Тринайсет събития, свързани с различни видове изкуства, наука, кулинария, туризъм, обхванали пет локации с многообразие от слово, театър, танци, песни, музика, картини – емоции за душата и ума, гарнирани с вкуснотии за небцето. Всичко това бе съчетано под шапката на „Мистериите на Хухла 2025“.

Културният фестивал, превърнал се в емблема на Източните Родопи, събра за 27-ми път от 20 до 22 септември ценители от всички краища на страната за поредното пиршество на духа. Три дни гостите на Центъра на света /както някои хухленци шеговито наричат своето родно място/ не спряха да се възхищават и радват, да ръкопляскат и спонтанно да възклицават „браво“ на именити творци и учени. Организатори на празниците са Фондация „Хохла“ и Община Ивайловград, със съдействието на Министерството на културата.

Началото бе поставено на 20 септември в обновеното селско читалище с Национална научна конференция на тема „110 години от Първата световна война /ПСВ/. Участието на Родопите и Беломорието в нея“. Двама от най-изтъкнатите наши историци – проф. Пламен Павлов и проф. Светлозар Елдъров, със своите емоционални сказки обогатиха знанията и дадоха доста „хляб“ за размисъл на хората в препълнената зала. Факти за Родопите и ПСВ изнесоха и доц. Георги Граматиков и музейните работници Таня Марева и Мария Николчовска.

11 хухленци и още 100 войници от Ивайловградския край са паднали в сраженията. За тях не се знае, защото имената им ги няма на паметниците да напомнят за подвига в името на България, посочи Иван Бунков, организатор на „Мистериите на Хухла 2025“. Той прочете имената на загиналите хухленски войници и предложи да се съберат средства за изработване на проект за издигане паметник или поне за поставяне на паметна плоча в тяхна чест. Научните съобщения от конференцията да бъдат публикувани в специален том на сборник „Тракия“, който ще бъде финансиран по проект на Министерството на култура. 

След припомнянето на трагичните събития от Първата световна война дойде ред на „Хухла има сто лица“ – „живото“ предаване. Присъстващите – най-вече потомци на хухленци, дошли от различни краища на страната, се включиха със спомени, разкази, предания в импровизираното студио в бившия селски хоремаг. Те създадоха образа на силното родопското село през вековете – от средище на огромни фамилии, занимаващи се със земеделие, бубарство, въглищарство, овчарство, стопило се днес до село с 24 жители, което жилаво се бори не само да остане на картата на света, но и да се възстанови и да заживее нов живот в съвременните модерни времена. То наистина успява да се съживи и то с помощта на фестивала „Мистериите на Хухла“, който го изведе от състоянието на разпад и забвение.

Следобедът на 20 септември бе отделен на изобразителното изкуство и литературата. В двора на Костадин Георгакиевата къща бяха подредени платната на живописци от колекцията на Хубен Стефанов, пресъздали в творбите си „Магичните Родопи“. А известната художничка с хухленски корени Мара Латева даде открит урок по рисуване на малки и големи.

Пак в двора бе представена и най-новата книга на носителя на „Цветето на Хеликон“ и наградата Елиас Канети Костадин Костадинов – романът му „Последният войнишки император“.

Първият фестивален ден завърши символно на връх „Свети Илия“ над Хухла. Там, в амфитеатъра до възстановения параклис „Св.Пр.Илия“, бе представен култовият за този край спектакъл на Иванка Шекерова „Дишай“, подкрепен със стихове на родения тук Ивайло Балабанов.

Премиерата на новата двуезична книга „Българин“ на Ивайло Балабанов, издадена посмъртно и посветена на 80-годишнината от рождението му, бе апогей на програмата на Мистериите. За големия поет, наречен „небесен гурбетчия“, думи изказаха доц. д-р Петя Цонева и писателят, издател на книгата, Иван Бунков. Двамата са съставители на сборника, който излезе на бял свят с помощта на дарители. Те се надяват „Българин“ да стигне до българските училища по света, и до семействата ни в чужбина, за да могат стиховете на поета да са достъпни за сънародниците ни там и да се превърнат в траен духовен мост между България и страните, в които живеят.

Под знака на 80-годишнината от рождението на Ивайло Балабанов премина и представянето на международната академична програма „Живописна България. Български литературни маршрути“, за което в Хухла пристигнаха учени от Варшава, Анкара и Пловдив. „Малкото село с голям принос в българската литература“ е озаглавил проф. д-р Хюсеин Мевсим от Анкарския университет изследването си за хухленските поети Петър Василев, Ивайло Балабанов и белетриста Иван Бунков.

„Чрез тази програма българските творци влизат в картата на световната литература“, посочи научният ръководител на проекта проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева от ПУ „Паисий Хилендарски“. 2 полски студентки и тяхната преподавателка на чудесен български език представиха своите български литературни маршрути.

След това на импровизираната сцена „Ние сме в центъра на света!“, под голямата лозница на бившия селския хоремаг, всички грабнаха микрофоните за песни, рецитации, музикални изпълнения. След микрофоните дойде ред на вилиците – присъстващите вкусиха от кешкека в организирания за първи път на Мистериите „Фестивал на кешкека“. Дано успеем да върнем на трапезите това традиционно за миналото обредно ястие, призова журито и обяви за най-добри кулинари жените от Пенсионерския клуб „Златна есен“ в Хухла.

В навечерието на Деня на независимостта, на сакралния връх „Свети Илия“, дойде и кулминацията на празниците – творящата в Хасково художничка и скулпторка Мара Латева грабна Цървула – наградата „Почетен селянин на „Мистериите на Хухла 2025“, – малка бронзова пластика на скулптора Емил Пенчев, представляваща протрит от ходене цървул, в който е пъхнато земното кълбо.

Певците, танцьорите и музикантите от Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ извисиха до екстаз в близо двучасов магнетичен концерт под звездите емоциите на многобройната публика. Маестро Георги Андреев размаха не само диригентската си палка, но опиянен от зрителския възторг грабна гъдулката и заедно със своя колежка сътвори ненадминато надсвирване. Накрая около древното тракийско светилище на върха, върху което хухленци са възстановили параклиса „Свети Пророк Илия“, се изви голямото хухленско хоро.

Полунощ настъпи на селския мегдан с надпяването на поп певиците Мария Колева и Джанис.