В сряда трима съдии от Софийския апелативен съд избягаха от най-горещия съдебен процес в страната, защото не можели да търпят да бъдат обиждани от адвокати и граждани.
По това дело кметът на Варна Благомир Коцев е държан близо три месеца в ареста след показания на свързваната с ГЕРБ варненска предприемачка Пламенка Димитрова.
Друг основен свидетел - Диан Иванов - твърди, че неговите показания са взети след брутален политически и прокурорски натиск. Той настоява да даде нови показания, въпреки риска да бъде смачкан от задкулисието, но никой не му дава думата.
Нека да обобщим - един човек търка нара месеци, друг твърди, че е мачкан и заплашван, но накрая уплашени или обидени се оказват... съдиите.
Апелативните съдии, които си направиха самоотвод от делото, са Александър Желязков, Атанаска Китипова и Десислав Любомиров. Нека напомним - никой не им е искал отвода. Те сами решиха да избягат от отговорност, за да не ги наричат „бухалки“, „зависими“ и прочие неща.
Нека да напомним. Гражданите плащат на тези съдии най-малко 10 000 лева месечно (без да броим бонусите), за да въздават правосъдие, да са смели, умни, морални и да не бягат от отговорност.
Ще върнат ли тези съдии заплатите си? А ще напуснат ли съдебната система, защото се обиждат на хора, чието мнение те не смятат за правилно?
Ако трима високопоставени съдии бягат от отговорност, за да не чуват виковете от прозорците на Съдебната палата, как можем да очакваме съдът да ни защити от далеч по-лоши неща като мафиоти, диктатори и завладяната държава?
Преди 10 години председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов излезе пред протестиращите граждани. Той беше противоречив ръководител на съда, но никой не може да му отрече смелостта да се изправи срещу статуквото.
„Ако олигархията има държава, всеки опит властта да бъде върната на гражданите може да се нарече преврат“, казваше Панов и призоваваше своите колеги: „Нека кажем „Не“ на страха и не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци“.
Тогава му ръкопляскаха. Сега много съдии избират мълчанието, заплатите, страха и бягството от отговорност.
Красен Николов
