С премиерата на „Шове: първият велик шедьовър на човечеството“ по Viasat History на 7 септември, разкриваме необикновените факти, които стоят зад най-старата известна художествена галерия в света, скрита дълбоко под варовиковите скали в Южна Франция. От тайни, съхранявани в мрак в продължение на над 30 000 години, до най-модерни методи за консервация, този зашеметяващ документален филм кани света да преосмисли всичко, което знаем за човешката креативност и нейните глобални връзки.

1. Шове притежава най-старoто известно изкуство в света

Рисунките в пещерата датират от преди около 36 000 години, което ги прави най-старите запазени примери за визуално разказване на истории, откривано някога. Дълго преди египетските пирамиди или възникването на писмения език, художниците в Шове са уловили движението, дълбочината и емоцията с техники, които не са се появявали отново в продължение на десетки хиляди години.

2. Запечатана е в продължение на повече от 20 000 години

Огромно каменно срутване е затворило пещерата в праисторически времена, създавайки затворена среда, която е съхранила в перфектно състояние крехките шедьоври от въглен и охра. Когато трима френски спелеолози я откриват случайно през 1994 г., те намират древни стъпки, следи от факли и над 1000 зашеметяващо ярки произведения на изкуството.

3. Творците са изненадващо изтънчени

Художниците от пещерата Шове не са били аматьори. Те са използвали сенки, перспектива и естествените контури на скалата, за да вдъхнат живот на животни като лъвове, мамути и коне, като дори са внушавали движение, например галопиращо стадо, чрез последователност от припокриващи се крайници. Някои учени твърдят, че тези художници са били толкова технически опитни, колкото и майсторите от Ренесанса, което е изключително рядко за палеолитичното изкуство.

4. Това е дом на екземпляри, които рядко се срещат в праисторическото изкуство.

За разлика от много пещерни обекти, фокусирани върху плячка (елени, бизони), в Шове са изобразени хищници: лъвове, пещерни мечки, хиени и носорози. Този смели збор сочи към символична, вероятно духовна функция. И тук идва обратът: пещерни обекти в Централна Европа, като пещерата Домица в Словакия или пещерата Колибоая в Румъния, споделят сходни мотиви с хищници, което подсказва за обща палеолитна културна нишка в цяла Европа.

5. Пещерата е твърде крехка, за да бъде посещавана – затова я клонират

Тъй като човешкото дишане и температура могат да повредят обекта, пещерата Шове е затворена за посетители. Вместо това, през 2015 г. в близост до нея е построена пълномащабно пълно копие, наречено Caverne du Pont-d’Arc. С помощта на 3D сканиране, геоложко картографиране и занаятчийско майсторство, то възпроизвежда контурите и произведенията на изкуството в пещерата с удивителна точност. През първата година посещаемостта надхвърля 600 000 души, а по-новите данни сочат, че пещерата привлича над 300 000 посетители годишно.

6. На глобален научен екип му отне 30 години да проучи

От над 30 години пещерата Шове е в центъра на едно от най-амбициозните археологически проучвания, които някога са били провеждани. Водени от френски учени и подкрепени от международни експерти – от геолози до специалисти по цифрово изображение, екипът внимателно е документирал и защитил всеки сантиметър от обекта. Тяхното трансгранично сътрудничество е поставило нови стандарти в проучването на пещерното изкуство, съчетавайки научна точност с дълбоко уважение към това праисторическo съкровище.

7. Централна и Източна Европа имат свое собствено наследство от пещерно изкуство

От българската пещера Магура – най-голямото съкровище на праисторическо изкуство в Югоизточна Европа, до румънските Апусенски планини, Централна и Източна Европа притежават богата, но често пренебрегвана традиция на пещерно и скално изкуство. По-голямата част от нея датира от периода след Шове, от неолита и бронзовата епоха, но отразява дългогодишен творчески импулс. Шове: първият велик шедьовър на човечеството“ по Viasat History привлича ново внимание към тази епоха, напомняйки ни, че символното изразяване никога не е било само западна история – то е било общо европейско наследство.

8. За опазването на Шове се използват технологии от космическата ера

Същата технология, използвана при изследването на Марс и медицинската диагностика, е приложена и за опазването на пещерата. LIDAR сканирането, 3D лазерното моделиране и ултравиолетовата фотография разкриват невидими слоеве, докато климатично контролираните системи за мониторинг помагат за откриване на микроскопични промени в атмосферата на пещерата. Новаторският опит на Шове постави нов стандарт за опазването и представянето за посетители на крехки обекти на културното наследство. Успехът на дигиталното му копие вдъхнови вълна от инициативи за дигитална археология и културно наследство в цяла Европа.

9. Това вдъхнови бум в дигиталната археология

Следвайки примера на Шове, подобни проекти за дигитално съхранение са стартирани на места като Словакия и Унгария. Приложенията обаче варират значително и често са в по-ранни етапи в сравнение с мащаба и сложността, наблюдавани в Шове. Дигиталното наследство на Шове демонстрира как напредналите технологии могат да помогнат за опазването на древното наследство и да осигурят виртуален достъп до съкровища, иначе недостъпни за света.

10. Шове може да промени това, което влагаме в понятието „човек“

Картините са повече от изкуство - те са прозорец към нашата споделена когнитивна еволюция. Чрез ритъм, движение и абстракция, художниците в Шове са оставили не просто образи, а идеи. Както показва документалният филм, тези древни символи отразяват съвременните усещания: емпатия, въображение и копнеж за общуване отвъд времето. Това е напомняне, че историята на човешката култура не е само френска - тя е дълбоко, безпогрешно европейска.

За документалния филм:

„Шове: Първият велик шедьовър на човечеството“ е визуално зашеметяващ, научно обоснован нов документален филм, продуциран от студио france.tv и режисиран от Ги Падовани и Марк Азема. Премиерно излъчен по X Channel, той разкрива неразказаните истории за най-старото известно пещерно изкуство в света и неуморните усилия за неговото разбиране и опазване. С нови изследвания, авангардни визуализации и 30-годишна хронология на проучванията, филмът предефинира нашия поглед към първия велик творчески акт на човечеството.

„Шове: Първият велик шедьовър на човечеството „е с премиерно излъчено по Viasat History на 7 септември, четвъртък, от 22:00 часа - и повторение в събота, 13 септември, от 15:30 часа.