове, в които да се върнат в Сирия.  Снимка: Mahmoud Hassano/REUTERS

Разследвания на Guardian и Syria Direct обаче разкриват случаи, в които мигранти са били принуждавани със заплахи от страна на българските власти да подпишат депортационни документи за т.нар. доброволни връщания, които са финансирани от европейски фондове.

За завърналите се сигурност няма

За 30-годишната Фатима*, която живее с трите си деца в Харманли, завръщането у дома не е опция. През пролетта на 2025 г. молбата ѝ за закрила е отказана, заедно с тези на всички членове на семейството ѝ, включително и шестмесечното ѝ бебе, родено в България.

„Казаха ми, че Сирия вече е безопасно място“, разказва тя. „Но ако се върна, аз и децата ми ще бъдем в опасност. Всичко, което искам, е сигурност за моите деца. В Сирия няма такава“, допълва жената.

От декември 2024 г. ВКБООН поддържа позицията, че не насърчава масовото доброволно завръщане в Сирия, макар и страната да има „изключителна възможност да се насочи към мир и народът ѝ да започне да се завръща у дома“.

„ВКБООН призова България и другите приемащи държави да преустановят издаването на негативни решения по молби за международна закрила от сирийски граждани или лица без гражданство, които са били постоянни жители на Сирия, до момента, в който ситуацията в Сирия се стабилизира“, коментира Седа Кузуджу, представител на агенцията за България.

По думите на Ехсан Моаззен, който е бил принуден да се върне от България в Сирия, ще минат години, докато държавата се стабилизира. „Ситуацията е сравнително приемлива, но все още има бомбардировки. Всеки иска да си откъсне парче от тортата. Един режим, който е бил на власт над 60 години, няма да се откаже толкова лесно“, смята той.

В родния му град повечето хора имат електричество по няколко часа на ден, а работа се намира изключително трудно. „Опитвам се да си стъпя на краката, но ако не успея да си намеря работа и да осигуря поне минимума за моето семейство, може да ми се наложи да замина отново“, опасява се мъжът.

*Името е променено с цел защита на самоличността на лицето.

Тази статия е изготвена с подкрепата на Journalismfund Europe