Той ще се носи незабележимо в стаята, докато събира и предава информация за нея

В своята научнофантастична повест „Непобедимият“ от 1963 г. полският писател Станислав Лем си представя изкуствен вид свободно носещи се нано-роботи, които обитават атмосферата на далечна планета. Като микроскопични насекоми, отделните същества били безсилни, но заедно можели да образуват кооперативни рояци, да събират енергия, да се възпроизвеждат и в крайна сметка да защитават територията си от хищници със смъртоносна сила.

За разлика от човешките герои в историята, „черният облак“ от ботове бил неспособен на разум, освен на инстинктивна логика. Но когато неизбежно се сблъскват с хората, както отбелязва литературният критик Ежи Яжембски, човешката еволюция доказва своето превъзходство не чрез унищожаване на смъртоносния вид, а чрез съзнателното решение да му позволи да съществува.

Лем едва ли си е представял, че неговата притча за „живия прах“ не само е близка до реализация, но дори е вдъхновила разработката на истинска военна технология, известна като „умен прах“.

Първоначално започнал като теоретичен проект на Агенцията за напреднали военни изследвания на САЩ (DARPA), „умният прах“ днес се разработва за редица сфери: от екологични изследвания до минна промишленост.

Според Interesting Engineering, след десетилетия работа вече има реален напредък в микроинженерството, макар „прах“ да е подвеждащо име — всъщност става дума за микроскопични сензори, които изпращат данни към централно устройство.

В началото нанотехнологиите целели да създадат безжични приемници с размер на оризово зърно. Днес някои устройства вече са почти невидими за невъоръжено око — от 1 куб. мм до едва 0,02 куб. мм.

Още през 2003 г. платформи като „MICA“ на Crossbow Technology, Inc и „Spec“ на Калифорнийския университет в Бъркли вече засичали промени във влажност, светлина и температура, при това с размер само няколко милиметра.

През последните 10 години възможностите им се разшириха — вече записват и нива на звук, а се работи по сензори, способни да откриват химичния състав на въздуха. Те могат да следят промени в човешкото тяло или да бъдат използвани в рояци за идентифициране на биологични съединения.

В бъдеще тези микроскопични „акари“ ще могат да предават почти безкрайни количества данни в триизмерни среди — като миниатюрна версия на сензорите „Дороти“ от филма „Туистър“ (1996).

По данни на Interesting Engineering, индустрията на умния прах, включваща компании като Emerson Process Management и Hewlett-Packard, е била оценена на около 115 млн. долара през 2022 г. Очаква се до 2032 г. да достигне близо 400 млн.

Макар военните да проявяват интерес към използването на умния прах за разузнаване, голяма част от изследванията се водят в университети и корпоративни лаборатории.

Израелска фирма, Stardust Solutions, предизвика тревоги в Bulletin of the Atomic Scientists, след като обяви планове за пускане на вариант на „умен прах“ за блокиране на слънцето — с помощта на инертни частици и система за наблюдение на атмосферата — в нарушение на международните закони за геоинженерство.

Технологията вече звучи като антиутопия, но има още много ограничения. Сензорите трябва да предават данни към централен контролен блок, което им пречи да се отдалечават твърде много от оператора. Животът им също е кратък, макар че иновации в добива на енергия от светлина, вибрации и електромагнитни полета постепенно подобряват това. Освен това е много вероятно шпионската иновация да бъде неутрализирана с един обикновен пречиствател за въздуха.