Те са ги изпращали с автобуси до „лабораториите на смъртта“ или умишлено са ги лишавали от храна: нацистите са избили стотици хиляди болни и хора с увреждания, които са смятали за непълноценни.

Едва преди десет години Барбара Баум научава какво точно се е случило с леля ѝ - след като „Зюддойче Цайтунг“ отправя през 2015 година призив, насочен към разкриването на жертвите на евтаназия по време на националсоциализма. Над 100 души се свързват с вестника, включително Барбара Баум, която малко по-късно получава сведения за живота и смъртта на леля си Анелизе Вайдерт. Тя е пребивавала в клиника край Мюнхен. 

„Изобщо не можех да си представя, че всичко е документирано толкова подробно, но нацистите са били много обстоятелствени“, казва тя и споделя, че в документацията за леля ѝ сведенията постепенно стават все по-жестоки. „Леля ми постоянно е получавала успокоителни, накрая е била завързана за леглото и според аутопсията е починала от възпаление на белите дробове“, разказва Баум пред ДВ.

Системни масови убийства

Анелизе Вайдерт е била глуха и не се научила да говори, поради което била смятана за „слабоумна“. През 1921 година е настанена в клиниката „Еглфинг Хар“ край Мюнхен, където 20 години по-късно почива вследствие на умишлено лишаване от храна. С диагнозата „възпаление на белите дробове“ при нея се прикрива истинската причина за смъртта - както и при много други хора.

Съдбата на Анелизе Вайдерт е симптоматична за системата от жестоки убийства на нацистите, началото на която се слага през август 1939: системното избиване на болни деца и на деца инвалиди малко по-късно започва да се прилага и спрямо възрастните, с т.нар. „Програма за евтаназия Т4“.

Според оценките в рамките на тази система в Европа са били избити около 300 000 души с психически заболявания и хора с увреждания, които не биха могли да бъдат полезни на нацистите. Близките на жертвите смятат, че числата са всъщност още по-високи.

Нацистите са правили обстойни мозъчни изследвания

Но не е само това - с мозъците на много от жертвите на евтаназията, както и с този на Анелизе Вайдерт, е било злоупотребявано за научни цели след тяхната смърт. Австрийският медик Хервиг Чех обяснява пред ДВ: „Мозъците са били събирани, каталогизирани и внимателно запазени за следващи изследвания - както на деца с увреждания, които са били отровени в лабораториите, така и на възрастни с психични заболявания, които са били докарвани до смърт от недохранване и системно занемаряване. Или пък на деца и възрастни, които са били убити в газовите камери на „Програма Т4“."

Специален транспорт до „лабораториите на смъртта"

От клиниката „Еглфинг Хар“, в която впоследствие умира и Анелизе Вайдерт, на 18 януари 1940 година тръгва първият автобус в рамките на „Програмата Т4“. От там до лабораторията на смъртта Графенек са откарани 25 мъже и още същия ден са умъртвени с газ. И преди това е имало умъртвявания на психично болни в Полша.

Бетина Рокенбах, президентка на Националната академия на науките „Леполдина“, казва: „Избиването на болни и на хора с увреждания, умишлено представяно безобидно като „евтаназия“, е пример за обвързването на медицината, биологичните изследвания и националсоциалстическата расова идеология. В Германия минава твърде дълго време, докато се обърне обществено внимание на жертвите на т.нар. „евтаназия“."

Паметта за жертвите е жива онлайн

Научната академия „Леполдина“ съвместно с други учени в Германия, Австрия и Великобритания е създала онлайн база данни, която за първи път дава възможност за систематичен достъп до хиляди имена и сведения за биографията на жертвите на принудителните медицински изследвания - като например на Анелизе Вайдерт.

За Барбара Баум, която от години неуморно изнася информационни беседи в училищата за т.нар. „евтаназии“ на националсоциалистите, това е още една важна стъпка, която позволява съдбата на нейната леля и на много други жертви да не бъде забравена. „Естествено живеем днес, а не в миналото, но трябва да се учим от него. Знанието за това, което се е случило тогава и за това на какво са способни хората, трябва да ни помогне да не допуснем никога да не се случва нещо подобно."