Малко преди края на лятото горските пожари в Европа са изпепелили над 1 милион хектара, превръщайки 2025 г. в най-лошата година в историята на данните на Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS), която датира от 2003 г. Това чупи предишния рекорд от 988 544 хектара, поставен през 2017 г., а има още дни на пожароопасно време. Само през август 122 пожара в Европа са опустошили над 630 хил. хектара, отделяйки 20 млн. тона въглероден двуокис във въздуха.
Общо от началото на годината горските огньове са отделили над 37 милиона тона парникови газове - приблизително колкото годишните емисии на CO2 на Португалия или Швеция, всяка от които е дом на 10 милиона души. Пожарите счупиха рекорди за това време на годината и за девет други замърсителя на въздуха, включително фини прахови частици, известни като PM2.5, за които експертите казват, че правят горските пожари далеч по-смъртоносни, отколкото се смяташе досега.
Кристина Сантин Нуньо, учен по пожари в Испанския национален изследователски съвет, коментира, че „перфектните условия“ за големи и опасни горски пожари се случват все по-често поради промените в климата и начина, по който хората използват земята.
За съжаление мерките, които правителствата предприемат в последните години, са насочени основно към закупуване на техника за гасене на пожарите. Превенцията остава на по-заден план, а бедствията може да бъдат предотвратявани с предприемането на дългосрочни мерки, които обаче ще проличат в нечии други мандати на управление и затова полити[ите наблягат на краткосрочни пиар действия.
„Обезлюдяването на селата благоприятства горските пожари"
Йохан Голдамер, еколог и изследовател на пожарите, отбелязва, че всички европейски правителства допускат грешка като се фокусират върху мерки за гасене на пожарите, а не върху промяната на ландшафтите и например засаждане на различни видове гори, по-устойчиви на огън. Друг проблем, според него, е миграцията на младите хора от селата към големите градове. Така земята се занемарява, природата обсебва терени и огънят лесно намира гориво. „Гората на бъдещето“ трябва да може да оцелява в климат като в Северна Африка и да комбинира земеделие и паша., смята той.
В Португалия вече има агенция, която координира действията на министерствата за превенция на пожарите, посочва Голдамер.
В тамошната община Аленкер алепският бор се заменя с корков дъб и каменен дъб.
Подобни усилия се предприемат и в рамките на проекта „От желязна завеса до зелен пояс“ в Югоизточна България за замяна на иглолистни насаждения с по-устойчиви широколистни видове.
Засаждането на каменен дъб на територията на Югозападното държавно предприятие в България, сн. Изпълнителна агенция по горите
Екологът обаче отбелязва, че превръщането на един ландшафт в пожаробезопасен отнема понякога десетилетия и политиците предпочитат да извличат дивиденти от краткосрочни мерки, в които често потъват огромни средства. Той дава пример как Гърция само тази година е похарчила 2.5 милиарда евро за укрепване на гражданската защита, което всъщност не е достатъчно.
Тезата на Голдамер за приноса на обезлюдяването в горските пожари се подкрепя от Хърватия, където селското стопанство слиза от склоновете към равните райони и бившите естествени противопожарни просеки обрастват и лесно се превръщат в огнища. Непрочистваните от мъртви дървета и сухи клони частни гори също стават лесна плячка на огъня. Друг момент е, че в Хървътия голяма част от горските масиви са от леснозапалим алепски бор. Когато горят, шишарките могат да бъдат изхвърлени на десетки метри и да предизвикат нови пожари.
Пасящите в планината животни създават естествени просеки, които пречат на разпространението на пожарите, сн. ЕПА/БГНЕС
Важните влажни зони и торфища
Опазване и възстановяване на влажните зони и поддържане на торфищата са сред ключовите препоръки на WWF и BirdLife за намаляване на риска от пожари. Изследователи от проекта Rewilding Spain пък обръщат внимание как коне и говеда могат да пасат рисковата за пожари растителност.
Пожарите, освен унищожители на гори и животински обитания, са и огромни замърсители на въздуха и отделяните при горенето прах, азотен двуокис, озон, ароматни въглеводороди, олово и други. Гърция например е регистрирала най-високата концентрация в Европа на фините прахови частици през юни и юли, разкрива анализ на учени от Climatebook.gr, базиран на данни от Службата на ЕС за изменение на климата „Коперник“. Емисиите през юли от горски пожари в Черна гора и Северна Македония са били третите най-високи, откакто се водят записи, докато в Сърбия и Албания са били вторите най-високи.
В Гърция и това лято огненият кошмар изпепели гори, къщи, предприятия, земеделски земи, извади от домовете им стотици хора. За пореден път стана ясно, че не стига въздушната техника за гасене, електропроводите не се поддържат и често оттам тръгват искрите и огнищата.
Най-тежкото бедствие тази година на Хиос, което унищожи къщи, коли, предприятия, реколта и местните жители останаха без работа, провокира дори конспиративни теории. Появиха се твърдения, че пожарите подготвят повторно отваряне на намиращи се там антимонови мини, което накара местен депутат да поиска правителствени гаранции, че това няма да стане.
В началото на август във Франция горя най-големият от осем десетилетия пожар в страната. Той опустоши 16 000 хектара гори и редица села, белязвайки площ колкото един и половина пъти столицата Париж. Възрастна жена загина, тъй като, според властитите, пренебрегнала заповедта за евакуация. Други 18 души, включително 16 пожарникари, бяха ранени.
Лятото на 2025 г. се оказва едно от най-трудните за Италия, засегната от серия горски пожари, които опустошиха над 30 000 хектара територия. За първите седем месеца е изгоряла площ, равняваща се на 43 хиляди футолни игрища, имаше и жертва.
Особено тежко е положението в южната част на страната - Сицилия, Калабрия, Сардиния и Кампания, където коктейлът от естремна жега, суша и неефективно управление на горите засегна огромна част от териториите на тези райони. Сред най-драматичните епизоди е този във Виласимиус, Сардиния, където туристите и жителите бяха принудени да бягат в морето, за да се спасят от пламъците.
В главите на политиците са само харчове за хеликоптери и дронове
Политическите реакции обаче се сведоха до изявления на управляващите, че с парите от Националния план за възстановяване и устойчивост с е планира купуване на още хеликоптери и дронове, както и камери за контрол в най-недостъпните райони. Опозицията пък нападна властта, че от всички 24 природни парка в страната само осем имат ефективни планове за управление, а голяма част от защитените територии е обезобразена от пожари.
Джулия Казаменто, мениджър по биоразнообразието, обаче обръща внимание и на това, че липсват достатъчно горски пожарникари, няма млади кадри, средната възраст е 55-58 години и за тези служители е физическо предизвикателство да се изправят срещу огъня в планината.
Пожарните в Европа имат проблем да привлекат млади хора в добра физическа форма, сн. БГНЕС
Сицилианската журналистка Киара Билитери отбелязва, че в този регион, който това лято е сред най-засегнатите в Италия, 75 на сто от пожарите са умишлени. „Не става въпрос само за климатични фактори, които влошават ситуацията като правят района по-крехък и „по-лесен“ за унищожаване от пожари. Сред причините са и проблеми с организираната престъпност, с частната собственост и с обезценяването на земята“, казва тя.
Испания и това лято е в медийния фокус заради вълната от горски пожари, предизвикани от екстремни температури и силни ветрове, които в средата на август вече бяха унищожили над 50 000 хектара в различни региони.
Нещата вероятно ще стават по-лоши, заради климатичните промени. Сушата и намаляващите валежи правят тревите лесно запалими. По-топлите зими благоприятстват разпространението на вредители (насекоми и гъби), които обикновено се унищожават или отслабват от замръзване. Техните атаки създават цели чемширови пустоши, които са лесно гориво за горски пожари.
Проблемът с горските пътища и водоизточници
Затова във Франция службата Météo des forêts се е захванала да идентифицира райони, където метеорологичните условия могат да увеличат риска от горски пожари.
Според Кристоф Шантепи, експерт по защита от горски пожари в Националната организация по горите на Франция, ако има добре поддържани горски пътища и пунктове за водоснабдяване в планинските региони, пожарите ще могат да се овладяват много по-бързо и по-лесно и ще се намалят щетите.
Той се спира и на човешкия фактор като причина за възникване на такива инциденти - искра, фас от цигара, работа от някого, фойерверки, барбекю, а понякога и умишлено. Ако хората внимават, ще се предотвратят голяма част от произшествията. „Във Франция наричаме това „култура на риска“, казва Шантепи..
„По-често ние, възрастните хора, сме виновни – хвърляме цигари, горим отпадъци, за да почистим дворове, използваме селскостопанска техника – и тези дейности се извършват в най-горещата част на деня“, смята и комисар Александър Джартов, ръководител на българската Главна дирекция „Пожарна безопасност и гражданска защита“. Той направи коментара при посещение в подножието на Странджа планина, близо до турската граница, район, силно засегнат от пожари това лято.
Човешката безотговорност
Данните на Агенцията по горите потвърждават думите му. Нейната статистика сочи, че над 90% от горските пожари са предизвикани от човека – поради небрежност или злополука при боравене с открит огън, палене на стърнища, въпреки, че това е забранено и подлежи на санкции, и др. Около 6% са умишлени палежи. Само в 4 на сто от случаите причината за запалването е естествена - например от мълнии и гръмотевични бури.
Особено важен е фактът, че над 80% от всички горски пожари в България са „привнесени“ – тоест избухват извън тях.
Наблягането само на техника, без превенция, няма да реши проблемите с унищожените огромни територии, сн. БГНЕС
Само през първата седмица на август местните власти в България регистрираха 1000 активни пожара в цялата страна. В някои дни бяха съобщени до 50 нови пожара, за много от които отне дълго време, за да бъдат овладени.
Раед Арафат, координатор на Департамента за извънредни ситуации в Румъния, също посочва, че една от основните причини за пожарите в страната са неконтролираните открити огньове, „Цигара, хвърлена от прозореца на кола, може да предизвика масивен горски пожар, а ние сме в период, когато растителността е изключително суха. Не сме имали дъжд и това прави риска от разпространение на пожара много висок. Има и други причини, като искри от електропроводи с високо напрежение. В крайна сметка по-голямата част от горските пожари могат да бъдат предотвратени чрез отговорно поведение“, каза Арафат за телевизионната станция Digi24.
И макар в Румъния да може да се налагат глоби до 3 хил. евро за предизвикан горски пожар, реално санкционираните хора са много малко, защото трудно се идентифицират нарушителите, посочва той.
Миналата година Румъния отбеляза тревожен ръст на горските пожари. През 2023 г. бяха докладвани над 13 000 такива пожара, а през 2024 г. броят им надхвърли 20 000 интервенции при горски пожари. Данните от Инспектората за извънредни ситуации показват, че ситуацията остава тежка и през 2025 г. Само през първата половина на тази година са регистрирани над 8200 пожара.
Неоценените щети – дивите животни
Обикновено, когато се говори за горските пожари, във фокуса са човешките жертви и изгорелите сгради, дървета, пострадала инфраструктура. А огънят поглъща безименни жертви на животинския свят
Изключително трудно би било да се изведе статистика за броя загинали диви животни при пожари в България. Към момента такава няма, вероятно обаче става въпрос за огромен брой жертви като костенурки, таралежи, катерици, зайци, сърни, гризачи. Изобщо - по-малки и по-бавно придвижващи се видове, и особено най-младите и възрастните индивиди, отбелязват в свой анализ от WWF България.
Мнозина си мислят, че няма как птици да загинат в пожар (та нали летят!), но те също могат да се задушат от дима. А малките птичета, които още не са напуснали гнездото и не са развили летателните си умения, съвсем няма как да се спасят, припомнят от екоорганизацията. Тя отбелязва още, че при низови пожари се унищожава и повърхностния почвен слой, заедно с обитаващите го микроорганизми и безгръбначни животни, които имат ключово значение за почвеното богатство.
„Над 55% от опожарените площи в Гърция се намират в рамките на Натура 2000 зони, което води до обширна загуба на биоразнообразие, мащабно унищожаване на местообитания на диви животни в региони като Еврос, Родос и Евия и последващ спад в качеството на въздуха и цялостното качество на живот на гръцките граждани“, отбелязва Марина Гаврилаки, посланик на ЕС за климатичния пакт за Гърция и съосновател на стартъпа Physisorg, който насърчава устойчиви практики за разбиране и управление на изменението на климата.
Задълбочаващата се концентрацията на мащабни пожари за толкова кратък период от време буди тревога сред пожарните анализатори. Съвместният изследователски център на Европейската комисия съобщава, че активността на горските пожари в целия ЕС вече е доста над нивата от 2024 г. Ако темпото от август продължи, 2025 г. може лесно да надмине общите стойности от миналата година, дори и да не достигне рекорда от 2023 г.
Единственото окуражително в днешната статистика за горските пожари е намалението на човешките жертви. Но крайно време е политиците да разгледат проблема в по-широк мащаб и да разработят дългосрочни стратегии, съобразени с климатичните промени.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Владислава Пеева, Mediapool.bg (България); Kim Son Hoang, Der Standard (Австрия); Juste Ancevičiūtė, Delfi (Литва); EFSIN (Гърция); Melita Vrsaljko (Хърватия); Marta Abbà (Италия); Lola García-Ajofrín, El Confidencial (Испания); Sebastian Pricop, HotNews (Румъния).
