Мащабът на това разхищение на публични средства се доказва най-добре от факта, че само за тези доставки ще бъдат изразходвани две години и половина от годишния военен бюджет на Сърбия, пише БГНЕС.
По-конкретно, досега Моравският коридор е струвал 1,7 милиарда, Унгарско-сръбската железница 1,6 милиарда, магистралата от Прелина до Пожега 900 милиона и от Шабац до Лозница 820 милиона, а подготовката за "Експо" малко над 540 милиона евро. Всъщност някои от тези проекти все още не са завършени, така че крайната сума със сигурност ще бъде по-висока.
Въпреки че на пръв поглед покупката на оръжие и изграждането на магистрали и „високоскоростни железопътни линии“ нямат връзка, Вучич по същество използва и двете, за да укрепи рейтинга и позицията си. Той си осигурява благоразположението на вътрешните избиратели чрез магистралите, а външната подкрепа чрез покупката на оръжие. Оттук и постоянно разширяващият се списък с държави, от които купува оръжие, като сега към Франция, Обединените арабски емирства, Израел и най-големите световни сили САЩ, Русия и Китай се присъединява и ОАЕ.
Сръбската общественост вероятно дори нямаше да научи за последния договор с израелската система Elbit, ако тази компания не беше признала, че е подписала петгодишен договор на стойност 1,64 милиарда долара със Сърбия. Това е вторият по големина договор досега, сключен за предполагаемите нужди на сръбската армия. По-значителен такъв беше сключен точно преди година, когато беше договорена покупката на 12 френски самолета Rafale за 2,7 милиарда евро. Първата вноска от 417 милиона евро е платена на 20 октомври 2024 г., а финансовият министър Синиша Мали се похвали, че втората вноска е платена 15 дни предсрочно, през пролетта на 2025 г. За разлика от това плащане, повечето инфраструктурни проекти се забавят с няколко години.
За Здравко Понош, бивш началник на Генералния щаб и лидер на партията „Сърбски център“, необходимостта от укрепване на армията не е под въпрос и всички страни го правят, включително в региона. Дори има голяма симетрия в тази регионална надпревара във въоръжаването, защото Сърбия купува израелски безпилотни ракетни установки Hermes и PULS, а Хърватия купува турски Bayraktar и американски HIMARS, ние купуваме 12 нови, а те купуват употребявани френски Rafales... Но освен военното измерение, важно е и политическото измерение на тези договорености, каза Понош пред "Радар".
„Покупката на Rafale беше опит да се намери нов ментор в Европа, защото в Берлин вече няма Меркел, пазителката на Вучич. Оказа се обаче, че Макрон е първокласен бизнесмен, а политическата подкрепа, на която разчиташе правителството тук, беше като върбов клин. Когато Вучич, след Москва, имаше нужда да получи подкрепа от Запада, за да потуши протестите, той получи шамари от повечето европейски столици и мълчание от Макрон. И това е най-многото, което можеше да получи, въпреки че това мълчание беше платено с 2,7 милиарда евро. Когато осъзна, че това не е църква, където молитвите му ще бъдат чути, Вучич се обърна към Израел, с идеята да го използва като канал към вратата на администрацията на Тръмп“, пояснява Понош.
Според него този канал е съвсем проходим, защото когато почукаш на вратата в Йерусалим или Тел Авив, това чукане се чува и във Вашингтон. Ще видим обаче какъв ще бъде епилогът този път, защото сделките с Тръмп досега, включително Вашингтонското споразумение от 2020 г., бяха предимно в наша вреда, казва Понош и подчертава, че Вучич никога не е търсил подкрепа за Сърбия, а за оцеляването си на власт.
„Очевидно Вучич няма подкрепа в страната, така че той се нуждае от нея отвън и разчита да я получи от Тръмп, за да е достатъчна. Ако това е неговата идея, ще ни струва скъпо, общо почти 5,5 милиарда евро, защото договорът с Elbit е на стойност 1,6 милиарда долара, покупката на Rafales е на 2,7 милиарда евро и поне още един милиард ще бъдат похарчени за обучение, допълнително оборудване и ракети за тези самолети. Като цяло това е два пъти и половина повече от годишния военен бюджет на Сърбия и питайте Бог как икономиката ще плати всичко това. Няма съмнение, че сръбските въоръжени сили трябва да бъдат модернизирани, единственият въпрос е дали можем да си го позволим," казва още Понош, цитиран от БГНЕС.
На въпроса дали Вучич харчи милиарди за закупуване на оръжие или подкрепа от определени големи сили, военният анализатор Александър Радич обяснява, че всички покупки на оръжия и военна техника са „пряко свързани с различни механизми за политическа и лична подкрепа за настоящото правителство на президента Вучич“ и напомня, че Сърбия е подписала друга сделка на стойност 335 милиона долара със същата израелска компания Elbit Systems в края на миналата година.
Би било разбираемо, че по този начин се купува подкрепа за утвърждаване на позицията на нашата държава, но не става въпрос за това, а за гола, дълбока персонализация, за подкрепа само на един човек. Това се доказва и от факта, че армията, като потребител, е напълно изключена от всички тези покупки, така че всъщност не знаем какво е закупено от израелците и това е просто още едно потвърждение, че подобни договори се сключват ad hoc, според политическите нужди. Другата страна на монетата са комисионните. Те са трудни за доказване, но може косвено да се заключи, че съществуват, защото всички договори избягват всякакво задължение на доставчика да организира част от това производство в Сърбия след пет, 10 или 15 години“, посочва Радич.
Той намира за особено показателно, че Сърбия купува реактивни системи за залпов огън PULS от израелците, докато едновременно с това нашите фабрики произвеждат подобни пускови установки за Кипър. Единствената разлика е, че PULS има по-голям обхват, до 150 километра, казва той пред "Радар", отбелязвайки, че Вучич очевидно разчита на избирателите си да имат по-голям обхват от хърватския. Ние също купуваме дронове Hermes от Израел, въпреки че вече сме купували два типа такива самолети от Китай преди това, а имаше и преговори с Airbus за съвместна инвестиция в производството на дронове SIRTAP, но този проект се провали, защото нашите магнати не разпознаха интереса си към него, твърди Радич.
Политическият анализатор Драгомир Анджелкович също не се съмнява, според когото Вучич купува подкрепа от великите сили по различни начини, един от които е закупуването на оръжие, защото във всички страни военно-индустриалният комплекс е тясно свързан с държавното ръководство.
„По този начин Вучич купува благоразположението на съответните играчи, но с течение на времето той все повече се ориентира към западните сили. Преди всичко към французите, вероятно защото те имат представа за всички детайли на кореспонденцията на Sky, а сега и към Израел, заради мощното израелско лоби по целия свят. А може би и готовността на Мосад да се включи в различни операции, включително операцията за спасяване на редиците на Вучич“, казва Анджелкович. Той смята, че би било нелепо дори да се мисли, че сръбското правителство купува оръжие, за да защити националните ни интереси, защото, както казва, Вучич се е отказал от Косово и всички други национални интереси. Какъв е смисълът да се купува оръжие тогава, ако държавата вече се е отказала от защитата на териториалната си цялост, пита експертът.
„В тези и подобни договорености друг важен елемент е корупцията. Международните споразумения от този вид винаги, като правило, включват и връщане на част от тези пари, съгласно принципа на въртележката, на диктатори на недемократични държави, в които има достатъчно ниво на прозрачност при разходването на публични средства. Точно както африканските диктатори купуваха оръжия, за да може добра част от тези пари да се влеят в джобовете им, Вучич вероятно прави същото. Освен това, при обстоятелства, когато огромен брой държави са изолирали Израел заради това, което прави в Газа, Вучич демонстрира ангажимента си към ръководството на тази страна с това споразумение, защото разчита на силата на израелското лоби да го защити от екстрадиция и отговорност утре, когато напусне властта в Сърбия“, заключава Анджелкович.
Поради всичко това, последното споразумение с Elbit Systems не може да се третира като просто поредната тухла в стената. Това е първокласна компания, чиито акции се търгуват на Уолстрийт, но тя отдавна не е сключвала толкова ценна сделка с никого, подчертава Понош. Той също така заявява, че Холандия е закупила 20 реактивни системи за залпов огън PULS от Elbit за 305 милиона, а дронът Hermes струва около 10 милиона евро.
„Тези сделки имат по-широк контекст и никой в Европа не купува оръжия като Сърбия, без търгове, чрез директни преговори, при условия, които не носят на Сърбия нищо друго освен стоки, за които се плаща предварително. Дори правителството на Орбан, което също е авторитарно и репресивно спрямо опозицията, Унгария постави покупката на бойни машини на пехотата от Германия под условие те да бъдат сглобени в Унгария, която, за разлика от Сърбия, дори не е имала военна индустрия преди това. А у нас, поради политическия контекст, всеки план за набавяне на тези активи се заобикаля. Правителството твърди, че тези документи съществуват, но те уж са поверителни, така че не можем да проверим дали казват истината. И тъй като постоянно лъжат, как би повярвал някой, че сега казват истината“, посочва Радич.
Според него целият процес на закупуване на оръжия е диктаторски, защото подобни решения се вземат от тясна група хора „в мрака на невидимите кабинетни игри“. Той твърди още, че никой не е питал армията и че самият Вучич публично се е похвалил, че е взел решението за закупуване на Rapid Fire. Той твърди още, че е водил разгорещени спорове с хора от армията, които подкрепят настоящото правителство, но че „дори тези, които държат снимката на Вучич в кабинета си, се чудят защо са закупени Рафалите“. Всичко това се финансира на базата на „тристранно споразумение“, според което Министерството на финансите предоставя безлихвени заеми на SDPR, а то връща парите, когато достави произведеното оръжие на армията, разкрива Радич и се пита дали има друг подобен прецедент в сръбската икономика.
До 2016 г., напомня ни той, годишно за внос на оръжие са се харчили няколко десетки милиона евро. Когато е трябвало да купи два хеликоптера от Русия, армията нямала пари, затова бил купен само един. Точно преди края на 2016 г. се появиха значителни бюджетни „излишъци“, които били пренасочени към Министерството на отбраната. Така започна всичко и оттогава насам играта продължава, резултатите от която могат да се видят едва в окончателния бюджетен отчет, под формата на някои пера като „тристранното споразумение“, за което повечето хора дори не знаят за какво става въпрос. И всичко това се прави без никакъв план или стратегия, пояснява още Радич.
Не е изключено обаче всичко това да е част от добре обмислена стратегия, чиято единствена цел е да задържи настоящото правителство с Вучич начело за известно време. Съзнавайки, че във всеки случай всичко, за което се е съгласило, в крайна сметка ще бъде платено от някой друг, по-специално от данъкоплатците, които никой дори не е питал за нищо, пише БГНЕС.
