Никой не се впечатлява от твърденията на вътрешен човек за възможен натиск по делото, включително и от Сарафов
Прокурор от Софийската градска прокуратура (СГП) е опитал да сезира специалния прокурор за разследване на главния прокурор и неговите заместници във връзка с прословутото дело „Хемусгейт“. Сигналът обаче е ударил на камък, изобщо не е стигнал до специалния прокурор Даниела Талева, а е препратен към... Софийската градска прокуратура от зам.-председателката на Върховния касационен съд Лада Паунова, която по закон пресява сигналите до ад хок прокурора.
Историята разказва неправителствената организация Антикорупционен фонд (АКФ) и обещава продължение с още подробности.
Сигналът срещу Сарафов, както и срещу други прокурори по „Хемусгейт“, е подаден от Ивайло Занев. Той е един от наблюдаващите прокурори по „Хемусгейт“, когато в края на 2021 г. Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) на МВР започва разследване, за да изясни евентуалното присвояване и изпиране на сума пари в особено големи размери - около 55 милиона лева, платени авансово от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
От АПИ, през държавната компания „Автомагистрали“ ЕАД, парите са преведени по сметките на две търговски дружества - изпълнители по договори за доставка на материали и оборудване, необходими за строителството или рехабилитацията на големи инфраструктурни обекти, в това число лотове 5 и 6 на „Хемус“. След още две нива на превъзлагане на нови подизпълнители парите са изтеглени в брой от касата на един и същ банков офис.
Занев е един от тримата наблюдаващи прокурори по делото.
През октомври 2022 г. като обвиняеми за длъжностно присвояване в особено големи размери и/или за изпиране на пари са привлечени девет лица, сред които собственици, управители и пълномощници на установените използвани в схемата осем дружества. В средата на следващата година седем от тях са обвинени и за ръководене или участие в организирана престъпна група. Разследването не стига до политически фигури.
Събирането на доказателства приключва и в началото на октомври 2023 г. материалите са предявени на обвиняемите и техните защитници. Това е последният етап на разследването и първият момент, в който защитата има на разположение всички материали по воденото дело, и наред с друго може да поиска отводи. Това не е направено. Делото е пратено от ГДБОП в прокуратурата и прокурор Занев, който ръководи екипа наблюдаващи прокурори, подготвя проект на обвинителен акт.
В един момент обаче делото е изискано от тогавашния зам.-апелативен прокурор, впоследствие временен апелативен прокурор и сегашен и. ф. градски прокурор Емилия Русинова във връзка с постъпила жалба от двама от обвиняемите, които искат отвод на Занев и още един от екипа наблюдаващи прокурори заради необективност и предубеденост при ръководенето на разследването. С постановление от 9 ноември 2023 г. Русинова отвежда и тримата наблюдаващи прокурори (т. е. включително и този, чийто отвод не се иска).
Тримата прокурори депозират възражение срещу отвеждането си от делото пред Върховна касационна прокуратура (ВКП), но актът на Русинова е потвърден.
Почти година по-късно, на 6 ноември 2024 г. прокурор Занев подава сигнал до прокурора по разследване на главния прокурор и неговите заместници Даниела Талева с копие до председателя на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) Антон Славчев. Причина за депозиране на сигнала са случилите се през тази година събития по делото „Хемус“. Според Занев трябва да се провери дали има данни за евентуално извършени престъпления от вида на подкупа или против правосъдието от и. ф. главен прокурор и/или от прокурори от ВКП, Апелативната прокуратура в София и Софийската градска прокуратура във връзка с действията им по ръководство и надзор на разследването по „Хемусгейт“.
Занев описва цялата хронология на известните му събития по делото след отвеждането му. Пише, че определянето на новия екип наблюдаващи прокурори и техните последващи действия „затвърдиха у мен съмненията, че отстраняването ми от наблюдението по това дело е било извършено с цел, от една страна, да се осуети наказателното преследване спрямо част от обвиняемите лица и за част от престъпленията, и, от друга страна, да се забави максимално дълго напред във времето внасянето на разследването в съда и то вероятно само с обвинение/я спрямо онези лица, за които може да се предположи, че са имали по-второстепенна/периферна, изпълнителска роля в реализирането на схемата по неправомерно усвояване на публични парични средства, отпуснати от държавата за строителство и рехабилитация на пътища и автомагистрали“.
Лада Паунова препраща сигнала в градската прокуратура, а там, само за два дни, прокурор Йордан Петров постановява отказ да се образува разследване. Той приема, че е поставен в „деликатна ситуация“, защото сигналът вече е квалифициран като явно необоснован от върховен съдия, а собствените му (на Петров) правни познания „няма как да се сравнят и достигнат тези на върховен съдия, поради което и няма как да ревизира и приеме за неправилно становището на г-жа Паунова“.
Междувременно делото „Хемусгейт“ все още не е стигнало до съда, а кариерата на новите наблюдаващи прокурори процъфтява.
Според електронното деловодство на прокуратурата от 24 септември т. г. „преписката е за решаване при прокурор“.
На 13 юни „Сега“ изпрати въпроси до зам.-градската прокурорка и говорител на СГП Десислава Петрова, до Христо Кръстев, който междувременно стана говорител на Сарафов, както и до пресаташето на СГП, ще бъде ли внесено делото „Хемусгейт“ в съда - за какво и срещу кого; ако е прекратено или има оттеглени обвинения (дори частично), срещу кого и с какви мотиви. Отговори и до днес няма.
