В литературата и изкуството русата коса често е метафора за ангелско сияние, но в киното тя се превръща в манипулация

От векове блондинките заемат особено място в културата, както в реалността, така и на екрана. Те са символи на невинността и красотата, но и на изкушението и силата, носителки на светлината, която едновременно привлича и плаши.

В литературата и изкуството, например, русата коса често е метафора за ангелско сияние, докато в киното тя се превръща в оръжие, понякога на любовта, друг път на манипулацията.

Със сигурност, блондинките са сладки, невинни момичета, но и фатални жени, които никой не може да забрави... Oбичани, възхищавани, подценявани и винаги обгърнати от аура, че са нещо специално.

От Джийн Харлоу до Сидни Суини, русата сексбомба се превръща през годините в многостранна и противоречива фигура в поп културата. Все пак женската коса отдавна е запомнена с опияняваща сила още от гръцката митология с Медуза, чийто завладяващ външен вид превръща жертвите в камък.

В началото на киното фаталните жени, изиграни от Теда Бара и Луиз Глаум обаче налагат по-тъмната т.нар. „вамп“ визия. Но появата на русата коса постепенно изтласква тази традиция. Историчката Линда Нийд в книгата си „Британска блондинка: Жени, желание и образ в следвоенна Великобритания“ разглежда как русата жена се превръща в символ едновременно на желание и опасност, от американския си произход, най-ярко олицетворен от Мерилин Монро, до британските й версии като Даяна Дорс и Барбара Уиндзор.

Мерилин Монро (1926-1962 г.)Снимка: Getty Images

„Да си блондинка не е просто детайл, който можеш да игнорираш“, казва Нийд пред BBC. Според нея да си сексбомба е като да държиш оръжие - статут, който е едновременно привлекателен и заплашителен. И неслучайно западната култура изгражда цяла митология около блондинките от религиозната иконография и приказките до изкуството и рекламата.

В ранното кино Джийн Харлоу, например, налага архетипа на опустошително красивата блондинка. Преди нея обаче е Мери Пикфорд, позната още като „любимката на Америка“, с кехлибарените си къдрици и невинно излъчване. Но докато Пикфорд олицетворява наивното момиче, чакащо спасение, Харлоу проправя пътя за русите фатални жени от 40-те като Вероника Лейк и Барбара Стануик, които съблазняват и манипулират с чар и ум.

Джийн Харлоу (1911-1937 г.)Снимка: Getty Images

Филмът Blonde Ice от 1948 г. с Лесли Брукс доразвива образа на „ледената кралица“. Десетилетия по-късно Basic Instinct със Шарън Стоун пък вдъхва нов живот на този архетип чрез мистериозната Катрин Трамел.

Определено русата коса внушава невинност, но под блясъка се крие и мания за контрол и стремеж към съвършенство. Фризьорите отбелязват, че русото е най-трудният цвят за поддръжка, защото изисква постоянство, дисциплина и грижа. Неслучайно този нюанс става отличителен за „ледените кралици“, които са перфекционистки по природа. В същото време блондинката винаги е обект на противоречия. Според Нийд тя е „идеал, формиран от западните стандарти за красота“, но в контекста на расови идеологии е дълбоко проблематична. Доказателство за това е и скорошната реклама на American Eagle със Сидни Суини, която предизвиква бурни реакции.

Уви, киното също така обича да играе с образа на „глупавата блондинка“ и често го преобръща.

В „Професия блондинка“ от 2001-а, например, Ел Уудс доказва, че зад розовите рокли и русите букли стои ум и амбиция, достатъчни да покорят юридическия факултет. Дори Мерилин Монро, макар често да играе роли на наивни красавици, оставя проблясъци на интелигентност в ролите си. Може би точно защото блондинките често са подценявани, те са и най-подходящи за роли на фатални жени.

В „Да умреш за каузата“ от 1995 г. Никол Кидман пък изиграва Сюзан Стоун - амбициозната водеща на прогнозата за времето, чиято престорена невинност прикрива хладна решителност. Този двоен образ прави блондинката и културен феномен, който винаги се връща на екрана.

И ако киното и културата превръщат блондинките в мит, музиката не остава по-назад. Десетки песни възхваляват тези жени, от нежните балади до поп химните, в които са обожествявани и поставяни на пиедестал. Защото блондинката не е просто цвят на коса, тя е вдъхновение, символ и вечна муза, която пленява изкуството и живота.