Програмата няма да промени нищо в миграционните нагласи, но ще донесе имиджова полза за кабинета

Къде минава тънката червена линия, отвъд която завръщането в родината за емигранта става неустоимо привлекателно? Според бомбастиката около правителствената програма "Избирам България" от последните дни, то 5000 лв. за преместване на багаж, 406 лв. на месец за наем и 3 лв. за транспорт на ден стигат, за да зареже човек всичко и да смени държавата.

За първите 24 часа от отварянето на линковете за кандидатстване 420 души подадоха заявления за участие и това даде основание на някои медии да обявят, че на всеки няколко минути по един българин от чужбина решава да се завърне - музика за ушите на всеки министър. Ако върви с това темпо, програмата (26,5 млн. лв. европейско финансиране) вероятно ще надхвърли бързо планирания си капацитет за 870 души. Едва ли обаче някой сериозно вярва, че 5, 10 или 40 хил. лв. може да са разликата между емиграцията и завръщането. Това вероятно ще са предимно хора, които вече са тук или поне вече са взели решението да се върнат. Ще има и други, които ще се включат целенасочено само за да вземат парите и след 12-ия месец да се върнат обратно там, откъдето са дошли. От всичко това кабинетът ще извлече максимум дивидент при минимум реален резултат.

Програмата "Избирам България" започва удобно за управляващите на гребена на една добре известна демографска тенденция от пандемията насам - българи се завръщат в България и без правителствени стимули, а механичният прираст (разликата между напускащите и идващите) в последните години е положителен. За това има и външни причини - по-високи разходи, не толкова лесно намиране на работа, и вътрешни - заплатите в някои професии и сектори тук станаха съизмерими с тези в други европейски страни. Данни по този въпрос има и в току-що публикувания отчет по една от демографските стратегии, а от тях се вижда, че 1000 души не са голяма капка в общите миграционни потоци:

Съвкупно парите по програмата не са малко - стимулите на шестия и на 12-ия месец от заетостта например може да надхвърлят 26 000 лв. за ИТ сектора и да са близо 15 000 лв. за сектори с 3000 лв. средна заплата, а с останалите добавки сумите да доближат 40 000 лв. Самите мерки обаче са замислени съвсем бланкетно и поради това има опасност да останат самоцелни.

Целият випуск дипломирали се през пролетта деца

например не могат да се възползват

от парите за преместване на покъщнина - тя вече е пренесена, къде от родители, къде от неофициалната мрежа от превозвачи на хора, стоки и багаж по пътищата на Европа. А АЗ ще признава само разходи чрез спедиторски, куриерски и транспортни фирми, без самолетни билети и гориво.

Проблеми ще има и с добавката за настаняване, която е насочена към хора без собствено жилище в града, където работят. Тя е една и съща сума от 406 лв. месечно, независимо дали човек се установява в София или в Тополовград, а тежестта на 400 лв. на двете места е много различна. На един адрес ще се подпомага само едно лице, което означава, че състуденти на квартира или семейство ще имат право само на една добавка.

Ваучерите за обучение по български са отлична идея, но са само за навършили 16 г. Разбираемо е да се очаква, че по-малките са включени в образователната система, но много деца от чужбина имат проблем с българския и едва ли уроците ще са излишни, независимо от възрастта.

Надбавките за транспорт са за 3 лв. за работа по местоживеене и 8 лв. за пътуване до друго населено място. Уж и тук има гъвкавост - човек може да поиска еднократно да получи сумата, ежемесечно или за друг период. За получаването й обаче е необходима

служебна бележка от работодател

с реално отработените дни в месеца, точен адрес на месторабота, информация дали лицето е извършвало надомна работа или работа от разстояние. Освен това, надбавките за транспорт не са допустими за самостоятелно заети лица.

Еднократните стимули след първите шест и 12 месеца от заетостта в България изглеждат като най-универсалната и привлекателна мярка (те ще са 30 и 50% от шест средни заплати за сектора, в който работи кандидатът). Тук обаче има проблем с това, че ще се ползват средните заплати за сектор, без значение на длъжността. Така излиза, че технически сътрудник в ИТ сектора - чистачка в софтуерна фирма например, ще има право на над 26 000 лв. (средната заплата там е над 5500 лв.), а ценен специалист в здравеопазването - на 12 580 лв., защото в този сектор средната заплата е около 2600 лв. Освен това е заложено условие, което може да попречи на много хора да получат парите - не трябва да има прекъсване на заетостта. Често първата работа след университета и смяната на държава са периоди на много промени, а рядко прехвърлянето от един работодател на друг минава толкова гладко, че да няма поне един пропуснат ден.

Управляващите много наблегнаха на факта, че кандидатстването за тези помощи ще е изцяло онлайн, но не споменаха колко документи трябва да се прикачат към това.

Пребиваването в чужбина ще се доказва

с обичайните документи (от които трябва да се представят някои/няколко, а след това и допълнителни при поискване) - бележка от университета, диплома, банкови извлечения, фактури за режийни разходи, трудови договори, фишове за платени възнаграждения, договори за наем, адресна регистрация и пр. Има обаче и излишни бележки, които може да заменят със служебен обмен - за адресна регистрация (вместо АЗ и общините да си говорят), от работодател месец за месец (вместо справка в регистрите на НАП).

Бюрокрацията всъщност е едно добро начало за истинска подкрепа на връщащите се в България - дори само един ПИК на НАП може да коства няколко дни и много разкарване на начинаещия в българския административен лабиринт. А трябва да се прехвърлят и здравни осигуровки, да се проследи социалното осигуряване, да се избере пенсионен фонд, да се сменят адресни регистрации, да се вадят нови лични карти, без да броим големите задачи по намиране на жилище, работа, училище за децата, регистрация на фирма. Проумяването на всички сайтове от е-управлението само по себе си също не е лесна работа - кое е сигурно електронно връчване, кое е портал за плащане, как се заявяват услуги и т.н. Един общ портал с полезна информация и линкове по подобие на тези, които бяха направени за ковид пандемията и украинските бежанци, може да свърши повече работа за улесняване на хората от десет надбавки.

Извън тези проблеми, експерти вече многократно коментираха, че универсалният подход на програмата е в неин ущърб. Тя

не прави разлика между големи и малки градове,

приоритетни направления, сектори с най-голяма липса на работна ръка, дефицитни професии, образовани и необразовани, общи работници и високоспециализирани кадри. Повечето програми в ЕС ползват по-фини настройки от нашата и са с по-висока добавена стойност - грантове за конкретни специалности, данъчни облекчения за определен брой години в някои икономически области и т.н. Дори да сменим фокуса обаче, "Избирам България" едва ли ще надскочи характера си на дребен жест - политически важен, но все пак дребен. Вината за това не е само в заложените условия - такъв е характерът на повечето програми за привличане на емигрантите обратно в родината. 

"Не може да се очаква, че тези мерки ще имат съществено влияние върху обратната миграция, докато между европейските държави продължават да съществуват социални, икономически и структурни асиметрии", коментират авторите на една научна статия по темата от тази година. Защо тогава изобщо съществуват те? Статията очертава две основни причини. "От една страна политиците преследват тези политики, за да демонстрират активност в отговор на болезнени проблеми с висок политически заряд като емиграция, недостиг на работна ръка, застаряващо население. От друга страна, правителствата почти нямат полезен ход за проактивно връщане на емигрантите. За него са необходими дългосрочни мерки като икономически и социални реформи, правов ред и т.н.", коментират авторите. Всичко останало минава в графата: "Ние поне правим нещо". Това най-вероятно ще остане и единственият смисъл от нашата програма.

ДИЛЯНА ДИМИТРОВА