В последните години в Европа и по света все по-често се обсъжда идеята за четиридневна работна седмица. Някои държави вече експериментират с различни модели, които обещават повече свободно време за служителите и по-добър баланс между професионалния и личния живот. Въпросът обаче е – приложима ли е тази идея и в България?
Съществуват два основни подхода. При първия модел служителите работят четири дни по осем часа, което прави общо 32 часа седмично. При втория модел се запазва сегашната 40-часова седмица, но часовете се концентрират в четири работни дни по десет часа. Гърция например обсъжда именно втория вариант, а в Полша вече се провеждат пилотни проекти с по-кратка седмица.
Предимствата на четиридневната работна седмица са свързани с по-добър баланс между работа и личен живот, повече време за семейството, както и по-малко стрес и прегаряне. Някои проучвания показват, че служителите са по-мотивирани и работят по-ефективно, когато знаят, че ги очакват три почивни дни. За работодателите пък подобен модел може да бъде предимство в конкуренцията за квалифицирани кадри.
Недостатъците обаче също са сериозни. Ако се приеме вариантът с 32-часова седмица, работодателите се опасяват от спад в производителността и загуби за бизнеса. При варианта с десетчасови дни рискът е свързан с умората и намаляването на концентрацията в края на деня. Допълнително трудности възникват в сектори, където работата е непрекъсната – като здравеопазването, транспорта или търговията на дребно.
В България работодателските организации като Българската стопанска камара и Асоциацията на индустриалния капитал гледат скептично на идеята. Те подчертават, че страната е с ниска производителност на труда и с бързо застаряващо население. Намаляването на работното време според тях ще доведе до по-малко произведена продукция и до по-високи разходи за бизнеса.
Синдикатите са по-гъвкави в позициите си. От КНСБ посочват, че вече има компании у нас, които експериментират с четиридневна седмица, без да намаляват заплатите. От КТ „Подкрепа“ смятат, че подобни решения могат да се договарят чрез колективни трудови договори, особено в сектори като ИТ индустрията, където е възможна дистанционна и гъвкава работа.
За да се въведе официално четиридневна работна седмица у нас, са необходими промени в Кодекса на труда. В момента законът предвижда петдневна седмица и до 40 часа работа. Това означава, че или трябва да се допусне съкратена седмица с 32 часа, или да се позволи концентрацията на часовете в по-малко дни. Гъвкавите клаузи в закона биха дали възможност на фирмите да прилагат модела по свое желание и със съгласието на служителите.
Колективните трудови договори биха могли да бъдат инструмент за договаряне на секторално или фирмено ниво. Не на последно място, пилотни проекти биха показали какъв ефект ще има този модел върху ефективността и качеството на труда.
Засега изглежда, че четиридневната работна седмица е възможна в отделни компании и сектори, но трудно може да бъде въведена масово. Българската икономика има специфични предизвикателства – от недостиг на кадри до ниска производителност, които правят подобна промяна по-сложна. Въпреки това дискусията остава отворена, защото балансът между продуктивност и човешки ресурс е въпрос, който ще става все по-важен в бъдеще.
