„Протести, вотове на недоверие, политически интриги. Отвъд вечното питане ще има ли избори, всичко ще бъде подчинено на главната тема в идната една година – президентските избори."
Така вижда политическата картина на прага на новия политически сезон политологът и основател на социологическа агенция „Мяра“ Първан Симеонов.
В интервю за БНР той посочи, че политическият процес ще се развива около две политически крила – едното около Пеевски и Борисов и другото – около Румен Радев.
„Главният въпрос е ще бъдат ли тези президентски избори нещо като референдум за властта и нейните действия."
Докато опозициите са несъбираеми, властта може да е стабилна. Ако загуби президентските избори обаче, тя ще получи ясен знак за обществената оценка, смята Симеонов.
По думите му, ако всички протести се обединят, могат да разтресат нещата, но двете опозиции – произточната и прозападната, не могат да се обединят и това прави властта математически несваляема.
„Тези протести досега укрепват властта."
Борисов вече отдавна се е определил, сега ще трябва сините, либералите да се определят. В ПП-ДБ се търси нюанс – за пакетиране на Борисов и Пеевски или за евентуална колаборация с Борисов. Те ще трябва да решат включително въпроса ще имат ли собствен кандидат на изборите. Техните гласове могат да се окажат много решаващи на балотажа, защото обикновено не стигат до балотажа – „по-нишови са, по-бутикови“, смята Симеонов.
„Големият въпрос ще бъде кой ще е кандидатът за президент на управляващия микс."
Не е изключено да се стигне и до социални напрежения, защото е много изтъняло общественото доверие към този властови модел, който не се е прелигитимирал и не се е очертала нова голяма алтернатива, изтъкна Първан Симеонов.
Може да се окаже, че в един момент изключително много дразни този модел, който е толкова изхабен, а сега белязан и от възхода на Пеевски.
„Това с еврото вероятно ще бъде пакетирано с увеличение на цените. Събират се много елементи. Навсякъде около нас (в съседните държави - бел. ред.) имаше масови протести и голяма част от тези протести започнаха от някакъв ненадеен повод – трагичен инцидент. Това тягостно усещане може да доведе до внезапни пробиви. Събират се знаци, които подсказват, че властта не е по масовия вкус и някъде може да се появи искра."
