Вашингтон и Каракас са в конфликт заради предполагаемата контрабанда на наркотици от Венецуела към САЩ. Но залогът е по-голям: става въпрос и за най-големите петролни залежи в света.

В открито море се разиграват грозни сцени: американски военни кораби обстрелват лодки, подозирани че превозват наркотици. Вашингтон и Каракас мобилизират военни части и си разменят предупреждения.

На пръв поглед за Вашингтон конфликтът е свързан с пресичането на трафика на наркотици от Венецуела през открито море към САЩ. Но зад кулисите отдавна се говори, че въпросът всъщност е за политическото бъдеще на венецуелския президент Николас Мадуро. Той и неговият социалистически режим владеят най-големите нефтени находища в света.

Контекстът на конфликта

„Сегашният конфликт между САЩ и Венецуела е много повече от идеологически спор - той отразява изключителната конкуренция за енергия, пазари и геополитическо влияние в региона“, казва пред ДВ Демиан Регер от фондацията „Ханс Зайдел“ в Каракас.

Напрежението не е само със САЩ, но и със съседната на Венецуела Гвиана, където сега отново припламват стари спорове.

След като в Гвиана бяха открити големи нефтени находища, режимът на Мадуро реактивира стари претенции към територии на Гвиана, които биха дали на Каракас достъп до находищата. Венецуелският президент се позовава на стари споразумения с бившата британска колониална сила.

Възходът на Гвиана

От 2015 година насам добивът на нефт в Гвиана се движи само в една посока: нагоре. „Каракас настоява на претенциите си, а САЩ осигуряват дипломатическа и военна подкрепа на Гвиана, включително за да защитят милиардните инвестиции на американски енергийни концерни“, казва Регер.

Така че настоящата военна операция на САЩ срещу Венецуела има и още един ефект - американците да са наблизо в случай на евентуална инвазия срещу Гвиана, с каквато Мадуро заплашва.

В Гвиана развиват дейност американските компании „Ексон Мобайл“ и „Шеврон“. С инвестициите си те допринесоха за увеличаване на добива на петрол в страната до около един милион барела на ден.
Упадъкът на Венецуела

Докато режимът на Мадуро гледа със завист към Гвиана заради петролния бум, собствената му индустрия се намира в упадък. Това се дължи преди всичко на вътрешни политически провали. Държавната петролна компания на Венецуела PDVSA, някога една от най-добре организираните енергийни компании в Южна Америка, се превърна в придатък на социалистическите управници.

Вместо от квилифицирани специалисти, управлението беше поето от партийни активисти без опит в областта. От около 138 милиона тона през 2013 година добивът спадна до 34,5 милиона тона през 2021-а, като едва през последните години се наблюдава леко повишение.

Президентът на Венецуела Николас Мадуро ръководи мобилизация в Каракас  Снимка: Marcelo Garcia/Venezuelan Presidency/AFP

Сривът беше ускорен от санкциите на САЩ, след като социалистите във Венецуела просто игнорираха унищожителната си загуба на парламентарните избори през 2015 година и засилиха репресиите си срещу опозицията.

Големият печеливш е Китай

Един от печелившите в тази ситуация е Китай. Тъй като санкциите на САЩ значително затрудняват или дори напълно блокират достъпа на Венецуела до американския пазар, Каракас продава по-голямата част от продукцията си на Китай с големи отстъпки и чрез сенчест флот.

По този начин Китай получава евтин петрол и вече е предприел стъпки, за да си осигури доставките на петрол и в бъдеще. Според съобщения във венецуелски медии, Венецуела и китайската компания China Concord Resources Corp (CCRC) са сключили споразумение за сътрудничество. Предвижда се изграждането на плаваща платформа, която до края на 2026 година да увеличи петкратно - до 60 000 барела дневно - добива в някои нефтени находища.

Това е възможно благодарение на закон, приет през 2020 година, който позволява на чуждестранни компании да инвестират във Венецуела въпреки санкциите на САЩ.

„От геополитическа гледна точка Китай преследва две цели: да покрие част от енергийните си нужди на ниска цена и едновременно да заобиколи санкционната политика на САЩ. Това осигурява на Пекин и желаното от него присъствие в Латинска Америка като противовес на Вашингтон“, допълва Регер.

Това означава, че в бъдеще, докато санкциите са в сила, Венецуела ще остане доставчик, който трябва да продава евтино поради собствената си изолация. Ако обаче страната отново получи достъп до пазарите в САЩ или Европа, Китай може да загуби влияние, тъй като Каракас ще може да продава петрола си по-изгодно.

Мадуро се опитва да спечели Европа

Именно затова Мадуро се опитва да спечели европейците. В момента те са само наблюдатели, докато световните сили САЩ и Китай си гарантират опции в региона.

„Колко дълго още Европа ще се подчинява на Вашингтон?", попита Мадуро на пресконференция в началото на септември и призова европейците да игнорират санкциите на САЩ и да дойдат във Венецуела. „Тук сте свободни - елате и произвеждайте, нека продължим да произвеждаме с или без лицензи“, призова Мадуро.

Остава да се види дали неговият призив ще има успех. Европейски петролни компании като Repsol от Испания в момента са в режим на изчакване. Санкциите на САЩ налагат строги ограничения на тяхната дейност във Венецуела.

Но друга причина за дистанцирането на европейците е самият Мадуро: заради тежките нарушения на правата на човека от неговото правителство и предполагаеми изборни измами през 2024 година.