Затварянето на граничните пунктове с Беларус спря движението на товарни влакове по един от най-важните сухопътни маршрути за търговия между Китай и Европейския съюз. Това решение на Полша, макар и мотивирано със съображения за сигурност, на практика блокира ключов сегмент от инициативата „Нов път на коприната“.

До тези действия се стигна след обявените от полското правителство провокации от руска страна с навлизането на около 20 дрона на нейна територия и  провежданите военни учени между Русия и Беларус близо до полската граница. Варшава приема, че това крие риск от провокации и хибридни атаки.

Железопътната линия Китай–Европа

Железопътният коридор е част от инициативата „Пояс и път“, обявена от Пекин през 2013 г. Първите редовни влакове тръгват още през 2011 г., а след 2016 г. маршрутът през Беларус и Полша се превръща в основна артерия за сухопътна търговия.

• Основни входни точки в ЕС: Тереспол–Брест, Кузница–Гродно и Семяновка–Суислоч.
• Разпределителни хъбове: германските Дюсбург и Хамбург.
• Значение: макар да обхваща едва няколко процента от китайския износ, жп транспортът е стратегически – по-бърз от морския и по-евтин от въздушния.

Последствия от блокадата

• Затруднения за западните китайски провинции, отдалечени от морските пристанища.
• Забавяния и по-високи разходи за европейски компании, разчитащи на бързи доставки на електроника и автомобилни части.
• В контекста на рискове за морския транспорт (Червено море, Суец), железопътната линия бе ценна алтернатива.

Морският транспорт – алтернативата през Гърция

Когато сухопътният маршрут е блокиран, естествена алтернатива е морският транспорт. Китай от години инвестира в гръцките пристанища, най-вече Пирея, който се превърна в ключов вход за азиатски стоки към ЕС. Но и този канал не е без проблеми:

Сигурност срещу икономика

Полша аргументира решението си със защита от хибридни заплахи и провокации в контекста на руските военни учения. Така логиката на сигурността изпреварва икономическата, но ефектът се усеща далеч отвъд региона — и в Пекин, и в западноевропейските компании, а дори и в пристанищата на Средиземно море.