В Молдова не всяка намеса отвън е злонамерена: ФАЦ разказва за усилията на България да повлияе на българското малцинство там, което живее предимно в региона на Тараклия.
Преди изборите в Молдова в неделя (28 септември) се говори много за изключителните усилия на Русия да манипулира гласуването, отбелязва Михаел Мартенс в статия във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). Москва иска да свали Партията на действието и солидарността на президентката Мая Санду. Засега тя има абсолютно мнозинство в парламента, но е под заплаха.
Мартенс посочва как през последните месеци множество разследващи журналисти са успели да се внедрят под фалшиви имена и с привидно лоялни към Кремъл нагласи в мрежите, чрез които от Русия се координират купуването на гласове и манипулирането на общественото мнение преди изборите. Резултатите от проучванията разкриват системно провеждана кампания от лъжи.
Как България се опитва да достигне до младите българи в Молдова
Но не всяка намеса в Молдова е злонамерена, подчертава германският журналист в публикацията, озаглавена „Намесата е желателна“. Той дава пример с България, която също се опитва да окаже влияние върху част от населението на Молдова - с пълната подкрепа на Кишинев. Усилията на България са насочени към региона Тараклия в югозападната част на страната, където е съсредоточено българското малцинство в Молдова.
Авторът разказва историята на заселването на българите в тази област и отбелязва, че днес малцинството, състоящо се от около 60 000 души, представлява само два процента от молдовското население. Но в контекста на крехкото съотношение на силите в страната това не е толкова малко, изтъква Мартенс.
За Санду и партията ѝ, за които е важен всеки глас, до момента българите от Тараклия бяха изгубени като потенциални избиратели - защото в езиков план са силно русифицирани и са повлияни от руската пропаганда. Михаел Мартенс се позовава на резултатите от референдум, проведен през октомври 2024 година, когато президентката поиска да се гласува за това дали целта за присъединяването на Молдова към ЕС да бъде вписано в Конституцията. В национален план с минимално мнозинство отговорът бе положителен - 50,4%, но не и в Тараклия. Там 92% гласуваха против. Явно мисълта да се доближат в ЕС до „татковината“ България не е била особено привлекателна, пише Мартенс и предполага, че руската пропаганда, съгласно която, влизайки в ЕС, даден народ губи своята идентичност, всичко поскъпва, а селското стопанство се изкупува от големи концерни, се е оказала ефективна.
И все пак се полагат опити да се достигне поне до младите представители на българското малцинство в Молдова с други наративи и предложения, четем по-нататък в статията на ФАЦ. Авторът разказва за държавния университет в Русе, който е основал филиал в Тараклия - там този месец започват да учат 175 студенти, при това на български. Авторът Мартенс отбелязва, че и досега в Тараклия е имало висше учебно заведение с преподаване на български език, но профилът на специалностите е бил ограничен - там са се обучавали най-вече педагози за българските училища и детски градини в областта, освен това е можело да се изучава българска литература. Интересът на младите хора към работа в училище или детска градина обаче спадал все повече, посочва Мартенс и добавя, че там така или иначе няма и голямо търсене на български литературоведи - все пак става дума за регион, в който селското стопанство е най-значимият отрасъл.
Сега новото висше учебно заведение предлага възможности за следване на икономика, информатика и селскостопанско машиностроене, пише ФАЦ. За да увеличи броя на студентите, новата академична структура се обръща и към Украйна, където живеят почти 200 000 българи, а 120 000 от тях - предимно в югозападната част на страната в региона около Одеса. Михаел Мартенс посочва, че стремежът е чрез обучението в Тараклия и на тях да им се покаже една действителност, различна от тази в лъжливите кампании на Москва, които им се натрапват по мобилните им телефони.
„Да използват по-активно българския език"
През юли българските премиер Росен Шелясков отбеляза, че хибридните атаки срещу предстоящото присъединяване на България към еврозоната приличат на техниките за дезинформация, с които се манипулари малцинството в Тараклия, припомня Мартенс и цитира в края на статията си следното му изказване: „Ето защо искаме българите в Тараклия да използват по-активно българския език и затова насочваме усилията си към образованието“.
