Искам да споделям с вас едно мнение и ще ви задам въпроса: На къде отива тази държава с това лошо отношение към болните хора?

Аз съм мед. лаборант и ме е срам да споделям професията си със злобни медицински лица.  Напоследък ми направи впечатление отношението на медицински работници към  пациентите. Все едно не са болни хора, а са животни! Никъде в Европейския съюз няма такова нещо.

  Звъниш на лекар, няколко седмици наред и никой не ти вдига телефона. След месец вдига медицинската му сестра и с повишен тон ти казва, че не се задават въпроси на лекар по телефон.  Значи ние простите пациенти не можем да питаме  лекар-ендокринолог  един въпрос.  

 И не само този проблем, има още много случаи,на  които съм станала лична свидетелка,  когато работих в здравни звена години наред.  Един  от тях беше отношението към лежащо болните.  През зимата в болницата беше настанена една възрастна жена,на  която ѝ беше студено разбира се. Нито в стаята имаше климатик, нито парно.  Жената от половин час искаше одеяло от медицинските сестри,които не ѝ обърнаха грам внимание.  Най-накрая мене ме помоли да поискам от някой едно покривало.  Веднага реагирах и чак след като им казах аз, донесоха едно одеяло. Все едно пациентите имат вина, че са болни.  На хората, най- вече на възрастните хора, лекарите им повишават тон, за това да чакат още малко или да не се пререждат, карат им се.  Повечето хора отиват сами на лекари, защото децата или внуците им са в чужбина. Беззащитни са. Като ги видях сърцето ми се скъса.

Вие лекарите и останалите медицински лица- НЯМАТЕ ПРАВО ДА СЕ ОТНАСЯТЕ ПО ТОЗИ НАЧИН КЪМ ПАЦИЕНТИТЕ.  Те са хора, които имат нужда от вас. Ако не искате да работите тази професия, МОЛЯ напуснете!

Благодаря ви за вниманието, че прочетохте моето писмо!

Ние можем да променим държавата. Всичко е в наши ръце.

Не бъдете злобни!

Моля споделете, ако все още има малко човещина в душите ви!

Айсун Халил