Увеличава се броят на учениците от уязвими групи, които се явяват на държавните зрелостни изпити. Все повече са и 12-класниците, които се справят успешно с матурата по български език и литература като броят на по-високите резултати също расте. Това става ясно от данните и анализа на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе".

В рамките на мрежата "Всеки ученик ще бъде отличник" ромската организация работи със 79 средни училища и професионални гимназии, голямата част от тях – с ученици от уязвими групи. Повишаването на резултатите на държавните зрелостни изпити (ДЗИ) е една от целите на програмата и организацията твърди, че заедно с партниращите училища вече е изградила система от работещи мерки, които променят ситуацията.

Според анализа на "Амалипе" значителна част от училищата, в които преобладава процентът ученици от уязвими групи, полагат сериозни усилия да променят негативните резултати през последните години:

"Тези усилия се изразяват не само в допълнителни часове и засилена подготовка по български език, но и в редица допълнителни методи за повишаване на цялостната мотивация на учениците, знанията и уменията, използване на ролеви модели и др. Вече се открояват множество успешни примери в тази насока и училища, които скоро ще изненадат тези, които с лека ръка просто ги определят като училища с ниски резултати", пишат от организацията.

Повече ученици отиват на матура

Броят на учениците, които са мотивирани да завършат средното си образование с диплома расте. Според анализа на организацията повече са и директорите, които не ги обезкуражават да се явят заради притеснението, че ще изкарат слаби оценки и това ще доведе до нисък общ среден резултат на випуска.

"Самият брой ученици, явили се на ДЗИ, вече е индикатор за промяна и само след 2-3 години той ще бъде последван и от повишени резултати", смятат от "Амалипе".

Професионалната гимназия по текстил и кожени изделия в София по думите на организацията е едно от училищата, които показват, че усилената работа и годините постоянство дават резултат. От учебно заведение, което допреди 10 години не е изпращало нито един зрелостник на изпит, сега гимназията може да се похвали с възпитаници, постигнали отлични резултати.

Средният успех, постигнат от учениците, на матурата по български език и литература е 4.09. Статистика от последните 8 години показва как постепенно, макар и бавно, училището повишава резултатите си (като изключим слабото понижение в резултат от Ковид-19 пандемията).

"Един от учениците, които завършват тази година, е с резултат мн.добър 4.55 на ДЗИ-БЕЛ и отличен 5.88 на професионалния изпит", се подчертава в анализа.

Повече и по-добри оценки по БЕЛ

Учениците, които са издържали успешно изпита по български език и литература, стават все повече и имат все по-високи резултати, но те според "Амалипе" "потъват" в статистиката. Средният резултат на училищата в Мрежата "Всеки ученик ще бъде отличник" е 3.05, а средната оценка на матурата по БЕЛ на учениците, които са издържали изпита е около 3.75.

Като пример за училище, което също има успех в тази посока, в анализа се дава Професионалната гимназия по текстил и облекло "Добри Желязков" в Сливен, където се обучават почти 100 % ромски ученици. Сред предизвикателствата са високият процент отпаднали ученици, липсата на мотивация и подкрепа от родителите и ранните бракове.

"Целият училищен екип обаче залага на принципа, че в образованието напразни действия няма и всички положени усилия рано или късно се отплащат. Те не спират да вярват, че учениците им могат да се справят с всички предизвикателства, щом веднъж повярват в себе си", пишат от ромската организация.

Така училището постига най-висока избирателна активност при избора на ученически омбудсман, учениците активно се включват в обученията на свои връстници, срещи за мотивиране на ромските жени, лидерски академии и други граждански активности.

През учебната 2024/2025 година 25 ученици от училището се явяват на матурата по български език и изкарват среден успех – 3.26. Отличната оценка е една, с "Много добър" е оценена също една работа, "добрите" оценки са 8, "среден" са постигнали 7 зрелостници, като също толкова са и слабите оценки.

Изпит по професия

Въпреки предизвикателствата, с които се сблъскват професионалните гимназии по отношение на ДЗИ БЕЛ, учениците в тези училища показват сравнително високи резултати на изпита за професионална квалификация. Така например средният резултат от защитата на дипломни проекти по Държавния изпит за придобиване на професионална квалификация на училищата от мрежата "Всеки ученик ще бъде отличник" е 4,61.

"Това показва добрата професионална подготвка на учениците, не малка заслуга за която има и дуалното образование. Нещо повече този резултат показва, че професионалните гимназии успешно изпълняват една от основните си цели – да подсигуряват качествена работна ръка за пазара на труда", твърдят от "Амалипе".

Според организаията, предвид тази тенденция, училищата, които днес са заклеймявани, че са в дъното на класацията, скоро ще бъдат абсолютно равностойни на останалите.

Оставащите предизвикателства

Въпреки описаната промяна според "Амалипе", все още има редица предизвикателства, с които средното образование в България трябва да се справи:

Необходимостта, особено в по-непревилигированите икономически региони и общности, учениците да се включват от възможно най-ранна възраст на пазара на труда, за да подпомагат семействата си, като това е за сметка на образованието.
Продължава да стои проблемът с обезценяването на дипломата за средно образование и оттам мотивацията за явяване на ДЗИ – БЕЛ. И в момента тя се свързва основно с възможността за продължаване образованието във висше учебно заведение
Този процес е подсилен на места и от самите работодатели, които започват активното търсене на работници веднага след като учениците навършат 18 години (особено в бедни региони) без да се интересуват от диплома.
Още по-обезпокоителна е негативната практика, при която държавни институции, изпълняващи проекти за NEETs (хора които не са трудово заети, не са в системата на образованието и не преминават през обучение) директно убеждават училищата да отпишат учениците, които са навършили 18 години, за да могат те да ги включат в програмите си и така да изпълнят заложените им индикаторите.
Въпреки огромната крачка, която МОН направи, поемайки разходите за учебниците по общообразователните предмети, по специалните и професионалните предмети учебниците се поемат от учениците, а много често те са скъпи, остарели и неналични.
Все още някои от учениците от уязвими групи се сблъскват с бариери по отношение на физическия достъп до професионално образование, и в частност транспорт до желаната специалност или училище.
Притеснителна е и контрастната сегрегация на специалности и профили в българското професионално образование. По данни от изследване на Център "Амалипе" и МОН през 2020 г., в градовете функционират общо 150 професионални гимназии с концентрация на уязвими групи, от които 77 могат да бъдат категоризирани като сегрегирани, а 78 — като такива в процес на сегрегация или под заплаха.

Данните на организацията показват, че в редица училища с висока концентрация на ученици от уязвими групи вече се наблюдава устойчиво повишаване на мотивацията и резултатите на зрелостните изпити. В същото време анализът очертава и редица системни проблеми – ранното напускане на училище заради икономически причини, обезценяването на дипломата за средно образование, липсата на достатъчно учебници и транспортни затруднения. Според организацията именно преодоляването на тези фактори ще бъде решаващо за трайното подобряване на резултатите и за по-равнопоставен достъп до образование. 

Медиапул