В едноименната зала в Смолян се проведе паметен турнир по вдигане на тежести, посветен на Величко Чолаков – легендата, която остави незаличима следа в спорта и в сърцата на хората. Надпреварата започна с поклонение на гроба на големия шампион, а след това залата се изпълни с емоция, спомени и уважение. В състезанието се включиха над 40 състезатели от ЦСКА (София), Русе, Хасково, Асеновград, Сопот, Карлово, Николово, област Русе и Смолян. Те премериха сили във всички възрастови групи при мъже и жени, като изпълниха и двете класически движения – изхвърляне и изтласкване. Макар и без състезателен характер, турнирът се превърна в истински празник на спорта. Сред официалните лица в организацията бяха секретарят и журито Евгени Кадийски (Сливен), Марко Рачев (Хасково) и Кирил Стойков (Пловдив), а за реда на подиума се грижеха съдийките Милка Манева и Елена Маджарова. Залата събра бивши национали и съотборници на Чолаков – Златан Ванев, Радослав Атанасов, Иван Стоицов, Лъчезар Кишкилов, Иван Лухов и Метин Кадир. Тяхното присъствие бе силен знак, че големият щангист не е забравен. „Изминаха много тежки и тъжни години без един прекрасен човек. Той не беше само човек, но и добър състезател и треньор. Колкото беше голям, толкова му беше голямо и сърцето. Даваше всичко за израстването на младото поколение. Такъв човек се ражда на векове по един,“ сподели с вълнение личният треньор на Величко Чолаков – Костадин Грозданов. Емоцията допълни и Златан Ванев, който заяви, че „споменът за Величко ще остане завинаги“, подчертавайки, че „Железния“ винаги е бил пример за подрастващите. Той обеща, че следващата година на турнира бивши съотборници на Чолаков ще направят демонстрационни вдигания в негова памет. „Величко беше голям човек и приятел, с главно ‘П’. Голям състезател, но за съжаление си отиде рано от този свят,“ допълни Иван Стоицов. Организатори на турнира бяха Община Смолян и Спортен клуб по вдигане на тежести „Родопа“, под патронажа на кмета Николай Мелемов. Сред зрителите в залата присъстваха семейството, близки и роднини на Чолаков, за които събитието бе още по-емоционално и лично. Турнирът доказа, че Величко Чолаков продължава да живее – не само в спомените на своите приятели и съотборници, но и в сърцата на младите състезатели, които вървят по пътя му.
Източник: Smolyan.bgvesti.NET
