В бързо променящия се свят на технологиите и конкуренцията на частните оператори държавните пощи са изправени пред предизвикателството да се приспособят към пазара, ако искат да оцелеят.
Войната в Украйна отреди нова роля на „Укрпоща“. Нейните станции станаха ключови в осигуряването на храна, лекарства, предоставянето не само на административни, но и на банкови услуги. Появиха се мобилните пощенски офиси, които имат важна роля с осигуряването на достъп до основни услуги на повече от 2 милиона украинци, живеещи близо до фронтовата линия.
Това даде коз в ръцете на икономисти, които смятат, че пощите са стратегическо предприятие с важна роля в условията на криза за задоволяване на хуманитарни и социални услуги и задължително трябва да са държавна собственост.
Исторически пощите във всяка една страна имат голяма клонова мрежа и единствени покриват с услуги отдалечените и слабо населени райони. За тази дейност те получават държавна субсидия. Въпреки това по-голямата част от държавните пощенски оператори не успяват да се справят с новата реалност.
Сн.Пиксабей
Докато пощите в България и Испания трупат загуби вече над десетилетие, „Румънските пощи“ (Poșta Română) бяха успешно преструктурирани през последните 5 години и преминаха от период на финансови затруднения към възстановяване и печалба. Ключът към успеха се крие в иновациите, разширяване на портфолиото от предлаганите услуги и добро управление.
„Български пощи“ е на загуба от 15 години
Държавното дружество „Български пощи“ през последните 15 години все повече затъва, въпреки щедрите държавни финансови инжекции. Днес дейността му е фокусирана върху важната роля, която има около въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. В пощенските станции ще се обменят левове в евро, като за целта около 3000 служители в момента се обучават.
Националният ни пощенски оператор има над 140 години история, но засега не успява да се справи с предизвикателства в ХХI век и дружеството е останало в аналоговата ера. От монополист на пазара допреди само двайсетина години, днес „Български пощи“ има само 1.5% пазарен дял при куриерските услуги, откъдето идват над 96% от приходите в сектора. Безспорният лидер през последните години остава частното дружество „Еконт“ с над 40% пазарен дял през 2024 г., сочат данните в годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).
Целият пазар на пощенски услуги у нас възлиза на 937.4 млн. лв. за миналата година. На универсалната пощенска услуга, която се изпълнява по закон от „Български пощи“, се падат едва 28.5 млн. лв. Останалите приходи идват от неуниверсалните пощенски услуги - основно куриерски, където „Български пощи“ се конкурира със 75 частни оператора в страната.
Получаването на пратки и колети в „Български пощи“ остана в аналоговата ера Сн.БГНЕС
Държавната компания не успя да влезе в дигиталната ера, въпреки че разполага с над 2980 станции, от които 2340 са в селата. Именно те се оказват бреме, според различни ръководства на „Български пощи“, защото са в слабонаселени и отдалечени райони, а държавната компания трябва да изпълнява и социалните си функции, като раздаването на пенсии и социални помощи. За това обаче „Български пощи“ получават щедри подаръци от държавата. За 2024 г. субсидията е над 160 млн. лв. - абсолютен рекорд. Така за първи път държавната подкрепа надхвърля половината от приходите на дружеството - над 314 млн. лв.
На практика „Български пощи“ не би могло да съществува без държавен допинг. Той обаче само влошава финансовото здраве на дружеството, което от 2010 г. непрекъснато е на червено. Техният връх достигна през 2022 г. от 56.5 млн. лв., след което загубата беше намалена до 35 млн. лв., за да последва изненада - през 2024 г. „Български пощи“ да е на минимална печалба от 773 хил. лв. Това обаче не се дължи на увеличаване на продажбите и пазарния дял, а на държавните подаръци.
За да може да се разплаща с доставчици - основно за ток и вода, държавата отпусна на „Български пощи“ заем от 50 млн. лв., който по-късно беше трансформиран в основен капитал. Това е причината за рязкото намаление на текущите задължения на „Български пощи“ и излизането му на плюс, но въпреки това държавната компания продължава да изпитва ликвидни трудности и през тази година, става ясно от финансовия ѝ отчет.
За отпускането на парите държавата одобри оздравителен план за „Български пощи“. Заложени са мерки за преструктуриране и разширявяне на портфолиото от предлагани услуги. Нещо повече - пощенските станции трябваше да станат дори единна точка, в която се предлагат финансови и административни услуги, включително и телемедецина чрез т.нар. „биоасистенти“. Но проектът за цифровата трансформация на държавното дружество с финансиране от 100 млн. лв. по Плана за възстановяване и развитие пропадна. Все пак в пощенския клон вече може да се платят битови сметки и местни данъци, да се подаде данъчна декларация и дори да се изтегли бърз кредит.
Освен липсата на инвестиции дигитализацията няма как да се случи и с хора в предпенсионна възраст и със заплата близка до минималната - около 1300 лв. средно, смятат икономисти. Общо в „Български пощи“ работят около 8400 души, като текучеството на кадри е голямо.
Испанските пощи пред технически фалит
И ако си мислите, че само „Български пощи“ се управляват лошо - грешите. Испанските държавни пощи, които се наричат „Correos“, са на същото дередже. За последното десетилетие компанията натрупа рекордна загуба от над 940 млн. евро, притисната от силната конкуренция на частните оператори.
В опит да излезе от тежката криза „Correos“ разработи стратегически план, който включва предоставянето на административни и финансови услуги за хората в отдалечени и слабо населени райони. За целта се предвиждат партньорства с банки за предоставянето и на техни услуги.
Испанските пощи предлагат допълнителни административни и финансови услуги в офисите си Сн. Correos
Това не е нещо ново за испанските пощи, които са предоставяли тази опция до 1991 г. Освен това този модел вече работи успешно в държавните френски пощи „La Poste“, които предоставят финансови услуги чрез собствена публична банка от 2006 г. Италианските пощи „Poste Italiane“ също са пример за успешен хибриден модел. Въпреки че 65% от компанията са държавна собственост, „Poste Italiane“ е диверсифицирала услугите си в различни сектори - от застраховане през управление на активи и мобилни комуникации до продажба на електричество и газ.
За да се случи дигаталната трансформация на „Correos“ и испанските пощи да бъдат спасени от технически фалит, правителството обяви план за инвестиции до 4 млрд. евро в периода от 2025 до 2028 г.
Как го направиха в Румъния
За разлика от България и Испания държавните „Румънски пощи“ (Poșta Română) преживяха ренесанс през последните години, преминавайки от финансови затруднения към възстановяване и устойчива печалба.
Началото е поставено преди около 5 години, когато румънските пощи започват структурна реформа - инвестиции в технологии при обработката на пратките и съкращаване на персонала. За да се отговори на новите пазарни условия се преминава към предоставянето на дигитални услуги.
В „Румънски пощи“ държавата държи 93.52% от акциите, а Фондът за собственост - 6.48%. Компанията разполага с над 5000 пощенски станции и гишета и всяка седмица доставя над 11 милиона пощенски пратки седмично. Като национален оператор по предоставяне на универсалната пощенска услуга компанията е получавала субсидия от 2 млн. евро годишно, като за последен път това се е случило през 2019 г., покзват данните на Националния орган за регулиране на съобщенията в Румъния (ANCOM). За периода 2020 - 2024 г. компанията не е получила бюджетни средства за компенсиране на тези услуги и в момента също не получава, въпреки че е определена за национален доставчик до 2029 г.
Липсата на субсидия принуждава „Румънски пощи“ да направи голямо преструктуриране през последните четири години, за да оцелее в силно конкурентния пазар. Инвестирани са близо 30 млн. евро в модернизацията и технологичното обновяване на логистичната си инфраструктура. Купени са 8 съвременни сортировъчни машини, от които 4 са инсталирани в хъбовете в Клуж-Напока, Орадя, Тимишоара и Галац. Разчетите показват, че това трябва да доведе до увеличаване на капацитета за сортиране и доставка до 500 000 пратки дневно през следващите 2 години.
Румънските пощи направиха мащабна трансформация и през последните две години излязоха на печалба Сн. Posta Romana
Успоредно с модернизацията тече и преструктуриране на административния апарат. Съкратени са над 4000 служители, което е 18 на сто от персонала. Най-засегнати са чиновниците в централния офис в Букурещ, който от 1200 „чантаджии“ е свит на 300 служители или орязване на персонала със 75%. Днес в „Румънски пощи“ работят около 20 500 души, докато през 2021 г. техният брой е бил над 25 000. Ефектът от тези съкращения е икономия от около 2 млн. евро от заплати годишно, което е размерът на последната получена субсидия от държавата преди 5 години.
Плановете на ръководството на „Румънски пощи“ е да продължи с политиката за оптимизиране на работната сила и през 2025 г., тъй като все още има значителен излишък на персонал.
Ефектът от това преструктуриране води „Румънски пощи“ до печалба през последните две години, като ръстът през 2024 г. е 400% спрямо година по-рано (13.8 млн. евро през 2024 г.). А оборотът ѝ е бил 353 млн. евро през миналата година.
За тази година компанията си поставя амбициозна програма да продължи с инвестициите в преоборудване, ИТ инфраструктура, модернизация на националната мрежа, разработване на нови търговски услуги и укрепване на ролята си на основен доставчик за общностите в цялата страна.
„Амбициозни сме през следващите години „Румънските пощи“ да станат №1 на румънския пазар на куриерски услуги. Може да изглежда наивно да се стремим да възстановим за толкова кратко време празнина, създадена в продължение на близо 20 години. Никоя компания на пазара няма предимствата на „Румънските пощи“, а битката при куриерските услуги представлява само възможности. Може също да изглежда нереалистично компания, която държи около 3% от пазара, да се стреми към растеж до 30%. Същото обаче беше казано и за нашата амбиция в областта на традиционната поща, където държахме по-малко от 50% пазарен дял. За по-малко от 2 години достигнахме 80% от пазара“, коментира Валентин Щефан, главен изпълнителен директор на „Румънските пощи“.
На практика румънските пощи показват, че може да се работи на конкурентен пазар и без щедра държавна подкрепа.
Няма универсален модел
Няма универсален модел кое е най-доброто решение за пощите. Частният капитал винаги се справя по-добре от държавния, разчитащ на субсидии, но пък пощите имат и социални функции, а заради развитата си клонова мрежа са важни и по време на кризи.
В Германия - „Deutsche Post“ (DHL) беше приватизирана през 90-те години и днес е глобален лидер в куриерските и логистични услуги. За разлика от много държавни пощенски оператори, които са на загуба, моделът на DHL сочи, че фокусът върху диверсификация на услугите и адаптиране към пазара води до успех.
Неслучайно в края на миналата година за първи път в 500-годишната си история Британските кралски пощи - Royal Mail, бяха продадени за 3.6 млрд. лири и на чешкия милиардер Даниел Кретински, за да се развиват като частна компания.
Едно е сигурно, пощите отдавна не са това, което бяха. Компаниите, които инвестират в нови технологии и разширяват портфолиото си от услуги, печелят. Операторите, които разчитат на щедри подаръци от държавата, изглеждат обречени на загуби.
Дали пощите ще се превърнат в многофункционални центрове за услуги, каквито амбиции имат някои правителства, само времето ще покаже.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Лили Границка (Mediapool.bg, България); Adrian Vasilache (HotNews.ro, Румъния); Ana Somavilla, (El Confidencial, Испания)
Mediapool, HotNews, El Confidencial
