През лятото, когато европейските лидери се фокусираха върху дипломатичната совалка на Доналд Тръмп по въпросите на търговията и Украйна, те запазиха дискретно мълчание по отношение на друга криза в Източна Европа.
Вече над девет месеца в Сърбия масови студентски протести оспорват авторитарното управление на Александър Вучич, който е на поста министър-председател и президент от 11 години. Досега Брюксел до голяма степен предпочиташе да не обръща внимание, коментира британският вестник „Гардиън“.
Катализаторът за някои от най-големите демонстрации в историята на Сърбия беше срутването на козирката на новоремонтирана жп гара във втория по големина град в страната — Нови Сад, което доведе до смъртта на 16 души.
Бедствието бе отдадено на вкоренените измами и корупция, зад които стои управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП) на Вучич, и бързо се превърна в искра за движение за демократични реформи. Студентите настояват за предсрочни избори и нова ера на прозрачност и отчетност в страната, която все още е кандидат за ЕС.
С увеличаването на гнева и разочарованието по улиците реакцията на Вучич става все по-жестока. Безпочвено той твърди, че чуждестранни агенти се опитват да „внесат революция“. В същото време Вучич започна безмилостни репресии срещу групи на гражданското общество, получаващи чуждестранно финансиране. По улиците този месец организирани тълпи нападнаха протестиращи и ограбиха бизнеси, притежавани от опоненти на Вучич.
Има многобройни сведения и за полицейско насилие. На фона на спиралата на насилие една скорошна антиправителствена демонстрация в Белград се проведе под лозунга: „Нека им покажем, че не сме боксова круша.“
Протестиращите заслужават повече подкрепа и солидарност от ЕС, отколкото получават. Автократичен и циничен, Вучич представлява злонамерено присъствие в политиката на Западните Балкани. Отвъд границите на Сърбия той отдавна култивира коварна и дестабилизираща етнонационалистическа програма по отношение на Косово и Република Сръбска — етническото сръбско образувание в Босна и Херцеговина. У дома той все повече се превръща в заплаха за демокрацията.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) установи, че парламентарните избори в Сърбия миналата година бяха помрачени от медийни пристрастия и правителствени мрежи за покровителство, които имаха за цел да повлияят на вота.
Авторитарният отговор на протестите, които се разпространиха и в малките градчета, подкрепяни от Вучич, допринесе за срив на общественото доверие в лидер, който е впрегнал силата на държавата, за да обслужва собствените си политически интереси.
Ако ЕС желае да я използва, разполага със значителен икономически лост. Блокът осигурява над 60% от преките чуждестранни инвестиции в Сърбия и е обещал 1.6 милиарда евро на Белград до 2027 г., обвързани с бъдещи реформи. Но Брюксел не желае да види как страната се плъзга още повече в орбитата на Русия и в резултат на това смекчи всякакви критики към Вучич. От своя страна президентът изигра хитър геополитически баланс изпращайки оръжия чрез трети страни както на Киев, така и на Москва, и предоставяйки на ЕС решаващ достъп до значителните литиеви резерви на Сърбия.
След насилието това лято Вучич със закъснение призова миналата седмица за диалог с протестиращите. Но това, от което Сърбия се нуждае, са свободни и честни избори и обръщане на авторитарното пълзене от последното десетилетие. Във време, когато либералните ценности на ЕС са оспорвани както във Вашингтон, така и в Москва и Пекин, той трябва да ги защитава много по-решително в битката за демократични реформи, които се провеждат извън собствените му граници.
„Гардиън“, редакционен коментар
