Квотите за внос на мед, пшеница, птиче месо и захар от Украйна в ЕС се увеличават значително до 2028 година

Новото споразумение за режим на търговия между ЕС и Украйна предизвика остра полемика в земеделската комисия на Европейския парламент.

Днес в Комисията по земеделие и развитие на селските райони (АГРИ) в Европейския парламент (ЕП) обсъди търговията с Украйна и Молдова.

Множество евродепутати заявиха, че либерализацията на вноса на украински продукти в ЕС като мед, пшеница, захар и птиче месо и др. заплашват бъдещето на европейските земеделци и производители.

В момента стоки от Украйна се внасят във „временен режим“, който е в подкрепа на нападнатата от Русия страна. На 13 юни Брюксел и Киев се споразумяха за преразглеждане на Задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия – част от по-широкото Споразумение за асоцииране между ЕС и Украйна. Новата търговска рамка между ЕС и Украйна трябва да продължи до 2028 година.

Пред евродепутатите Елизабета Сиракуза от генерална дирекция АГРИ към Европейската комисия (ЕК) заяви, че споразумението е балансирано, което позволява ЕС да продължи да подкрепя Украйна, като същевременно взима предвид чувствителността на европейските фермери и заинтересованите страни. 

„Затова за най-чувствителните продукти - като птиче месо, захар и мед, са предвидени много по-ниски количества. Други примери са говеждото и овчето месо, както и житото, където квотата е преразгледана. Увеличена е много малко и е много под количествата, внасяни по предишни споразумения“, каза тя. 

Споразумението класифицира продуктите глутен, овес и ечемик като „по-малко чувствителни“ и ще увеличи квотата за вноса им в ЕС от Украйна.  

„Напълно „либерализирани“ ще бъдат гъбите, но само такива, които са в най-малка степен чувствителни за европейските производители. Това е двустранен преглед - тоест, Украйна се съгласи да подобри пазарния достъп за европейски продукти, което ще даде възможности за нашите производители“, каза пред евродепутатите в комисията АГРИ Елизабета Сиракуза.

Украйна се е съгласила на пълна либерализация или по-ниски мита за продукти, които са важни за европейските ферми - птиче месо, говеждо и млечни продукти“. Споразумението ще осигури „стабилност и балансираност“ на фермерите за следващите години, каза още тя.

Други продукти, за които ограниченията ще отпаднат тотално и ще бъдат „либерализирани“ са пълномаслено мляко на прах, ферментирало мляко и гроздов сок.

Украйна трябва да спазва европейските производствени стандарти в земеделието и животновъдството, в противен случай ЕК може да измени преференциите, договорени със споразумението. 

Споразумението ще бъде преразгледано през 2028 г. Дотогава Украйна ще докладва напредъка си по отношение на хуманното отношение към животните, употребата на пестициди и ветеринарномедицински продукти. 

Сиракуза докладва, че Молдова също напредва по пътя към приема по пътя към членството си в Европейския съвет, което позволява на ЕС и Молдова формално да приемат това споразумение на 19 септември и ще влезе в сила на 4 октомври. 

В момента по-голямата част от молдовския бизнес се ползва от безмитен внос, но новото споразумение дава допълнителни възможности и на двете страни. Молдова също се задължава да спазва европейските стандарти. Споразумението с Молдова ще се преразгледа през 2027 г. след отчитане на напредъка на страната, аргументираха се от ЕК.
Остра съпротива по време на дебатите

Представянето на споразумението от ЕК бе посрещнато с остра съпротива от множество евродепутати, включително и председателстващият комисията.

Френският евродепутат Ерик Сарджокомо от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите заяви, че не е чул достатъчно цифри:

„Искаме, разбира се, да подкрепим Украйна, но искаме и да имаме яснота, когато се изправяме пред нашите земеделци, които не трябва сами да плащат тази подкрепа. Имам нужда от доказателства, че споразумението е балансирано. (...) Вносните цени са много ниски при определени зеленчуци и имаме притеснения дали всичко това може да функционира до 2028 г."

Той посочи, че е имало случаи на проблеми с фитосанитарния контрол на украинска стока.

Френският евродепутат Жил Пенел от група „Патриоти за Европа“ заяви, че споразумението е унищожително за френските производители и земеделци.

„Разбираме, че ЕК иска напълно да унищожи френското и европейското земеделие. Отидете да кажете на нашите земеделци и животновъди, че това споразумение е справедливо. Вие им се подигравате“, заяви евродепутатът.

„Украйна преди войната изнасяше 20 000 тона захар, а след споразумението ще изнася 100 000 тона захар. Като добавим споразумението с Меркосур - стават 180 000 тона. Производителите на захарно цвекло в Южна Франция ще бъдат разорени. При птичето месо увеличението спрямо преди войната са огромни - там хората също ще бъдат разорени.

Разбира се, че Украйна трябва да бъде подкрепяна, но вие подкрепяте само украинските олигарси. Огромна част от производството на птиче месо в Украйна се произвежда от огромна корпорация, която се търгува на борсата в Лондон и е с изключително ниско качество. Искате да се конкурираме с огромния украински агробизнес, което е невъзможно и не слушате общественото мнение. Това е скандално“, заяви Пенел.

Германският евродепутат Мартин Хойслинг от ЕНП защити споразумението като каза, че това споразумение „като че ли ще вгорчи настроението на Путин“.

„Чуваме протекционистите да казват, че искат да защитят фермерите, а за другите им е все едно. Това не е възможен отговор, това са наши бъдещи партньори“, коментира той.

По думите му ЕНП подкрепят споразумението и знаят, че Украйна няма кой знае какви възможности за износ в Европа освен земеделска продукция. Все пак германският евродепутат подкрепи казано от френските му колеги, че е нужен повече контрол.

Унгарският евродепутат Чаба Домотор от „Патриоти за Европа“ (ФИДЕС) заяви, че на фона на увеличената подкрепа за Украйна от ЕС в търговията, подкрепата за държавите от Източна Европа е намалена с 20%:

„Вие просто ще унищожите икономически всички фермери в Европа. Това е атака срещу европейските фермери. ЕК, която си играе с огъня, е единствената виновна."

Германският евродепутат Щефан Кьолер от ЕНП (Християндемократи) допълни, че подкрепата за Украйна е важна, но трябва да се мисли и от гледната на европейските фермери. Колегата му от Полша Кристоф Хетман допълни, че не става ясно как точно ЕК ще гарантира спазването на стандартите в работата на украинските фермери и напредъка на Украйна и Молдова по споразумението.

Притеснения относно споразумението изрази и зам.-председателят на комисията АГРИ Даниел Буда от Румъния и групата на ЕНП:

„Неприемливо е в квотата да влиза и ферментиралото краве мляко, защото ще окаже много голям натиск върху сектора на млекопроизводството в Европа“.

Зам.-председателят на АГРИ добави, че има резерви относно контрола на производството в Молдова и Украйна. „Трябва много да внимаваме и да имаме ясни мерки за контрол и искаме строгост. Тези продукти трябва да отговарят на нашите стандарти“, каза още Буда. 

В отговор на критиките Елизабета Сиракуза от ЕК заяви, че скоро ще предостави повече информация за стойностите на тарифните квоти.

От думите ѝ стана ясно, че сегашната квота за внос на захар от Украйна е 20 000 тона, а новата квота е 100 000. За яйцата - от 6000 тона на 18 000. Общото количеството внесен мед от Украйна в ЕС през миналата година е значителен - 54 000 тона, включително и такъв внесен извън обхвата на тарифните квоти на ЕС.