НС забави дебатите така, че да не се стигне до обсъждане дали да има комисия за японския хотел „Хаяши“, свързан със съпругата на Желязков

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за защита на конкуренцията, внесени от управляващото мнозинство под претекста на препоръки на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество.

Приемат ли се промените на второ четене в този си вид, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще може да получава от телекомите достъп до трафичните данни на потребителите при проверки. Новите правомощия на регулатора ще наподобяват тези на МВР и ДАНС. Гласуването на първо четене протече така:

Основният вносител Александър Койчев от ГЕРБ направи обстойно представяне на законопроекта, което предизвика критики от лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, че нарочно бави дебатите, така че да не се стига до точката за обсъждане на временна комисия за строежа на хотел „Хаяши“ в София, свързан със съпругата на Росен Желязков.

Бившият министър на иновациите от ПП-ДБ Даниел Лорер заяви, че е притеснен от разширяването на правомощията на служителите на КЗК да правят проверки на място при съмнения за недобросъвестна конкуренция.

Атанас Атанасов от БСП го контрира, че служителите на регулатора и сега имат такива правомощия и че единственото, което се прави в законопроекта в тази му част е да се улеснят административните процедури при проверки. Посочи и че съдебният контрол върху проверките остава. Атанасов изтъкна, че европейската директива разрешава на страните членки да включат по-рестриктивни мерки в законодателството си:

„Глобата е до 10% на огромните обороти на хранителните вериги - звучи стряскащо, да. Но нека в крайна сметка се стреснат и да видят, че не могат да правят каквото искат на гърба на българските производители и потребители."

Става въпрос само за тези трафични данни, които да хванат картелизиране, каза депутатът от БСП по повод спорните промени в закона.

Според бившия министър на икономиката Богдан Богданов (ПП-ДБ) предложението на ГЕРБ на КЗК да се даде достъп до трафични данни с цел възпрепятстване на картели, е меко казано притеснително. Според него няма достатъчно аргументи за това предложение, което би нарушило правата на хората за опазване на данните им.

Александър Койчев каза, че е притеснението на ПП-ДБ от репресии е „патологично“:

„Няма доказани репресии към момента, не са съществували и са по-скоро илюзорни, вие сами омаскарявате българската бизнес сред пред чуждите инвеститори. Нека да се фокусираме върху възможностите за подобряване на законопроекта, и ако имате по-добри текстове за Закона за регулиране на съобщенията, които дават подсъдебен контрол за трафични данни - ще ги обсъдим.”

Бившият министър на електронното управление Божидар Божанов (ПП-ДБ) каза, че има европейски закон, който забранява трафични данни да се съхраняват повече от 6 месеца.

„Действащият законов текст го разрешава само в случаи на тежки престъпления. Според това предложение може да бъде следено ежедневното действие на физически лица. Тези текстове са рискови“, предупреди депутатът.

„Данните за IP адресите ще служат само, за да се установи между кои търговци има неправомерна комуникация, нищо друго“, каза Александър Рашев от ИТН. По думите му правото на достъп до IP адреси на КЗК е в правомощията не би нарушило европейските закони.

Елван Гюркаш от ДПС-НН каза, че предложените промени са наложителни заради препоръките на ОИСР и че от изпълнението им зависи дали България ще се присъедини към организацията. 

Към края на дебатите думата взе и председателят на КЗК Росен Карадимов. Той отговори на част от критиките, че в законопроекта се предлага да се извършват проверки на място едновременно със секторен анализ, така както повечето водещи страни в ЕС като Германия и т.н.

Ето какво каза по повод законовите промени относно достъп до трафичните данни в българските телекоми:

„Ако НС реши, може да ограничи обхвата на информацията, до която ще има достъп КЗК. Основен проблем са обществените поръчки - ако може да се докаже чрез айпито адрес че са тръгнали 3-4 поръчки към производителя може да се докаже тръжната манипулация. Така работата на КЗК би била далеч по-ефективна."